6504 | 21 дек. 2012 | 10:45

Депутатите застрашават живота на българи зад граница

Във вторник българският парламент прати куршум в тила на българското разузнаване. Депутатите от ГЕРБ набързо гласуваха поправка в Закона за досиетата, с което отмениха неговия параграф 12. Така управляващите разрешиха да се разсекретят и оповестят имената на началници на отдели, сектори и секции във  външните ни  разузнавания - военното и цивилното, без дори просто от куртоазия да извикат в пленарна зала и да чуят мнението на техните шефове. Така народните избраници от мнозинството слагат кръст на двете спецслужби. Защото не става дума само за Иван Иванов или Петър Петров, а за неколкостотин служители, от които десетки в момента са внедрени зад граница под прикритие. Ако парламентът ни е демократични институция, нека обяви имената на депутатите, които гласуваха „за“ този срамен акт и сложиха черна лента върху Националната разузнавателна служба  и служба „Военна информация“ към МО. За да знаят хората кой разстреля имунитета на държавата срещу външни посегателства.

Случилото се е много по- страшно от станалото  през 90-те години, когато  популярен тогава наш политик занесе списък с разузнавачите ни в турското посолство. Последствията сега просто ще са катастрофални, защото поднасяме на тепсия агентурната си мрежа, обясни действаща разведка. След това признание не е трудно да се досети човек, че чужди  разузнавания вече гърмят шампанско, защото ще получат наготово информация, за която трябва да се трудят и плащат солидно. Но сега у нас никой не мисли за това. По-важно е, че се задават избори и трябва да се ударят няколко души, работили за бившата Държавна сигурност. Заради която нискочели политици от години упорито и с пот на челото неуморно разграждат държавата.

Страшното е, че с този акт депутатите излагат  на реален риск живота на българи зад граница. На техните семейства и близки. И на онези чужденци, които са се съгласили да работят в наш интерес.

Знаят ли избраниците на народа, че има страни, където разузнаването ни работи, които за шпионаж съдят по бързата процедура. А тя обикновено приключва с разстрел или с бесило. Няма средно положение. Известно ли им е, че неотдавна в рискова страна наш агент от местното население е бил заловен и към него е проявена „милост“. Вместо да го гръмнат, го скопили. Информирани ли са, че от всичко това, което натвориха, ще загубят най-вече САЩ, защото има страни, където не могат да внедрят агенти и разчитат на нашите разведки. Вероятно всичко това им е в мъгла. Иначе нямаше един от тях, който бе сред вносителите на загробващата поправка, на следващия ден след гласуването да си поръчва  по три манджи наведнъж в парламентарния стол.

(в. Преса, печатно издание, брой от 347 от 21 декември 2012)