Владимир Чукич, художник: Залива ни ужасяваща бездуховност

18331 | 28 дек. 2012 | 10:23

Интервю на Красимир АНГЕЛОВ за съдбата на художниците, за признанието и бягството от суетата


Владимир Чукич е график с десетки изложби в Холандия, Италия, САЩ, Франция, Германия, Русия, Сърбия, Турция, Полша, Латвия. Носител е на международни награди. Печелил е конкурс от НХА в международната творческа резиденция - „Сите дез ар“ в Париж, където след това му предоставят ателие за 2 години. Сега живее в махала в Родопите - Тополчане. Жителите и са 6-има, но Владимир Чукич казва, че там се чувства най-добре. Когато му стане скучно, пътува до Париж и се връща обратно в Родопите.
 

 


-Приятелите те наричат „славянска мусака“. Защо?

- Баща ми е роден в Черна гора. Когато ходих за първи път там през 1990 година и като братовчедите ме видяха, че съм висок и едър, а те там всички са така и жените им са много красиви - високи, едри и носят 43-ти номер обувки, та като ме видяха, и викат: „Владимире, па ти си прави църно-
горец.“ А пък като видяха графиките ми, казаха: „Па ти си прави гениалец.“ Бащата на майка ми е белогвардеец от Астрахан. Филмът „Бяг“ на Алов, това е точно неговата история. На корабите, Турция, Гърция, накрая България, в Хасково се запознава с баба ми - тракийка, и се женят. Та така - славянска мусака, защото от всичко имам. Наскоро бях на пленер в Търново. Имаше художници и скулптори от целия свят. И в един момент аз се хващам, че говоря на пет езика - със сърбите, с руснаците, с турците, с българите и с канадците - на английски. Както казва моят комшия бай Ахмед, щом знаеш пет езика, значи си пет човека.

- Турския откъде го научи?

- От съседите в Тополчане. Учат ме и даже ме проверяват да не съм забравил нещо.

- От какво живееш?

- От картините. Слава Богу, досега от тях, което е цяло геройство. Бай Ахмед, като ни гледа горе, казва: „Вие най-трудно изкарвате хляба.“ Ето, той е неграмотен човек, обаче разбира колко е трудно това, което ние, художниците, правим. Докато пък има хора - с претенции да са интелектуалци, викат: „Е, ти мацнеш две черти и два бона вземеш.“ Един колега от Кърджали - Христо Габеров, разказва, че когато отишъл на автомивката, момчетата го посрещнали: „Е, художник, какво правиш? Мац, мац - два бона.“ Той направил с тях облог - водя ви в ателието, слагам ви платно и вие го рисувате. Пък аз оставам да мия колите. Още не бил измил и една кола, онези му звънят: „Предаваме се, нищо не можем да направим.“ Енчо Пиронков казва:
„Занимават ме с разни глупости - пенсията, жената, децата къде щели да учат. Аз цял живот се чудя как да сложа синьото до кафявото. Толкова сериозни проблеми имам, а те с такива елементарни неща ме занимават.“

- Продаваш повече творби в чужбина, отколкото в България. Защо?

- В чужбина ни ценят повече, защото сме различни, самобитни. Помагат ми изложбите. По принцип повече неща се продават, когато си там. Хората са любопитни да видят автора. Убедих се в Америка - американците са много любопитни хора. Първо те се учудиха, че продаваме оригиналите, защото при тях те са много скъпи, и второ - като им разкажа за техниката, с която се прави една графика, те разбират колко е трудно и в повечето случаи веднага купуват. И тука вече е така.

- Каза, че в чужбина ценят самобитността на българските творци. С какво са по-различни?

- При една от изложбите ми в Париж ми уредиха среща с един от френските колекционери - Жорж Екли. Отидох при него с мои графики. Преди това ме бяха подготвили, че той много се пазари. Когато отидох, видях, че сградата е колкото Министерския съвет в София. На площад „Европа“, два от етажите са негови. Още в коридорите, като видях, че има оригинали на Роден, на Пикасо, на Хенри Мур - скулптура, си викам - работата е сериозна. Влязох при него, говорихме, показах му нещата и той директно извади един чек и ги купи. Питам го: „Мосю Екли, казаха, че ще се пазарим.“ А той ми отговаря: „Не, млади човече, вие имате уникален начин на работа, който аз не съм срещал. За мен ще е чест, че ще имам тези неща. Продължавайте да работите по този начин и не се влияйте от френски и американски художници. Защото те са много слаби.“ Така ми каза. Тази самобитност е характерна за почти всички български автори и затова ги ценят в чужбина.

- А у нас?

- В момента двете най-силни графични школи в света са в Чехия и в Япония. Японците рисуват върху специални хартии - понякога чакаш една година за 40 листа хартия. Те са от японски майстори на хартията, които знаят рецепти от ХIV век и са обявени от японското правителство за национално богатство. Тези хора не мислят за битието. Тях не ги интересува колко струва хлябът, на тях им е осигурено всичко. Те са национално богатство, защото съхраняват традициите на Япония. При нас, както виждаме, нашите занаяти се унищожиха, дори и фолклорът. И ето - американци и англичани пеят наши песни и играят хора, а нашите деца не могат. Ето това семейство от Далас, които купиха хана „Хаджи Никули“ в Търново - те не направиха
там „Макдоналдс“, а отделиха два етажа за музей и изложби на най-доброто от българската култура. Така че да се чудим защо ние подритваме нашето си, та чужденците трябва да се грижат за българската култура.

- Защо избяга в Тополчане?

- Защото Кърджали вече не е това, което беше. Преди години имахме клуб на творците, събирахме се художници, музиканти, артисти. Имаше атмосфера, среда, имаше смисъл да си тук. Имаше духовност. След това всичко се превърна в кръчми.

- По-добре ли е там?

- В Тополчане ми е страшно добре. Аз мога да живея в Америка, във Франция, предлагаха ми в Италия. Няма смисъл. В селото имам интернет,  общувам си с целия свят, пътуването вече не е проблем - един билет до Рим ти е 50 евро. Какво да правя в чужбина? А в града защо да живея. Беше много смешно, но ателиетата, които навремето ни беше дала общината в Кърджали, ни ги взеха. Когато бях в Париж, имах ателие в „Сите дез ар“ - срещу „Нотр Дам“. Връщам се в Кърджали - нямам ателие, а багажът ми е събран в един гараж. Тогава реших да си построя ателие и къща в Тополчане. Там на никого не пречим, никой не ни пречи, идват приятели, събираме се. В града всеки ти се оплаква от нещо и аз се прибирам с главоболие. А там всичко е истинско и има смисъл.

- Какво те дразни най-много?

- Ужасяващата бездуховност. Вече много рядко можеш да видиш човек, който си купува книга. Езикът, разговорите, които се водят, са страшно елементарни. И за това не можем да обвиняваме самите хора. Училищата, медиите, политиците - всички са виновни за това. Ето, аз и с министъра Вежди Рашидов съм си говорил - защо например националната, обществената телевизия, за която ние плащаме данъци, не си промени малко схемата - новини, спорт, време. Ами вкарайте малко култура. Две минути да е, но да има. Как тези млади хора ще знаят имената на големите ни музиканти, писатели, художници? Как да стане? И в предаванията, които правят, се въртят едни и същи хора. И все в София. А в малките градчета имаме талантливи творци. Ето един Ивайло Балабанов - поет, за мен е съвременният Вазов. Някой да го знае? В Америка изнесох две лекции за българското изкуство. Започнах от траките, Средновековието, възрожденците, Мърквичка, Вешин, Майстора, стигнахме до Христо Явашев-Кристо. И като казах „Кристо“, те питат - „Господине, вие ни връщате III-IV век преди новата ера, ние не можем толкова да броим, но Кристо при нас го изучаваме в осми клас.“ А в България кой го изучава? Това ме дразни - тази бездуховност, тази неграмотност. Дори и историята не се знае като хората. Че те вече не знаят най-големите - Ботев, Вазов.

- Дразнят ли те политиците?

- Дразнят ме дотолкова, че културата е последното нещо, което ги интересува. Обаче като се направи някъде една изложба на тракийското злато, отиват и се изпъчват. Виждал съм ги и в чужбина. Министри, посланици... Пращаха едни хора, които си нареждаха старите чехли от България пред вратата на посолството и като минеш, се виждаха. Сега вече, слава Богу, пратиха млади хора - аз поне съдя по посолството ни в Париж. И преди съм ходил там - никакво отношение. Имахме идея - „Балкантурист“ има офиси до Парижката опера. Това е най-скъпото място там, а витрината ни е една никаква. Наоколо има на Хавай, на Мароко - едни хубави реклами, веднага се залепваш. Нашето няма. Казваме в посолството - така и така сме тук, дайте да направим нещо. „Не!“ Щото далавери - ще хванат някои, ще им платят, ще вземат комисионите, пък от нас какво да вземат? И така си остана. Това нещо те отчайва.

- Следиш ли двубоя Борисов - Станишев?

- Не. За мен тези хора трябва да имат една кауза и тя се казва „България“. Как може ти да си в парламента и да говориш, че твоята единствена цел е да събориш правителството. Плюят тази държава отвсякъде. Ами направи нещо да помогнеш. Ето това ни пречи на нас. Като съм бил в чужбина, гледам - сърби, държат се така (свива юмрук). Турци - държат се така. Просто забравят всичко и си помагат. А ние се плюем. Това ме дразни.

- А от какво те боли?

- От „нищоправенето“. Общо взето, у нас кипи безсмислен труд. Нещата затъват страхотно, особено при нас, в културата. И от това, че хората стават все по-неграмотни.

- Гласуваш ли?

- Да, винаги. Това е мое право и е тъпо някой всъщност да гласува вместо теб, ако не идеш до урните. Даже карам хората от Тополчане с колата до секцията. Иначе трябва да вървят три километра пеша през гората.

- Значи имаш някаква надежда?

- Аз живея в тази държава, искам да знам къде отиват моите данъци и да мога да държа отговорни хората, за които съм гласувал. За съжаление  обратната връзка я няма. Ето, преди всички избори обещават да водоснабдят селото, а после забравят. Сега се организираме, събираме пари и сами ще си направим водопровода. Там няма нищо. Аз съм им лекарят, аз съм им линейката, защото само аз имам кола, аз им купувам лекарствата.

- Завиждаш ли на политиците?

- Никога. Баща ми е бил партизанин в черногорския отряд. Има издадена смъртна присъда от Тито, затова е и емигрирал в България. Още бях в гимназията, когато ми каза: „Никога, ама никога не се занимавай с политика.“ Това съм го запомнил и никога не съм членувал в която и да е партия. Имам си собствено мнение, искам да си гледам изкуството, да рисувам.

(в. Преса, печатно издание, брой от 350 от 28 декември 2012)


 


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Преди две години Младежи ГЕРБ се бяха запътили на събитие на БСП

-1596707045.png

За мен е изключително учудващо как представители на партия ГЕРБ за десет години ...

6 авг. 2020 | 12:23

Тодор Живков – Човекът от народа, си отиде на днешния ден преди 22 години

-1510298944.jpg

Човекът, който 33 години управлява страната и провежда ударна индустриализация, ...

5 авг. 2020 | 18:27