Опасният чар на Тодор Колев

21730 | 11 ян. 2013 | 14:32

Докато стискаме палци на Адама в битката му за живот, малко фойерверки от славния му път



''Опасен чар''

Опасен виц се разправяше от уста на уста по времето на соца, според който трима Тошковци разсмиват най-добре народа - Живков, цирковият клоун Тодор Козарев и актьорът шоумен Тодор Колев. Адама, прякорът наследен от баща му, под който се  подвизава и до днес, неведнъж ни е забавлявал с тъжно-смешните си герои от сцената, екрана, тв шоута, концертни зали, опъвайки гласни и цигулкови струни, демонстрирайки всякакви природни и придобити дарби. Сега култовият за не едно поколение актьор се бори за живота си. И ни се иска вместо стряскащи сводки за състоянието му да му пратим малко добра енергия за подкрепа. Една човешка благодарност за това, че години наред ни е разсмивал в тежките ни моменти.

Миризмата на етер, грим и спирт зад сцената на киносалона „Одеон“ в Шумен е първият театрален спомен, предрешил съдбата на бъдещия артист Тодор Колев. А цигулката, с която трябвало от 9-годишен  да прекосява целия град, за да отиде на урок, прибавя още щипка екзотика към артистичните му дарби.

За времето си бащата Пенко Колев-Адама е заможен човек, прочут моден шивач в Шумен, че и притежател на фабрика за платове. Отговорности и способности, които бързо са прекъснати в революционната бъркотия в средата на 40-те години. Синът пък, преди да изкласи гимназия, заради лудории е изключен от нея и от комсомола. Работи по строежи, взима частни уроци, и все пак успява да завърши със съучениците си.  А в комсомола го връщат, когато овладява майсторството на танкист по време на военната си служба.

При първото му явяване на изпит във ВИТИЗ го късат от раз. Втория път взема мерки - дори си шие специален костюм, слага обувки с високи токове „да е по-снажен“, репетира, усвоява всякакви хитрини, но успява да мине и през последния тур. И ето го в театралната академия - провинциалист, с трудно преборим диалект, но и със способността да се учудва, „с широко отворени очи за живота и хората“, както ще напише по-късно. А в родния Шумен на „гезмето“, почнали да го наричат Кисимов, демек - получил признание, че е истински актьор.

Друг великан на сцената - Апостол Карамитев е кръстник на младия аркашка в изкуството. В трети курс Колев най-неочаквано получава лудешкото предложение да замества понякога звездата  от „Народния“ в мюзикъла „Ревю на 33 оборота“ под купола на новопостроения цирк -

препоръката е на  самия Апостол

с когото тогава не се познава лично, а в спектакъла си партнира с други майстори като Георги Черкелов, Леда Тасева, с френски и италиански певци...

Още славни - и не толкова - роли и периоди преживява Колев след края на следването по сцените в Смолян, Шумен, Варна. Но сам твърди, че най-еуфорично за него е времето, прекарано в театъра под тепетата. За пръв път попада в компания на състуденти съмишленици, „там, може да се каже, стъпих в театъра и не беше хлъзгаво“, доверява той. Поканил го е Крикор Азарян, партнира си с Илка Зафирова, Руси Чанев, Цветана Манева, Елена Райнова... Край тях е и мощната художническа група. Там за пръв път се среща с Иван Радоев, докато репетират неговите „Автостоп“ и „Петрол“. Театърът е изкуство на мига, много неща се забравят бързо - затова не е излишно да се обърнем с любов назад.

''Господин за един ден''

 Хит от този период е прочутият мюзикъл „Уестсайдска  история“, поставен от Азарян. Решават да направят свой вариант без оригиналната музика на Бърнстейн, с модерни по онова време хитове като „Казън Джейн“... Разучават ги от случайни записи. Пеят, танцуват като бесни. „Щяхме да се пребием на сцената по време на стълкновенията на двете банди“, казва актьорът. Но всъщност личният му триумф е в следващия мюзикъл, който правят по Николай-Хайтовата „Лодка в гората“. Постановката пак е на Азарян, а Тодор играе „малкия човек в гората“. Твърди, че в тази роля се чувствал като „перце“. „Наистина нямам такова лудо изпълнение“ - падания, циркаджилъци, гърмежи... Една шеметна импровизация с музиката на Милчо Левиев. Салонът винаги е претъпкан, ръкоплясканията прекъсват всяка сцена. За изпълнението си Колев получава първа награда за мъжка роля на Прегледа на родната драма и театър през 1969 г.

А скоро след това го канят в София.  Краткото му актьорстване в „Сълза и смях“ е повече „сълза“, отколкото „смях“, заради неразбирателства с тогавашния шеф на трупата Стойчо Мазгалов. Но пък на сцената в Театър „София“ Адама преживява звездните си мигове. Едва е влязъл в Христовата възраст, когато трябва да изиграе 70-годишен пенсионер в старчески дом, а историята е такава, че зрителите се оглеждат дали в салона няма да нахълта милиция и да спре спектакъла. „Човекоядката“ на Иван Радоев, режисирана от Младен Киселов, е легендарният хит на 70-те години, оцелял цели 10 години с 450 представления. Рекорди, допустими по онова време само в „Народния“ и в „Сатирата“. Сега е трудно да обясним това, на което са се смели зрителите преди 4 десетилетия. Топузанов, бивш партиен функционер и началник, е даден от сина си в старчески дом заради нетърпимия си нрав, който процъфтява и в новата обстановка. Много от жестовете и думите му напомнят застаряващите партийни вождове от сорта на Брежнев с техните болести и недъзи. А демагогията на мръсника остава до последния момент от спектакъла. Превъплъщението му като Топузанов е  „класиката“ на Колев.

За киното го открива Въло Радев. В „Цар и генерал“ той трябва да изиграе малка роля - полицай, който присъства на сцената на екзекуцията. Появява се за кратко, но хремавият му герой на фона на влажните стени е запомнящ се. Така че скоро и Иванка Гръбчева го кани за полицейски персонаж, този път началник,  в „Един миг свобода“, а критиката отбелязва, че се е появил „нов артист“.

Шоуменът от Шумен

Но истинския му пробив на големия екран идва с „Козият рог“ на Методи Андонов. В мемоарната си книга „Варненското софиянче от Шумен“ (кой друг ще сложи подобно заглавие на автобиографията си?) Тодор Колев описва подробно

„мъките“ на насилниците

преди да бъде заснета прословутата сцена с изнасилването, уникална и дръзка за киното ни по онова време, после любопитството на зрителите как е станало... Чувства се великолепно в компанията на Стефан Мавродиев, Климент Денчев, Катя Паскалева. Каскадьори имало за трудните сцени, но самият той за малко да загине тогава при препускане по тясна пътека над Рилския манастир върху подплашен и ранен кон.

Коренно различни, но еднакво успешни персонажи играе Адама при Николай Волев - в „Двойникът“ и в „Господин за един ден“. Всъщност в „Двойникът“ той изпълнява едновременно две роли - на притеснителен доцент и неговият братовчед отворко.  Както сам признава, „партнирах на самия себе си“. Във филма единият започва някаква сцена, която другият трябва да довърши - тотална шизофрения и напрежение. На „Златна роза“ във Варна през 1980 г. Колев печели отличието за главна мъжка роля, което пък му „изяжда“ същия приз на следващия  фестивал за „Господин за един ден“ по твърдия социалистически принцип „да има награди за всички, не може все за един“.  Във втория филм той е селянинът Пурко, пълен неудачник, когото шашмаджии баламосват че ще изпратят в Америка. Е, тогава май се е родила мечтата на актьора, та все ни ръчкаше след години в популярното си тв шоу: „Кога ще ги стигнем американците?“ Актьорска награда във Варна  няма, затова пък „Господин за един ден“ (1983) е включен в италиански фестивал на „най-добрите комедии от последните 10 години“, а Адама получава в София бутилка уиски от знаменития Нино Манфреди, който озвучавал ролята му на италиански.   

„Малкият човек на Чаплин е демоде, въпреки че и днес виждаме същия герой около нас“, отговори ми в интервю преди три години Тодор Колев. Неведнъж актьорът е оприличаван на българският Чарли, самият той го е имитирал и цитирал с любов. Емблематичен е танцът с хлебчетата, буквално повторена сцена на великия Чаплин, който Адама изпълнява блестящо в „Опасен чар“ (1984). В автобиографията си той доверява, че идеята била на режисьора Иван Андонов. Изгледал десетки пъти в киноцентъра оригиналната сцена на Чарли, репетирал я на музика... Година по-късно, след показването на филма в Италия, критиката пише: „В първия момент си казваш - колко дръзко е някой да цитира Чаплин по този буквален начин, после си убеден, че този актьор има право да си го позволи.“ На световен фестивал на комедийните филми в Гренобъл, Франция, връчват на Колев специалната награда на журито, а ушите му плющят от похвалата: „Когато от световното кино си отиде Виторио де Сика, помислихме, че с него си е отишла елегантността на комедията. Но дойде един човек от една далечна източна страна, като че ли да ни покаже, че това все още съществува някъде.“

Прототипът на неговия Ястребовски, известнит  пловдивски шашмаджия Илия Николов-Баровеца, описан свежо и талантливо от Свобода Бъчварова, не харесал съвсем изпълнението на актьора, дори при среща го укорявал, че „го е изкарал глупак, пък той бил много умен“. Това обаче е киноролята, за която Тодор Колев признава, че е получил най-много награди и хвалби у нас и по света. А и тогава, и до днес родният зрител се радва на 

крилатата реплика

„Как сме се наредили – роднина, милиционер, роднина,  милиционер“ от  филма на Андонов.

''Двойникът''

„Шоумен е дума, съвсем сходна на Шумен, само че се произнася по друг начин. Така че американците да не се правят на много важни“, шегува се Тодор Колев. В продължение на 2-3 десетилетия именно „софиянчето от Шумен“ е емблемата на жанра по нашите географски ширини. В началото на шоуменското му призвание е комичната музикална формация „Иръпшаните“ (идеята е лаици в нотите да пародират известни хитове), в която включва и професионалисти - певеца Боян Иванов и колегата актьор Георги Мамалев. Стига се дотам, че на концерт в Бургас конна полиция ги варди от разпалените фенове. Свирил е с цигулката си и е пял по сцени и клубове джаз, хитове на Елвис Пресли и „Бийтълс“, родна естрада. Партнирал е на знаменитости като Леа Иванова и Еди Казасян, на Богдана Карадочева и Стефан Димитров, пял е по стихове на Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Борис Христов, с оркестъра на Развигор Попов, импровизирал е редом до Ибряма. Шегува се, че май няма друг наш музикант, заради който разбеснялата се публика е бутала стена като в лятното кино на Мичурин (днешно Царево) през 70-те години, когато желаещите да го чуят така накацали по дърветата наоколо и по оградата, та се срутили с нея. Да си спомним още, че заради Адама и „Варна стана пристанище на Шумен“...

''Как ще ги стигнем американците

че и кога“, пее в средата на 90-те години след връщането си от Канада, където е  културен съветник в посолството ни през 1992-1993. Така се казва и тв-шоуто му по БНТ. „За мен мярката е, когато започна сам да се смея на глупостите си“, казва Адама, който прави години наред „уан мен шоу“ и сам е „мярката“ за този жанр у нас. „Българският Висоцки“, така го наричат в  предаване на германската телевизия ZDF, а отсам Калотина е един от най-имитираните и цитирани  артисти и автори.

„Най-лошият политически сценарий е ежедневието ни“, призна неотдавна в интервю  Колев, самият той участник и в политическото родно шоу на прехода. В началото на 90-те години, когато театърът на улицата опразни професионалните театрални зали, и той бе повлечен от митингаджийския ентусиазъм. Избран бе за депутат на СДС във Великото народно събрание. Но от експеримента в политиката, главно от престоя в Канада, признава, че му е останал лош вкус в душата и е получил  нова порция храна за сатира и смешки.

Изявите на Колев на сцената вече са редки птици. Постави в Малък градски театър „Зад канала“ продължението на „Догодина по същото време“ - легендарният хит от 80-те години, в който си партнира с Анета Сотирова. Режисира в „Народния“ дъщеря си Албена в моноспектакъла „Шърли Валънтайн“. Мярна се ярко, но за кратко в сериала на ТВ 7 „Сутрешен блок“. Чу се, че има покана от италианците да се снима в техен сериал... Дано съдбата му дари още един шанс, а на нас - нови забавления с тъжно-смешните му герои и музикални пародии и хитове! Стискаме му палци, липсва ни опасният  чар на Адама!

(в. Преса, печатно издание, брой от 361 от 11 януари 2013)


 


От категорията

„Портал на два свята“ - Цари Мали град - най-новата идея на режисьора Пламен Карталов

„Портал на два свята“ - Цари Мали град - най-новата идея на режисьора Пламен Карталов-1596740162.jpg

Самоковската гора, самоковските майстори резбари, самоковските рудници, ...

6 авг. 2020 | 21:55

На 19 септември от 19 часа

Бах и Моцарт ще звучат на 4 пиана в Античния театър в Пловдив

Йордан Камджалов-1521143625.jpg

Прочутите български музиканти Томислав Байнов и Йордан Камджалов дават на ...

3 авг. 2020 | 15:42

Народният театър връчва награда на името на Иван Вазов по случай 170 години от рождението му

Народният театър връчва награда на името на Иван Вазов по случай 170 години от рождението му-1594129096.jpg

Публиката ще види документалния филм „Театър по време на пандемия“ на режисьора ...

7 юли 2020 | 16:37

Двама казахски философи в изложба на галерия „Мисията“
(Галерия)

Ескпозицията ще остане в галерия „Мисията“ до 14.08. при спазване на всички мерки за дезинфекция.-1596480845.jpg

1150-та годишнина от рождението на Ал-Фараби, “Аристотел на Изтока”, и 175-та ...

3 авг. 2020 | 21:52