Политологът Иван Кръстев: Предстои ни референдум без право на избор

19996 | 22 ян. 2013 | 11:10

Интервю на Мариела БАЛЕВА за ядреното оръжие на всяка демокрация и изкушението „да се дават уроци“ на Македония


Иван Кръстев е председател на УС на Центъра за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). Той е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“. Политологът е и в международния редакционен съвет на списанията Europe's World, Journal of Democracy и Transit - Europеische Revue.


- Кое от случилото се в политиката през изминалата 2012 г. в България ще има най-голям ефект през настоящата, а защо не и в по-далечно бъдеще, г-н Кръстев?

- През 2012-а се случиха хиляди неща, които след година-две, вече ще сме ги забравили. Но решението за провеждане на референдум и промяната в българската позиция по отношение на Македония ще оставят следа.

- Последните 20 години управляващите винаги водеха политика на притеснение, когато ставаше дума за референдуми, защо?

- Референдумът е ядреното оръжие на всяка демокрация и това го прави едновременно привлекателен и плашещ. Той може да реши или да създаде проблем. В годините след Втората световна война германската конституция забранява референдумите. Поучени от триумфа на популизма в предвоенна Германия, германците се страхуват, че под влияние на емоции обществата могат да приемат решения, които да доведат до катастрофа. В други части на Европа виждаме обратната тенденция - опит референдумът да се превърне в обичайна част от демократичния процес. В Италия сме свидетели на десетки допитвания до избирателите, референдумът обаче е позволен само като негативен вот. Хората могат да отхвърлят вече съществуващо законодателство, но не и да вземат решения за бъдеща политика.

- Това не е ли ограничаващо за хората?

- Това ограничение ми се вижда полезно, защото позволява на избирателите да гласуват за нещо, което познават. В случая на България идеята за референдум витае още от 1991 г., когато опозицията настояваше чрез референдум да бъде одобрена новата конституция. Тогава елитите се уплашиха от поляризиращата сила на такъв вот. Но колкото повече хората губеха доверие в същите тези елити, толкова по-привлекателна изглеждаше идеята за референдум. Вече нито един политически лидер не може да си позволи да не е във възторг от нея - който е против прякото допитване до народа, той е против народа. Крайният резултат е вотът, който ни очаква на 27 януари - въплъщение на всичко сбъркано в нашата политика.

- Какво имате предвид?

- С този референдум гражданите ще се почувстват не овластени, а унизени. И това най-ясно ще проличи в нощта след вота, когато всички ще твърдят, че са получили подкрепата на народа. Тези, които агитират за бойкот на референдума, ще кажат, че негласувалите са ги послушали. Тези, които подкрепят строежа на „Белене“, ако спечелят повече гласове (както им обещават социологическите проучвания), също ще декларират успех, независимо колко хора са гласували. Тези, които са против, няма да пропуснат да посочат, че повечето българи са отказали подкрепа за „Белене“, преброявайки като свои гласове както тези „против“, така и негласувалите. А правителството ще обяви победа, каквото и да се случи, тъй като успя едновременно да заеме всяка от тези позиции. Както се казваше в една детска книжка - „героят яхна коня си и препусна във всички възможни посоки“. Проблемът с референдум, в който всички се оказват победители, е, че не е трябвало да се провежда.

- Значи вие няма да гласувате на референдума?

- Не. Не знам за какво се гласува. Референдумът очевидно не е „за“ или „против“ ядрената енергетика, защото нито една от големите политически партии не е против развитието на ядрена енергетика. Референдумът не може да е и „за“ или „против“ АЕЦ „Белене“, защото няма как да се очаква хората да имат експертно мнение по достойнствата на един конкретен бизнес проект. Тези, които подкрепят „Белене“, вярват, че той ще струва 4 или 6 милиарда. А значи ли това, че ако проектът се окаже по-скъп от 6 милиарда, той трябва да бъде спрян? Въпросът е дали тези, които подкрепят „Белене“, биха го подкрепили дори ако струва 14 или 16 милиарда. Тези, които са против, го оценяват горе-долу на толкова. Въпросът е, ако се окаже, че е 6 милиарда, те продължават ли да са против. Идеята, че бизнес проекти ще бъдат решавани с референдум, ми се вижда абсурдна.

- Но допитването винаги е било демократична процедура?

- Преди десет години политиците имаха основание да организират референдум, в който хората да избират между незатварянето на АЕЦ „Козлудуй“ и членството в ЕС. Това щеше да бъде истински референдум, защото мнозинството подкрепяше едновременно и членството в ЕС, и спасяването на малките блокове (а затварянето им беше условие за членството). Това щеше да бъде драматичен избор, но избор на политика. Днес няма такъв избор.

- Значи ли това, че сте против референдумите?

- Не. Има моменти, в които обществото трябва да вземе решение с директен вот. Но е много важно референдумът да бъде начин за вземане на решение, а не политическа игра. При сегашната ситуация хората знаят, че могат да сменят правителство, но не са убедени, че могат да сменят политика. Референдумът е важен, защото може да даде шанс на хората да поискат политическа, а не само персонална промяна. Но той може да се превърне и в средство на политиците да бягат от отговорност. И така от инструмент, овластяващ хората, изведнъж ще стане алиби за нежеланието на политиците да вземат непопулярни решения.

- А ако зависи от вас, какъв би бил най-хубавият възможен резултат на този референдум?

- Ама наистина най-хубавият?

- Да, наистина.

- Ами най-хубавото би било да гласуват само трима избиратели - един „за“ и двама „против“.

- Изненада ли ви решението на правителството ни за Македония - да не я допусне в ЕС, ако Скопие не докаже добросъседските си намерения?

- Загубил съм таланта да се изненадвам от действията на едно или друго българско правителство. Ясно е, че правителството гледа на политиката си по отношение на Македония като средство да покаже на хората предимството да си член на ЕС и да напомпа националното ни самочувствие. А общественото мнение е стигнало да заключението, че „трябва да признаем македонците само след като те си признаят, че са българи“. Обстоятелството, че македонски онлайн активисти шетат по българките форуми, а българи пишат гневни коментари под статии в македонските вестници, е свидетелство, че най-лошото тепърва предстои.

- Как разчитате тогава позицията на нашето правителство?

- Истината е, че България не е упражнила вето. По свои причини и Германия, и Франция се обявиха срещу започване на преговори. България просто се възползва от тази ситуация и успя да добави „добросъседството“ в условие за получаването на дата за започване на преговори. Подчертавам това, защото в развитието на българската позиция са възможни два сценария.

- Какви?

- Единият е, ако в следващите два-три месеца България и Македония успеят да подпишат договор за добросъседство. Тогава решението на правителството да втвърди тона може да бъде възприето като успешна политика, която е благоприятствала, а не възпрепятствала развитието на региона и е помогнала на Македония да излезе от ъгъла.

Но е по-вероятен негативен сценарий, при който няма договор, взаимните нападки ескалират и българо-македонските отношения могат да влязат в модела на гръцко-македонските отношения от последните 20 години. Такъв един сценарий не отговаря на българския интерес. Той е в интерес само на тези кръгове в Европа, които са против разширяването на ЕС на Балканите. Рискът е България да бъде използвана като инструмент за спиране на разширяването. Това, което правителството отказва да види е, че евроинтеграцията е единственият шанс на Македония.

- Кое ви кара да мислите така?

- В момента тя е едно от най-тъжните места в Европа. Вече почти две десетилетия всеки трети македонец е без работа, етническите напрежения не намаляват и интеграцията на страната в ЕС е единствената надежда не просто за приличен живот, но и за оцеляване на страната. Изкушението да се „дават уроци на Македония“ пренебрегва факта, че 99 процента от хората, които живеят там, са заети не да обичат или да мразят България, а просто да оцеляват.

- Какво толкова се е променило през последните 20 години, че днес мнозина обявяват признаването на Македония за грешка?

- Когато през януари 1992 г. първа призна Македония, България се представи като страна, защитник на легитимното право на съседите ни да бъдат част от европейското пространство. За нас признаването беше начин за изваждане на Македония от сферата на влияние на Белград. България винаги е мислила, че страната ни може само да загуби от разпадане на Македония и от дестабилизация на региона. Днес като че ли някои политици и обществени фигури не са убедени, че запазването на Македония е в интерес на България.

- Кой е големият въпрос, който стои сега пред нас?

- „Има ли България интерес от разпадането на Македония?“, е въпрос за всяко българско правителство. Ако няма, основната цел на българската политика би трябвало да бъде избягване на дестабилизацията на страната и региона и членство на Македония в Евросъюза. Рискът е да заприличаме на Македония (където през последните десет години откриха повече паметници, отколкото работни места) и да насочим цялата си енергия към изравяне на кости до момента, в който открием, че Александър Велики е българин... поне по майчина линия.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 372 от 22 януари 2013)



От категорията

Карбовски към Караянчева: Госпожо, вие сте самозабравил се човек с диагноза!

Карбовски към Караянчева: Госпожо, вие сте самозабравил се човек с диагноза!-1601208355.jpg

След като станете от стола, бъдете любезна да върнете служебния Мерцедес - него ...

27 септ. 2020 | 15:05

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!-1592917055.jpg

Всеки може да си прави дребни сметчици, но тук става въпрос за нещо, което е ...

25 септ. 2020 | 14:34

Шаренкова: Повече не може да се разминнават политическо говорене и политически действия в БСП

-1515939710.jpg

Поздравявам Георги Гергов, който също работеше срещу прекия избор, но намери ...

27 септ. 2020 | 09:59