Илия Гунчев: Държавата е враг на собствените си предприятия

18722 | 22 ян. 2013 | 13:22

Интервю на Ваня Драганова за загубените пазари на оръжие, за необходимостта от държавна помощ за военните заводи и възможните сценарии за


77-годишният Илия Гунчев е човекът, управлявал най-дълго държавното стопанско обединение „Металхим“ и ВМЗ. Започнал е работа във ВМЗ и израства  до главен технолог и ОТК на предприятието. По това време преместват в Сопот  централата на ДСО „Металхим“ и Гунчев става заместник на генералния директор. Оглавява „Металхим“ през 1975 г. и е несменяем генерален директор до 1997 г. Две години по съвместителство управлява и ВМЗ.

- Безнадеждно ли е положението във ВМЗ, г-н Гунчев?

- Защо да е безнадеждно?

- Защото имаше само един кандидат-купувач и приватизацията се провали, а в предприятието няма пари за заплати и материали да се изпълняват и малкото поръчки.

- Всъщност няма държава,  а като няма държава, няма да има не само военна промишленост, нищо няма да има в тази страна. Преди 1989 г., когато аз бях начело на „Металхим“, като тръгнехме да продаваме оръжие, в която и страна да идехме, с нас идваше министър. Имаше един министър на външната търговия Христо Христов, с него сме ходили да продаваме оръжие и в Сирия, и в Египет, и в Алжир, и в Иран, и в Ирак, да не изброявам всички страни. Държавата покровителстваше военната промишленост.

- И кога престана да го прави - скоро след промените или това стана постепенно?

- Горе-долу, докато аз бях генерален директор, успяхме да запазим всички военни заводи. Давахме им поръчки и продавахме навън. ВМЗ са изнасяли продукция за 1 млрд. долара годишно – това беше в края на 80-те години, но  и докъм 1993-1994 г. ние се крепяхме.

- Днес обаче светът е доста по-различен?

- И сега има поръчки, например от Ирак, но не могат да ги изпълнят. Щом няма пари за материали, държавата трябва да помогне, това все пак е държавен завод. И не толкова с пари, колкото с влияние и дипломация. Както ви казах, когато ходехме по света да търгуваме, с нас винаги идваше и един министър.

- С какво си обяснявате факта, че сега държавата не помага на собствения си голям военен завод?

- Ами тя не помогна и на „Кремиковци“ и продаде за никакви пари БГА „Балкан“. Държавата е враг на собствените си предприятия. Тя иска да прави приватизация с цел да има далавери. Където беше продадена военната промишленост, беше все заради далавери. Най-големият бронетанков завод в Червен бряг беше продаден на някакъв  Мирчо Циганина. Той раздели завода на десет части, разпродава го и след една-две години от него няма да е останало нищо.

- В нито един от случаите ли приватизацията не се оказа добър вариант за военните заводи?

- В нито един. Трябва да се знае, че тези предприятия и преди 9 септември, по царско време, бяха държавни военни  фабрики. И сегашният „Арсенал“-Казанлък, и Завод 12 в София, и Завод 15 в Карлово. В Турция и досега военната промишленост е държавна, във Франция една част от заводите, включително и „Рено“, също са държавни. Има и други страни в Европейския съюз с държавна собственост върху военната промишленост. Това не изключва  да има и частни военни заводи, аз лично го допускам, но при съответна политика от страна на държавата.

- Държавната намеса обаче невинаги дава резултат. В случая на ВМЗ парламентът прие стратегия за приватизация, която предвиждаше запазване на работните места, и кандидат-купувачът Емилиян Гебрев се отказа.

- Трябваше да се преговаря с Гебрев и да се търси някакъв компромис, защото той казваше: „На първо време аз не мога да храня работниците в същия състав.“ Трябваше да се търси някакъв компромисен вариант, но процедурата беше прекратена.

- Ако отново станете директор на ВМЗ, какво ще направите?

- Трябва да се търси решение и ВМЗ отново да заработи - може да се наложи да се взимат кредити от банки, но трябва да се произвежда. Във ВМЗ има най-добрата номенклатура на военни изделия. Като гледате по телевизията кадри на  сражаващи се от различни страни, виждате ли, че на едното рамо имат автомат „Калашников“, който се произвежда в Казанлък, на другото е противотанков гранатомет ПГ 7, който се прави във ВМЗ. И не само - тук се произвежда цялата номенклатура от боеприпаси в България. Има съответните линии, има съответните машини, имаше и съответните майстори, но сега нещата се поразбиха.

- И защо според  вас се стигна дотук, защото държавата не помага?

- От криворазбраното убеждение, че държавата е лош стопанин и само частните собственици могат да се справят добре. А това не е така.

- Възможно ли е България да си върне загубените пазари на оръжие?

- Разбира се. Ние бяхме влезли в десетката на световните производители и износители на оръжие. Бяхме на шесто-седмо място в света.
Можем да се върнем където сме били, като предлагаме продукция. Всичките тези страни - и Египет, и Алжир, и Либия, и Сирия, са въоръжени със съветски оръжия.  Ние имахме точен списък с какво са въоръжени всичките тези страни и знаехме от какво имат нужда и какво да им предложим. Стигали сме с износа чак до Лаос, Виетнам и Камбоджа. Всички тези държави не са сменили въоръжението си - нито танковете, нито артилерията, и са потенциални наши клиенти. Автомат „Калашников“ се използва в много страни - и азиатски, и африкански, че дори и в Латинска Америка. А гранатометите на ВМЗ са познати по целия свят.

- А какъв дял от родното производство на оръжия и  боеприпаси се падаше на ВМЗ?

- В най-добрите си години ВМЗ даваше една четвърт до една трета от националното  военно производство. Това беше през 1986-1987 г., тогава в завода работеха 26 000 души. Сега са 3200 и се говори за съкращения.

- Колко вероятно ви се вижда в крайна сметка да не се намери вариант за оздравяване на ВМЗ и да се стигне до продажбата му на безценица?

- Това е най-лошата възможна развръзка - ВМЗ да бъде обявен в несъстоятелност и  тук да влезе синдик. Той ще разпродаде завода на части и няма да остане ВМЗ. В Карловската долина друг работещ завод няма и в района върви една такава приказка - на четирите прохода, от които се влиза към долината, ще се сложи по един голям плакат, на който ще пише: Пътнико, вие навлизате в Карловската пустиня! Това е някаква много печална съдба, и не само за ВМЗ. От 180 000 души, работещи преди във военната промишленост в България, сега няма и 13 000-14 000. Колко пъти са намалели? България разруши военната си индустрия. Имахме толкова много развити отрасли. Нищо не остана от тях.

 (в. Преса, печатно издание, брой от 372 от 22 януари 2013)


 


От категорията

Александър Симов: Националният съвет на БСП не е Камара на лордовете. Защо е тази истерия?

Къде е драмата в това, че "знакови" лица не били в НС, пита депутатът -1593703161.jpg

Делегатите не избраха една групичка от хора и изведнъж всички органи на БСП се ...

29 септ. 2020 | 13:25

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Огнян Минчев: Трябва да се преосмисли мястото на институцията "президент" в политическата ни система

-1546070674.jpg

Ако се променя статута на българския президент, той трябва да остане ...

30 септ. 2020 | 00:04

Проф. Владимир Чуков: Нагорни Карабах е част от големия пъзел, в който Турция и Русия са в конфликт

Проф. Владимир Чуков-1544595695.png

"Може да се стигне до някакво замразяване на конфликта, до някакво ...

29 септ. 2020 | 21:33