Боян Елин Пелин: Баща ми направи много за спасяване на евреите

34905 | 26 ян. 2013 | 12:11

Ръкописът на „Гераците“ изгорял при бомбардировките над София


Боян Елин Пелин е син на големия български писател. Роден е през 1930 г. в София, в къщата, в която живее и до днес. Завършил е консерваторията, специалност музикология. По-късно завършва и журналистика. Работил е дълги години в БНР. В момента е пенсионер.


Елин Пелин (псевдоним на Димитър Иванов Стоянов) е роден на 18 юли 1877 г. в с. Байлово, Софийско. Ненадминат майстор на късия разказ, един от най-значимите изследователи на селския бит и сблъсъка му с модерността. Остава в историята с повестта „Гераците“, двата романа за Ян Бибиян, разказите „Андрешко“, „На браздата“, „Пролетна измама“, „Ветрената мелница“. Умира в София на 3 декември 1949 г.

- Много приличате на вашия баща. Когато се движите по улиците, случвало ли се е някой да каже „Ето го писателят“?

- Имало е и такъв случай. Преди много години се движех по улицата в родното село на баща ми Байлово. И чувам възглас на много възрастен човек, който има пряк спомен от татко, били са познати:„Я, като че ли Елин Пелин го виждам на млади години.“ Беше много спонтанно. И други са правили такива аналогии.

- Тежи ли ви, че сте син на Елин Пелин?

- Това е интересен въпрос, защото наистина е голяма отговорност върху моите плещи. До известна степен да, защото каквото и да направя, винаги имам чувство на голямо задължение към великата памет на моя баща. Но от друга страна, удовлетворението, радостта, че съм имал възможност да бъда негов син, е по-важно от всичко останало. Това е дало отпечатък на всичките ми дни.

- Вашият баща се казва Димитър Стоянов, но вие кръстихте сина си Елин. Толкова силно ли е името Елин Пелин, за да се предава по наследство?

- Димитър Иванов Стоянов е баща ми. Ние се чудехме как да кръстим сина ми и надделя мнението за Елин. Предложи го сестра ми Елка, която вече не е между живите. 

- У дома си нямате запазен нито един ръкопис от Елин Пелин. Защо?

- Първо, защото запазените ръкописи са много малко. Повечето от тях са изгорели при бомбардировката на къщата музей „Иван Вазов", на която той дълги години е бил директор. Там му стоеше архивът, но при бомбардировката над София почти всичко изчезна. Останаха някои неща, които ние предадохме на къщата музей в Байлово. Има запазен ръкопис на разкази, но ръкописът на „Гераците" изгоря.

- Вярна ли е тази история, че когато започват бомбардировките, той грабва стъкленицата със сърцето на дядо Вазов и хуква навън, без да помисли за собствения си архив?

- Вярно е. Това са ми разказвали очевидци. Знам го и лично от баща ми. Грабнал е стъкленицата със сърцето и вещите на Иван Вазов и през горяща София бягал, за да ги спаси. Някъде по-нататък го чакала кола. Преди бомбардировките имал лошо предчувствие. Помъчил се да намери камион, за да спаси архива. Било е въпрос на дни и часове. Той е ангажирал кола - нещо, което е било много трудно тогава, но бомбардировката станала два дни по-рано. Баща ми е поискал много бърза среща с кмета на София, който обещал съдействие, но в момента не разполагал с превозно средство. Но въпреки това баща ми успява да спаси някои неща.

- Съжаляваше ли за ръкописите си?

- Много тежко го изживя. Това даже е една от причините да му се посъкрати животът. Беше в стрес, когато разбра, че бомбата е паднала върху музея. Спомням си, че бяха останали само голи стени, нищо друго. Всичко беше порутено.

- Той е бил близък с царя. Даваше ли си сметка, че царят също е сбъркал някъде в политиката, за да се стигне до унижощаване на целияу му архив?

- Вероятно да. Татко по начало беше много против да се обявява война на съюзниците. Дали царят се е вслушал в думите му, не мога да кажа. При спасяването на евреите татко взе много ясна и категорична позиция. Лично е искал среща в двореца, за да изрази позицията си против екстрадирането. Мисля, че заслугата му в това отношение е много голяма. Зад него е застанал целият писателски съюз, за да въздействат на тогавашните управляващи.    

- Имаше ли приятели евреи?

- Да, имаше сред литературните среди. Даже у дома ни са се крили евреи. Едно семейство с две деца, мисля, че той беше лекар. Известно време пребиваваха у нас. Татко много тежко изживя това. Струваше му се много безсмислена и варварска история изтребването на евреите.

- В една статия Елин Пелин казва: „Всякога съм смятал високо и благородно това качество на българина да се държи приятелски и дружелюбно към евреите, които живеят в неговата родина." Предстои честване, кажете ни каква е истината за спасяването на нашите евреи според вашите спомени?

- Да, това са думи на баща ми. Не знам много подробности, но мисля, че главната роля е изиграл моят баща с още няколко известни личности. Той и проф.Александър Балабанов, който е бил един от най-близките му приятели, са направили много. Спомням си, че татко организира в писателския съюз подписките, убеждаваше различни хора да се включат, ходеше при министри. Лично е занесъл подписката в канцеларията на двореца, за да я остави. Но неговата роля не винаги се изтъква. Безспорно Димитър Пешев изиграва голяма роля. Но татко не обичаше много да се шуми около него. Беше много скромен.

- Елип Пелин говорил ли е с царя, молил ли го е да спаси евреите?

- Да, говорил е. Категорично се е застъпвал. Не знам какво точно му е отговарял царят. Но той също е бил много разтревожен и уплашен. Защото на него пък са му оказвали натиск и заплахи, даже за живота му. Доколкото знам, включително от Германия.

Боян (вляво), майка му Стефанка, бащата Елин Пелин и сестра му (Елка) пред тяхната къща на ул. „Журналист“ в столицата, която днес носи името на писателя.

- Как се виждаха с царя, той ли го канеше? Как се обръщаше към него?

- Казваше му "Пелине". Или царят, или секретарите се обаждаха. Ако се организира излет или лов, получаваше или писмена покана, или по телефона му се обаждаха и му съобщаваха часа. Ако е официална вечеря, му казваха как да се облече.

- Как се сприятеляват царят и човекът от народа Елин Пелин?

- Това точно не го знам. Доколкото знам, по убеждение баща ми никога не е бил роялист. Но контактът е по-скоро личен. Вероятно дворецът е търсел връзка с по-изтъкнати личности. Защото в тази компания са били още проф. Александър Балабанов, художникът Александър Божинов, други изтъкнати професори, учени. Стремежът е бил да се създаде контакт с духовния елит на нацията. И инициативата е дошла от двореца.

- Няколко пъти споменавате Балабанов. Той е бил много близък на семейството ви, нали?

-Да, бяха много близки. Даже ще ви разкажа една интересна история за него. Беше есенен ден, поканихме го на вечеря, разговаряха до късно. И изведнъж започна буря, дъжд, гръмотевици. Навън улиците станаха като реки. И мама каза: „Професоре, останете тук да пренощувате, за да не ви намокри." Той прие с удоволствие. След вечеря всички започнаха да се приготвят и изведнъж мама и татко установиха, че професора го няма, изчезнал е. Почудиха се какво става. След малко се звъни на вратата, професорът беше абсолютно мокър, от него се стичаха струи. Той казваше на мама "Стефанке". И го чуваме да казва: „Стефанке, понеже много любезно ме покани да остана у вас, отидох да си взема пижамата и четката за зъби."

- Кои други бяха близките приятели на Елин Пелин, от които имате спомени?

- Много близък му е бил журналистът Йордан Сливополски, известен с псевдонима Пилигрим. Също много интересна личност. Много се сближиха с писателя Змей Горянин. Той казваше: „Това е моят учител в литературата.“ Имаше едно преклонение пред творчеството и личността на татко. Като младеж обичах да си оставам у дома, за да ги слушам как си говорят. Винаги се говореше нещо много интересно - за политика, за народопсихология, за литература. Змей Горянин много добре рецитираше. Имаше хубав глас, тембър. Даже понякога на татко му беше неудобно. Някой път Змей Горянин казваше: „Сега съм подготвил разказа „Занемелите камбани“ или „Самодивски скали“. И импровизирано, почти наизуст го казваше. Книгата беше пред него, но той рядко поглеждаше. Това много трогваше баща ми.

- Той чувствителен човек ли беше?

- Изключително чувствителен.  Беше лесно уязвим човек. Тежко преживяваше всичко, което в живота е не както трябва. Може би и затова така сравнително рано си отиде.

- Казвал ли ви е кой е прототипът на Андрешко?

- Не знам конкретно. Мисля, че е плод на творческа фантазия. Имало е някакъв младеж, който не знам дали се е казвал точно Адрешко. Чувал съм това, но не лично от баща ми. Въпросът за прототипите много пъти ми е задаван. Неговите образи са сборни, събирателни.. Татко имаше много богата фантазия. Но за Андрешко ще ви кажа нещо. Преди време ме поканиха на едно честване в училище. Не мога да си спомня дали беше в Байлово или някъде другаде. И аз казах няколко думи, отговорих на въпроси, беше много приятно. Едни от учителите, когато стана въпрос за Андрешко, каза, че това е един от първите български синдикалисти. Защото прави нещо като гражданско неподчинение. Този учител каза много интересни неща. Обикновено стереотипът и начинът на анализиране на образа става по шаблон. И се губи живецът на разказа.

- Всеки казва „Андрешко е хитрецът“...

- Всъщност той не прави заради себе си този жест - да отклони бирника и да го вкара в блатото. Той го прави, за да спаси един свой беден съселянин. Прави го от състрадание. И знае, че ще го извикат в участъка и ще му теглят един бой за това, което е извършил. Но въпреки това го прави.

- Царят одобрявал ли е такива разкази като този?

- Не знам, но веднъж чух в разговор, че царят бил казал „Какво стана, най-добрите ми приятели са върли републиканци“. Има един разказ „Лудата“. Тя е луда в кавички. Не е луда, но е обезумяла, че живее много мизерно, лошо и обществото е несправедливо към лнея. Тя казва „царят трябва да се разцари, попът да се разпопи, владиката да се развладичи“ и прочие.

- То и при дядо Вазов лудите казват най-важните истини за времето си...

- И при дядо Вазов това го има, да. Може би тук има някаква аналогия. Татко винаги е имал особен пиетет към Вазов.

-Познавали ли са се?

-Да, имали са случай да се запознаят. Но татко казваше, че когато дошъл в София, не е събрал кураж да отиде лично при Вазов и да му се представи. Когато писателят е правел традиционната си разходка с някакво малко кученце, татко почти всеки ден от разстояние го проследява, страшно развълнуван, и следи цялата му обиколка.

- Мислили ли сте си някога, ако след 10 ноември Елин Пелин беше жив да види какво стана  с българското село, как щеше да го възприеме?

- Трудно ми е да отговоря. Татко беше много свързан със земята, селото. Имам спомен при излетите, когато сме ходили с него. Когато пролетта идва, разлистват се растенията, аз съм го виждал как коленичи на земята. Целуваше я и се радваше на цветята, даже се просълзяваше. Това не беше поза, правеше го за себе си. Така разбирах колко много е обичал българската земя и природа... От една страна, сега нещата на село следват своя естествен ход на развитие. От друга - ние все си побългаряваме нещо. Не го правим както трябва.

Елин Пелин свири на кавал по време на излет над родното си село Байлово. Той е знаел народни мелодии и обичал да развеселява хората и птиците с тях.

Снимка - личен архив

- Вие можете ли да танцувате както баща ви. Той е бил отличен танцьор, нали?

- Когато кракът ми беше добре, можех и обичах да танцувам. Сестра ми Елка също много танцуваше танго, валс. Даже хора и ръченици много са се играли в дома ни, много беше приятно.

- Казват, че Елин Пелин е танцувал хубаво, защото искал да се хареса на жените, да им направи впечатление.

- Чувал съм такива неща. В жълтите вестници съм чел материали за татко, които ме втрещяват и ужасяват. Изкарват Елин Пелин като някакъв Дон Жуан, като вятърничав човек, като... как се казва... като плейбой. Няма такова нещо. Бил е много чаровен, с излъчване. Може би това е накарало някого да си мисли, че е имало такива неща. Говорил съм откровено и с майка ми, никога не се е преминавала някаква граница на допустимото, както го представят в жълтата преса.

- Баща ви е имал слабост към сестра ви Елка. Вие ревнувахте ли?

- Не, защото той беше много привързан към семейството, към нас всички. И казваше, че най-щастлив се чувства с децата, с най-близките около него. Когато се е налагало да бъде в командировки, да пътува, страдаше.

- Когато бяхте заедно с Елин Пелин, какво най-често обичаше да ви казва. „Бояне, Бояне...“ и как продължаваше неговата фраза?

- Винаги казваше: „Умната“. И второ - никога да не се губи чувството за мярка.  Самоограничението е едно от висшите прояви на дух, на морал и възпитание. Винаги нещата да се премислят и да не се вземат прибързани решения. Това ми е останало като негов завет.

(в. Преса, печатно издание, брой от 376 от 26 януари 2013)


 


От категорията

Карбовски към Караянчева: Госпожо, вие сте самозабравил се човек с диагноза!

Карбовски към Караянчева: Госпожо, вие сте самозабравил се човек с диагноза!-1601208355.jpg

След като станете от стола, бъдете любезна да върнете служебния Мерцедес - него ...

27 септ. 2020 | 15:05

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!-1592917055.jpg

Всеки може да си прави дребни сметчици, но тук става въпрос за нещо, което е ...

25 септ. 2020 | 14:34

Шаренкова: Повече не може да се разминнават политическо говорене и политически действия в БСП

-1515939710.jpg

Поздравявам Георги Гергов, който също работеше срещу прекия избор, но намери ...

27 септ. 2020 | 09:59