Край ямата на ротацията

60863 | 28 ян. 2013 | 08:25

Липса на бели коне



Това е нещо като писмо до приятел. Спорим от известно време с Павел Писарев за едно и също - всъщност за едното нищо. Той очаква с видимо нетърпение поредната ротация във властта: Станишев отгоре, Бойко отдолу - плющете знамена червени! А аз всеки път му напомням как преди време написа, че Станишев трябва да напусне трамвая. Спомняте си онзи кретенски клип, в който той караше един празен и скапан трамвай, а пък Ламбо - Стефан Данаилов, вечното упование на БСП - с труд го догонваше и се намърдваше в него. В пропагандната практика на последните десетилетия трудно може да се намери по-объркано послание от това, макар че специално БСП има неизчерпаем запас от подобни гламавщини. Пак добре, че Азис не караше онзи трамвай. И тогава Павел написа, че е време

ватманът да се разкара

Сега обаче го чака отново да се върне и да яхне трамвая/ властта. Павел, разбира се, има своите подтици, той е левичар, и то от една вече изчезваща порода - интелигентни, с европейска нагласа хора, леко цинични, които знаят, че българската социдея е преживяла всичко, изтърпяла е всякакви дивотии и диваци, всякакви автоканибали и пр. За него очакваната ротация е по-скоро въпрос на партийна чест, това ще бъде поредният реванш, макар и предопределен да бъде неуспешен. Реваншът на един партиен апарат, а не на идеалисти като Павел. Той отгоре на всичко живее трудно и когато започна да му изреждам какви олигарси има в соцелита, все гледа да смени темата. С една дума, всеки път засядаме край ямата на поредната ротация, може дори да се каже - край септичната яма на нашата неука, неугледна и безпаметна политика. В нея ротацията е усукване около себе си, около собствените интереси, без никакво внимание към нуждите на околните - нищо повече. Пет месеца преди изборите ротацията е одумвана и очаквана от всички - социолозите вече

трябва да имат по два задника

както се бях изразил веднъж, защото гледат да угаждат във всички посоки и лапат по няколко бели хляба едновременно. Очакванията са, че добре познатата банална пиеска ще се повтори: този си отива, онзи идва - само дето не е никак ясно в името на какво идва новият/стар Спасител. „Тия да си ходят“ стана могъщият код на българската политика - тъкмо така се изразяват лумпените от тълпата, но това не смущава никого. Само преди 4 години Станишев например бе напълно разгромен - като практикуващ политик аматьор, а не като носител на някаква сериозна идея. И какво се е случило оттогава, че сега се вижда като спасител? Какво точно очакваш, Павле? Вие, какво - към мъглявините на някакъв неизвестно какъв „европейски социализъм“ ли ще ни влачите, или нещо друго сте си наумили? Какви сънища е сънувал, с какви героични пози е подхранвал въображението си Станишев, за да забрави фиаското си? Нашите политици редовно се провалят, дори когато имат пълната власт - но се смята, че докато джафкат в парламента като опозиция, значително поумняват.

Прави впечатление спокойствието на опонента на Ватмана - Човека от Банкя, освен ако от известно време той не е на 5 милиграма реланиум два пъти дневно. Ватмана разчита на инерцията на поредната ротация, а Бойко продължава да смята, че неговото лично говорене ще има по-голямо влияние над публиката. Това са основните персонажи - пейзажът е доста пуст. Наоколо не се забелязват никакви бели коне - а и Даниела вече не е това, което би трябвало да бъде. За нея по-късно, а сега за белите коне. Поне от 2001 година, а може би дори още по-рано - от 1997 година, все се очаква Някой да се яви на Бял кон. При една политика, лишена от сериозни идеи, при това пределно неуравновесена,

това видение е надеждата на простолюдието

Тия ирационални въжделения много допадат на българина. А това пък е много изгодно за нашите политици. Така през 2001 година Симеон/Спасителят се яви на Бял кон. После обаче се оказа, че Конникът е видимо нефелен, ако се остави настрана белият му кон, както и завидният му личен прагматизъм. И четири години по-късно народът го загърби без особени колебания - и Великата Ротация след дълги пазарлъци изтика нагоре Ватмана. Няма как тия заплесвания по „Спасителя на Бял кон“ да не ни подсетят за една история с Владимир Димитров- Майстора. Тръгвал той да се поогледа в Италия и рекъл: „Старите майстори вятър ги вее на бяла кобила“.

Обаче когато след време се върнал, казал: „Вятър ме вее на бяла кобила!“ Подобно чистосърдечно признание може да излезе само от устата на голям майстор. Нашите политикани, които иначе все си остават прости чираци, никога не биха изрекли нещо подобно. Дори вижданият като „селяндур“ Живков бе по-широко скроен и беше склонен да критикува режима си - и го правеше, без никой да го насилва за това. От 22 години насам обаче от партията на Ватмана не сме чули нито една самокритична дума. Хайде, очевидно се иска непосилен за нашите джуджета кураж, за да се извинят примерно за лагерите край Ловеч - обаче да не кажеш дори две думи на искрено разкаяние след провала си през 2005 година, просто е немислимо. Особено ако искаш да те възприемат като модерен европейски политик. Навремето българинът със зор щеше да наеме за втори срок дори един селски пъдар, ако онзи не си беше вършил както трябва дотогава работата. А сега сякаш са забравили провала си, отново

с лекота посягат към цяла една държава

- и дори си въобразяват, че и народецът е безпаметен като тях. Не е безпаметен той, но отдавна се е примирил и се е отдал на инерцията на ротацията. Това обаче е една опасна разпасаност, която окончателно ще го довърши. Народът вече се държи като нашите цигани, които безпросветно се доверяват на една или друга лакърдия - милите наши карагьозчии. Защо се провалихме? - това е

най-забраненият въпрос

в нашата политика. Нашите политици имат поне дотолкова ум, за да схванат, че е и най-опасният въпрос. Заради това вече от близо четвърт век никой не желае да му даде някакъв отговор - не смислен, а какъвто и да е. При Виденов беше ясно - финансовите бандити на Сорос го свалиха безмилостно и той нямаше защо да се обяснява. Костов, който може би бе най-рационалният, самовглъбен и егоцентричен премиер, също не даде отговор. И направи нещо, което и досега изглежда абсурдно при неговата практичност - упрекна народа. Симеон пък изобщо не си губеше времето с подобни глезотии - след плоската измислица за спасителните 800 дни той не загуби дори една секунда, за да обясни провала си, дори с една царска слюнка не удостои простолюдието. Сега край септичната яма са останали двама - Ватмана и Човека от Банкя. Вторият има неудържимото желание да се превърне в Човека от Народа - и, колкото и да не искам да тревожа Павел, трябва да му кажа, че има доста шансове да го постигне. Ругайте го, колкото си щете, но това е напълно възможно. Защото един проблем разяжда всички, които се опитват да влияят на „простолюдието“ - политиците и ония, които обговарят политиката: четат се един друг, гледат се един друг, ругаят се един друг, но имат все по-малко понятие от народа и по тази причина

практикуват на сляпо играта си


Хвалбите на Човека от Банкя сякаш са втръснали на всички. Но какво ще му противопостави Ватмана? Една магистрала, която ще нарисува с червено моливче, към добре познатите ни от шест десетилетия сияйни върхове на соца? И как ще изглежда тя в сравнение с реалните магистрали на Човека от Банкя? Като несръчна детска рисунка, разбира се. Чудесният поет и есеист Калин Донков каза наскоро, че „магистралите са черният хайвер на властта“. Завидях му за тази фраза. Но дали е изцяло вярна? И дали отчита инстинктите на обикновения човек? Колкото и апатичен, до разложеност, да изглежда вече той, струва ми се, че все още е запазил някакво уважение към съзиданието. Комунистите на това го учеха - а пък социалистите на Ватмана само му разказваха приказки, и то доста неясни, колкото да го отучат от това. Българинът си беше несретен, докато с властта се упражняваше Ватмана, и сега - при Човека от Банкя, си е все още несретен. Обаче на Бойко въпросът „Защо се провалихте?“ ще можете да му го задавате, докато крачи по някоя от магистралите си, заобиколен от пърхащи гугутки, ехей.

Да не забравим Даниела, за която споменах по-горе. Преди две седмици я поканих във „Всяка неделя“ - защото тя беше станала нещо като емблемата на стачката във ВМЗ „Сопот“. И то заради пръстените си - шест на брой, на обща стойност около 300 лева. Това е същата Даниела, която предизвика Човека от Банкя с парче хляб и глава лук, а той пък й се ядоса заради златните пръстени. Днес Даниела сигурно вече пали по шест свещи едновременно за здравето му, понеже им изплати накуп заплатите. Утре може да й дойде и друг акъл, но това е отделна тема.

Опитах се да разбера какво представлява тази жена отвъд пръстените и лука. И не бях никак очарован, извинявам се, но това е истината. Видях срещу себе си човек, който няма никаква представа дори за завода, в който работи, това не го и интересува, погледът му е вперен единствено в себе си. И дори не може да изрази това както трябва. А само преди четвърт век в същия завод работеха хора от друго качество - грамотни за общото, истински стопани на общото. Бил съм на срещи там и мога да свидетелствам, че това бяха умни, открити и смели хора. С тях Човека от Банкя щеше да види доста по-голям зор, много по-голям. За жалост и това е една от последиците на Ротацията - тя промени до неузнаваемост и обикновените работници, и изобщо народа, накара го да се свие в себе си. Да не кажа друго - зави се в собствената си овча кожа.


 (в. Преса, печатно издание, брой от 378 от 28 януари 2013)


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Как си отиде БГА „Балкан“ и (не) дойде АЕЦ „Белене“

-1638268337.png

Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и приятели са авторите

30 ноем. 2021 | 12:23