ДИКТАТУРА

82584 | 4 февр. 2013 | 07:31

Игра с думи



През последните двайсетина години думите се превърнаха в безпризорни сираци - и всеки може да прави с тях каквото си ще. А и новите хуни - чуждиците, предимно английски - съвсем объркаха горкия ни език, който и поначало няма особени съпротивителни сили. Но друго е по-важно: немалко думи сякаш постепенно придобиват по-различен смисъл от онзи, който са имали преди 20, 25 или повече години. Казваш нещо, което трябва да звучи солидно, вдъхновяващо, дори триумфално - обаче изведнъж се сепваш и разбираш, че очакваното внушение отдавна е останало в миналото. Някои думи дори звучат като подигравка с присъщия им по-рано смисъл - например мнозина така възприемат вече думата „свобода“.

Навремето до втръсване си повтаряхме фразата на Сократ, че свободата е най-възвишеното достояние - обаче днес тя далеч не ни изглежда толкова убедителна. И за коя точно свобода се отнасят тя? Както казваше Салвадор Дали - много обичам да цитирам тази негова фраза: „И какво - накрая свободата се оказа едно лайно!“ Не вярвам да има днешен българин, който да не съгласи с тази ексцентрична констатация. Затова едва ли някой ще възрази, ако президентът Плевнелиев издаде указ, с който да забрани думата „свобода“ и да я замени със „слободия“. Един немски автор иронично беше отбелязал, че е

по-добре да си свободен дявол, отколкото обвързан ангел

Знаменито казано - и е много подходящо за новите ни нрави. Свободата у нас винаги е виждана като възможност да се възползваш от различните изкушения, и то без никакви угризения; обвързаността с правилата е оставена като грижа на баламите ангели. Извън всички други нелепости и безобразия, Преходът разми и истинския смисъл на много думи. Всъщност и самата дума „преход“ се оказа фалшива. Какво има зад нея, какво точно означава тя: подмяна на ценности, криминална приватизация, присвояване на миналото за собствени цели, какво точно - след като днес вече е ясно, че тя стои в словесния строй, плътно прилепена до думата „измама“.

Не е ясно и защо решиха да се възползват точно от тази дума - „преход“? Уж трябваше да украси времето след Преврата през 1989-а, а всъщност замаза всичко. Навремето“преход“ означаваше нещо порядъчно банално, но затова пък ясно: тръгваш от някъде и стигаш до някъде - от някоя туристическа хижа до друга примерно. Скромна дума, без големи претенции, но й възложиха непосилна роля: да обозначи периода от проваления соц до… до къде?   Всъщност все още никой не може да каже за къде точно се е запътила тази несретна думица: тръгна от една мъглявина и се завря в друга, и няма измъкване оттам. И междувременно във въпросната мъглявина бяха лумпенизирани много неща, включително и думите, ако не ви се вижда пресилено това твърдение.

Тия дни мярнах на едно-две места и думата „диктатура“ - и отново си казах, че много лесно изхабяваме важни думи. Когато ги използваме с лекота и неособено премислено, ние просто ги отдалечаваме от истинския им смисъл. И не само това: така шаржираме и олекотяваме и времената, за които те са били присъщи и подходящи. Специално думата „диктатура“ би трябвало да бъде употребявана много внимателно. Например пресилено е да твърдиш, че има диктатура, след като съвсем свободно пишеш за това, а и съвсем спокойно наричаш някого диктатор, дори го оповестяваш тържествено - да не би някой да не е схванал кого имаш предвид - примерно Бойко, а не Станишев. Едва ли времената са толкова тягостни, след като с такава лекота боравиш с тази дума. А и като цяло очевидно наивно и повърхностно е да се свързват годините на Прехода - или дори само някои от тях, с думата „диктатура“ - като оставим настрани насилието, упражнявано от лошия вкус. 

Разбира се, възможно е тя да бъде използвана и спонтанно, в порядък на някаква моментна лична неудовлетвореност или на възмущение. Най-често това биха могли да си го позволят хора, които нямат ясна представа за трудностите и неудобствата на онова време, което минаваше под трънения венец на „диктатурата на пролетариата“. Възможно е в ония години те да са били някъде на завет и поради тази причина да са усещали „диктатурата“ като някакъв леко вкиснал, но иначе добре подсладен сироп - еликсир за тях, обаче недостъпен за всички останали.

Затова фриволното използване на тази дума изглежда по-скоро като някакво еуфорично хрумване, което иска да направи впечатление на околните. И което, дори без авторът му да осъзнава това, извисява по своеобразен начин постната ни политика. Един „диктатор“ би придал доста повече внушителност на днешната ни провинциалност, „диктатурата“ ще среше и гребена на нашите семпли политикани, и те ще започнат да изглеждат някак по-значими. Щом си правил политика, или каквото там намериш за добре, под ботуша на един диктатор, значи и ти си нещо - особено след като оцеляваш някак.

Онези, които сега се сещат за думата „диктатура“, намират, че е най-подходящо да се свързва с нея Бойко. И наистина той сякаш изглежда най на място край нея: физически е масивен, а на Балканите това винаги внушава респект; знае как да говори с народа - и непрекъснато поощрява хората да го обичат; не е далеч от простонародните забавления; изживява се като някакъв съвременен Колю Фичето; в състояние е да приласкае своите опоненти, особено онези, които имат склонност към театралниченето - както направи наскоро с онази женица от Сопот, която дори не искаше да знае кога са натрупани дълговете на завода, в който се препитава (някакъв грездей - оръжеен търговец е правил милионите си, докато е източвал завода, обаче тя никога няма да отиде и да му поднесе поне едно от лукчетата си); накрая

Бойко е един ходещ мавзолей на самия себе си

- и толкова се харесва, че има опасност сам да го взриви и пр. И въпреки цялата тази монументалност и настойчивост той бе видян като диктатор едва броени месеци преди предстоящите избори. Това е странно. Това закъсняло прозрение поражда немалко съмнения. Следващият въпрос също не е безинтересен: за кого е диктатор Бойко? За ония с лукчетата, към които никога не е бил щедър, или за ония, които е отбил от вимето на диктатурата?   Българските предприемачи, особено едрите, имат една трайна черта: шест месеца преди поредните избори те започват неизбежното си преселение от един партиен катун в друг, превръщат се в скаути следотърсачи, които трябва да открият къде ще свие бивак новата власт, та да се доберат първи до него. Пак тогава започва и закъснелият им щурм срещу старата власт - едва тогава те сякаш я виждат за първи път такава, каквато е била винаги, едва тогава тя изведнъж става лоша. Например ония, които ядоха от най-сладкия хляб на Станишев, сега отново се готвят за новото му, макар и засега хипотетично, дебаркиране във властта - и за тях Бойко вече е несъмнен диктатор.

А той всъщност можеше да бъде схванат като диктатор още от първия ден на премиерстването си, когато заяви, че няма приятели и дори няма нужда от приятели. Това можеше да бъде възприето и като една неособено любезна честитка: „Кой крал - крал, дотук, повече не ви се полага.“ Но тогава никой не съзря в него диктаторските му нагласи. Има и още един любопитен въпрос: тезата за „диктатурата“ и „диктатора“ визира ли изобщо въжделенията и несгодите на обикновения човек, или тя вмества в себе си единствено терзанията на бизнесмени от всякаква порода? Отговорът е очевиден. За годините на Прехода само още един политик имаше възможност да се окичи с диктаторския венец - Костов. Но това му се размина, той някак бе пощаден. Тогава думата „диктатура“ не бе използвана въпреки яростния натиск, който упражняваше кабинетът му.

Ако политик от годините на Прехода бъде украсен със званието „диктатор“, тогава едва ли по същия начин би трябвало да бъде определян и Живков - а той неизменно е представян тъкмо така. Мисля обаче, че е по-редно да го наричаме „узурпатор“, това ми се вижда по-подходящо и справедливо, а и фактите говорят за дълголетно, постепенно придърпване на властовите инструменти единствено за негова употреба; той не ги е получил наведнъж; отгоре на всичко, и до самия край на режима си, неизменно включваше в игрите си и един сравнително постоянен кръг от най-висшата партийна номенклатура. А какъв сорт диктатор е тогава Сталин - повелителят на империята на лагерите?  В крайна сметка възможно ли е един текущ политик с лимитирано пребиваване във властта да бъде определян като диктатор - и то във времена, когато външните зависимости и обвързаности са толкова сурови, че задълженията по Варшавския договор изглеждат като някаква шега?  Говоренето за диктатура няма особен смисъл за широката аудитория - но все пак оставя някаква следа в историята на Прехода. И след време

някой главанак като нищо може да опише 2013 г. като „ерата на диктатора“

- с всички произтичащи от това произволни заключения. А както добре е известно, българските хронисти най-лесно се добират до едрите обобщения, най-вече те са им по вкуса. Утежняването на политическото слово с прекалено артистични твърдения - дори при цялата ограниченост на въздействието му- все пак има някакво значение, най-малкото понеже формира наследство от неверни заключения. „Диктатура“ е опасна, но и посвоему свята дума - и не ми изглежда прилично да се злоупотребява с нея. Тя напомня за мракобесни, истински мракобесни години, напомня за пределно груб гнет, който безусловно променяше човешки съдби. Когато вдъхновено се притуря към текущите нужди на политическото бръщолевене, тя олеква - като всичко друго в годините на Прехода. И бутафорно умира.


(в. Преса, печатно издание, брой от 385 от 04 февуари 2013)


От категорията

Марко Семов: Нашето "Дано"

-1625947504.jpg

Има хора, родени за хаоса и безредието – за тях това е най-добрият ред. Време ...

6 дек. 2021 | 14:25

Валерия Велева: Управляващата коалиция ще е петорна. Радев има своя квота в кабинета "Петков"

Валерия Велева: Управляващата коалиция ще е петорна. Радев има своя квота в кабинета "Петков"-1638786584.jpg

Недоумение буди и решението всяка партия сама да отговаря за министрествата, ...

6 дек. 2021 | 12:10

The Times: Путин е готов да нападне Украйна след Нова година

-1636746878.jpg

Служители на американското разузнаване смятат, че Москва е разработила планове ...

6 дек. 2021 | 20:36

Десет са спорните въпроси, които ще обсъдят във вторник Байдън и Путин

-1616091713.jpg

Сред тях са евентуалната руска "агресия" в Украйна и западните ...

6 дек. 2021 | 17:36