Матиас Хьопфнер: Ценим стабилността на България

12236 | 30 юни 2012 | 14:19

Предстоящият избор на главен прокурор трябва да бъде прозрачен и разбираем за българските граждани, смята германският посланик

Автор:



За посещението на президента Плевнелиев в Германия, предстоящия доклад на Европейската комисия, медийната свобода в България и препятствията пред германския бизнес с посланика на Германия г-н Матиас Хьопфнер разговаря Ива Шанкова.


Утре българският президент Росен Плевнелиев заминава за Германия. Това е първото му посещение във федералната република като държавен глава. Както е известно, той говори немски и има дългогодишни връзки с Германия като бизнесмен. Какви са очакванията на Германия за това посещение? С кого ще се срещне и очаква ли се подписването на конкретни документи и договорености?

Президентът ще се срещне със също така новоизбрания федерален президент Йоахим Гаук. Освен това ще разговаря с председателя на Бундестага г-н Ламерт, който според германската конституция е вторият пост в държавата, ще разговаря с управляващия кмет на Берлин г-н Воверайт. Допълнително ще се срещне с председателя на германско-българската група за приятелство в Бундестага  г-н Щюбген. Посещението ще послужи на първо място за запознаване на двамата президенти. Те се интересуват много от темата за гражданското общество и за осмисляне и преодоляване на комунистическото минало. Аз съм убеден, че г-н Гаук ще се радва да срещне един добър приятел на Германия в лицето на г-н Плевнелиев.

Президентът ви познава добре германската икономика. Като министър на регионалното развитие той отговаряше за инфраструктурата и със сигурност икономиката ще има важно значение в разговорите. Той ще бъде придружаван от представители на българския бизнес.

Какво смятате, че ще пише в новия доклад на Европейската комисия по механизма за наблюдение, който в България се очаква с голямо нетърпение? Смятате ли, че София вече е готова Брюксел да свали мониторинга?

Ние също очакваме с нетърпение доклада на комисията. Засега знам само, че той ще хвърли поглед върху целия период от 2007 г. насам и върху постигнатия напредък, както и върху все още нерешените и отворените области. Няма смисъл и не искам да спекулирам върху съдържанието на този доклад, скоро той ще бъде на масата. Преди да се дискутира прекратяването или модифицирането на мониторинга, трябва да се види съдържанието на новия доклад. Така наречените показатели, които са дефинирани в Механизма за сътрудничество и проверка, трябва да бъдат проучени внимателно, стъпка по стъпка, макар това да е дълъг път, който отнема време и е труден. Но това време трябва да се отдели в интерес на всички.

България е една от малкото държави в ЕС в момента със стабилни икономически показатели. Според вас на какво се дължи това? В същото време ние сме на последно място по БВП и доходи на глава от населението.

Строгата бюджетна политика на българското правителство в лицето на министър Дянков наистина е отличителна със своите макроикономически показатели. България наистина е една от най-силните страни членки на ЕС. И Брюксел оцени това нещо, като взе решение да прекрати процедурите по свръхдефицит срещу две държави - България и Германия. Тази политика на българското правителство може да служи за пример и се наблюдава от Берлин с уважение и голям респект. Аз самият мога да потвърдя това. За разлика от други държави България няма проблеми със задлъжняването. В този смисъл правителството е на прав път, като се старае с известен успех да повиши усвояемостта на европейските фондове. За следващия бюджетен период са налице огромни фондове.Те би следвало да се използват за продължаване на растежа и за създаване на работни места. Що се касае до икономическите показатели на България, трябва да се има предвид следното. Така наречената сенчеста икономика все още съставлява значителна част от реалната икономика на България - експертите изхождат от минимум 30%. Този феномен ощетява държавата от данъци в размер на милиарди. Това са средства, които биха могли да бъдат използвани за здравеопазване, образование, социална политика.

Според икономисти отслабеното от проблемите на Южна Европа евро облагодетелства германския износ и е в основата на бурното развитие на германската икономика в годините на криза. В този смисъл вярно ли е, че Германия печели от кризата на еврото?

Това е едно декларативно изказване и към такива твърдения трябва да сме много внимателни и да ги разглеждаме диференцирано. Настина доскоро германската икономика се намираше в подем, който ни радваше. В международен аспект тя все пак произвежда много конкурентоспособни продукти. В основата на този ефект бяха смели решения и много умерен растеж на възнагражденията, и то в продължение на цяло десетилетие. Това бяха пакет от мерки, които костваха много на голям брой немски семейства, но сега това се изплаща. Когато говорим за структурни реформи, които са от решаващо значение за преодоляване на кризата, можем да кажем, че Германия много мъдро е предвидила това. Добрата работа по правило се възнаграждава. Въпреки това не може да се каже, че всички немци стават все по-богати, както не можем да кажем, че всички българи стават все по-бедни. В Германия има отчасти голяма разлика между бедни и богати и това не трябва да се забравя.

Как се информирате за ставащото в България? Какви са вашите впечатления от медийната среда у нас? Смятате ли, че в България има свобода на мненията и медийна свобода?

Аз всяка сутрин чета преглед на съдържанието на най-важните вестници. Освен това, разбира се, колегите от посолството ме информират редовно за важните тенденции в пресата. В България, както и във всяка друга страна от ЕС, свободата на мнението и медийната свобода са едно благо от много голямо значение. Въпреки това при последното проучване на индекса за свободата на медиите от този месец България зае 80-о място - всъщност последно място сред всички страни членки на ЕС. От наша гледна точка очевидно в медийния сектор в България липсва разнообразие и независимост. Една голяма част от българските медии е в ръцете на относително малко актьори или действащи лица и затова плурализмът на журналистическите мнения е сравнително по-скоро ограничен. Същевременно много медии трябва да обслужват политическите и икономическите цели на собствениците си. Ние като немско посолство с удоволствие съветваме и особено в последно време се ангажираме доста в този контекст заедно с медийната програма на фондация „Конрад Аденауер“. Ние вече информирахме някои лица от българската политика, компетентни за вземане на решение, относно начина, по който Германия гарантира многообразието и независимостта на медиите си. У нас има ясни правила, които предписват пълна прозрачност по отношение на собствеността в областта на медиите. В Германия при нарушение срещу тези правила се налагат високи парични глоби. И това не ограничава медийната свобода, а точно обратното. Това я защитава и предотвратява злоупотреби при използването на медийната сила.

Неотдавна казахте, че българската прокуратура има два вида клиенти - ВИП и обикновените хора. Какво е мнението ви за извършените реформи в българската правосъдна система и избора на членове на ВСС? Вчера парламентът гласува ветото на президента за кариерното израстване на членове на ВСС.

Ако правилно си спомням, аз не бях споменал една конкретна институция, а целия апарат на правораздавателната система. Но нека да кажа, че особено в последно време се виждат окуражителни знаци за това, че и лица, които преди в известна степен се считаха за недосегаеми, все повече усещат строгостта на закона. И това е положителна тенденция, която трябва да бъде продължена повсеместно. Да посочим случая с Братя Галеви, който кръжи из всички медии в момента. Радваме се, че най-накрая беше взето решение на последна инстанция. Жалкото е, че те засега успяха да се изплъзнат от наказанието.

Важно ще бъде и последователното прилагане на току-що приетия закон за конфискация на незаконно придобитото имущество, който българското правителство по похвален начин прокара в парламента въпреки и срещу съпротивата от всички страни. Що се касае до избора на ВСС, може да се каже, че от централно значение е процедурите да са изцяло прозрачни и да са разбираеми за българските граждани. Само тогава резултатите от тях ще бъдат приети и ще будят доверие. Това важи между другото в особена степен и за предстоящия избор на главен прокурор. И в този смисъл на този фон аз много се радвам, че след ветото на президента и парламента спира и подлага на по-сериозна проверка този закон.

Немският бизнес у нас се оплаква от редица трудности, с които се сблъсква - бюрократични, административни и др. Какво споделят с вас германските бизнесмени, които развиват бизнес в България? На какво ниво е търговският стокообмен - увеличава ли се, или намалява заради кризата?

Търговският стокообмен между нашите две страни както и преди остава много интензивен. Германия е най-важният търговски партньор за България и с право може да се каже, че двустранната търговия е един от двигателите на българската икономика. Но поради кризата износът за Германия малко е намалял в сравнение със същия период на предходната година, докато вносът се е увеличил.

Към германско-българската индустриално-търговска камара, но често и към посолството и лично към мен се обръщат немски предприятия и техните дъщерни фирми в България с оплаквания от непрозрачни тръжни процедури. Например от трудно разбираеми административни разпоредби и интерпретации на закони. Това за съжаление е възпряло някои предприятия от това да останат в България и дори да инвестират.


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37