Табла с локуми

107980 | 11 февр. 2013 | 14:10

Историйки за кристалното кълбо... от Кеворк КЕВОРКЯН



Напоследък се спънах в няколко историйки, нека да ви ги разкажа. 

В петък Волен Сидеров се принуди да разнася един таблет из парламента. Ако беше разнасял табла с локум, щеше да има по-голям успех. 

Току-що бе прочел декларацията на „Атака“, с която лансира идеята да се разкарат от България фирми като ЧЕЗ и ЕОН - и за да не дразни излишно ГЕРБ-ерите, припомни, че нещо подобно е намекнал и Бойко преди 2 години. Тогава, ако си спомняте, той за малко не хвърли баретите в офисите на една от тези фирми. От трибуната Волен спомена между другото и факта, че един мегаватчаса електроенергия от Козлодуй струвал 15 лева.

„О, не!“ - разтуптя се веднага сърцето на Красимир Велчев, председателя на парламентарната група на ГЕРБ. „Ти си манипулатор - рече той, - не струва 15, а 45 лева.“

Оскъдната телевизионна публика вече бе решила, че това ще е поредният скучен детайл от вечната махленска свада, която неизвестно защо са решили да наричат „парламентарен контрол“.

Но тогава Волен грабна един таблет и го навря в очите най-напред на Цецка Цачева, сетне на самия Велчев, а накрая и на Симеон Дянков. Финансовият министър единствен прояви искрен интерес - дали наистина в сайта на АЕЦ „Козлодуй“ се мъдрела цифрата 15 лева. За останалите, включително и за малцината прозяващи се в залата, този етюд нямаше никакво значение - сякаш да говориш истини в парламента вече е неприлично, а пък 15 е равно на 45.

Добре, вие вероятно си мислите, че това е някаква дреболия. Мислете, както си щете, но тогава ще търпите във всеки ваш джоб ръката на някакъв див и алчен монополист. В българската среда подобно бездушие към важното вече е дълбоко вградено.

В същото време винаги наостряте уши и много сте доволни от всяко поредно грандоманско изхвърляне. Казват ви, например, че тия дни някой е забил българския флаг на Южния полюс - и вие преливате от гордост и записвате в тефтерчето си още една победоносна българска война И изобщо не искате да знаете, че преди време това са направили още двама българи - впрочем „Преса“ напомни за това. Единият от тях - Стефан Пашов, е сравнително неизвестен, но пък стъпва на Южния полюс още преди десетина години. Другият обаче го прави преди повече от 40 години, при това е и достатъчно популярен - поне за ония, които не спят със знамето под възглавниците си, за да цвилят по повод и без повод. Това е Стефан Груев, авторът на „Корона от тръни“, която Тончо Жечев си позволи смелостта да издаде веднага след промените, преди това отпечата книгата в списание „Летописи“ (бившето „Септември“), на което беше главен редактор. Груев е извънредно колоритна личност, син е на Павел Груев - началник на канцеларията на Борис Трети, за останалото си направете труда да поискате помощ от чичко Гугъл.

Ясно е, че Груев не ви интересува - сякаш ви е забранено да помните всичко, което е по-далеч от носа ви. Тогава няма защо да се чудите, че колективната българска памет вече е толкова инфантилна и вятърничава.

Добре, обаче само преди броени дни, и току под носа ви, земеделският министър М. Найденов каза, че ще съди Станишев -

но вие и това не сте запомнили.

Той е наясно, че тъкмо така ще стане, затова също е забравил заканата си. Двамата предпочитат да се наричат „използвач“ и „лъжец“, но предпочитат да го правят в различни телевизионни предавания, а не очи в очи. За вас пък изобщо не се сещат.

Един, който направи шеметна кариера след Преврата, а дотогава си беше обикновено редакторче, нарече Людмила Живкова „нацистко отроче“ - не комунистическо, а нацистко! - но и това мина и замина. Никой вече няма желание да се допита до историята или да я уважи по друг някакъв начин. 

Пак наскоро някой от общината каза, че паметникът на Старчев до НДК вече може да се събори, понеже столичани мислели така. Само че въпросните столичани се оказаха около хиляда и петстотин души. Това е днешната представителност.

Социалистите пък обявиха яловия Референдум за своя победа, макар че за тяхната теза гласуваха едва 12 процента от възможните гласоподаватели. Зарити сме в такива глупости. 12 процента са за „Белене“ и българин стъпва на Южния полюс - ето това е днешното Българско Упование.

Сякаш някакъв мелез от грандоман и зевзек ни се хили непрекъснато насреща.

Никакъв шанс нямат хора, които са направени от друго тесто - засега все още те си говорят в един затворен кръг, но съвсем скоро ще говорят на самите себе си. Истински сериозното няма никакъв шанс да си пробие път. Обаче гръмогласните измамници са навсякъде и публиката примира тъкмо по тях - понеже важното очевидно я отегчава, а може би и я плаши.

Полк. Чавдар Петров изнесе един абсолютно скандален факт, но никой не се заинтересува: когато правили бандитската приватизация на авиокомпания „Балкан“, имало два договора - единият официален, а другият таен, който сетне изчезнал. Това бе разказано от полковника във вестник „Земя“, който обаче има ограничен трафик на влияние. И все едно че нищо не бе казано. По онова време - годините на грабежа, представян като „приватизация“, просто разкарали офицерите по сигурността, въведени от Виденов в държавните предприятия, и вече се чувствали като болшевишките моряци, които, след като нахълтали в „Смолни“, най-напред се изходили в безценните китайски вази. А вие си чешете езиците с Баретата или Буда. Има хора, които фасонират както си щат миналото - и затова ще ставате все по-безразлични към текущото безобразие.

Наскоро един вестник поднесе брилянтен пример на текущо медийно насилие, припомняйки как действа пощенският раздавач на новите европейски „ценности“ Прокопиев - този Пейчо, който все се прави, че ни доставя „западните стандарти“. Изданията му, впрочем отскоро субсидирани и от американска фондация, направили кампания с над 300 публикации срещу негов опонент! Медийната общност, която е по-добре да наричаме „три синджира роби“, си направи оглушки, може би е сметнала, че това е в реда на нещата. А бившият цар дал интервю за самоковския вестник „365“ (автори Л. Николов, М. Галчева). Много е забавно. 

Питат го за предстоящите избори, а той казва, че си е забравил „кристалното кълбо“ в Мадрид. По-рано беше по-сдържан, тогава отговаряше, че не е „гадач“. Сега вече е собственик на „кристално кълбо“. Хората се опитват деликатно да разберат къде се дяна царската партия - обаче той се прави, че не ги разбира. След като хипнотизира българите, Симеон започна да говори само по този начин - неясно и обтекаемо, никой и никога не е знаел

какви лисици се гонят в главата му

Не е било възможно някой да научи истинските му намерения - но това не се дължеше толкова на вродена потайност и предпазливост, а заради нещо, което преценявам като по-лошо: негодност да се борави с езика. И затова бях изненадан, че в същото интервю бившият цар се укорява, че навремето не използвал телевизията както трябва. Голямо нахалство и дори глупост е това твърдение, наистина. Той прибра властта единствено заради телевизията - никой не е нахлувал по толкова фантастичен начин в българското съзнание като него. Интервютата му през 1990 г., особено първото, преобърнаха изцяло нагласите на публиката - до такава степен, че той дори се уплаши и не се осмели да се върне тук още тогава. По-късно, в самия край на 1998 и в първата неделя на 1999, даде последователно две интервюта, след което Костов разкара „Всяка неделя“. Но царят си свърши работата - останалото бяха подробности. Никой в новата ни история не е използвал толкова ефикасно телевизията. Това бяха мълниеносни медийни удари, сякаш нанесени с шпага които му вършеха работа като нищо друго. И така, както все си повтаря, че не е гадач, се оказа най-големият гадач. Но сетне, когато получи властта, телевизията само щеше да го съсипе: изненадващо той вече се беше превърнал в нещо като пречупена лилия - нужно беше непрекъснато нежно да го насочваш и да подпираш езика му, и всичко друго, което се полага, за да не стане някакъв сакатлък. В годините на мандата си даде, доколкото си спомням, само едно по-обширно интервю от „двореца“ във „Врана“, в което говореше неособено внятно - и толкова. Публично не беше в състояние да говори спокойно, беше роб на вътрешната си потайност, дори в най-близката му среда редките изблици на откровеност също са били до голяма степен неясни за обкръжението му. Точно заради тази си нагласа той и досега не си дава сметка, че все пак дължи някакво обяснение за изчезването на НДСВ, в което имаше и много качествени хора. Но истинска политика само с потайност не се прави. Така че, ако беше използвал телевизията по-активно, избирателите му като нищо щяха доста по-рано да си поискат бюлетините обратно.

Припомням ви няколко текущи историйки, които привидно нямат връзка помежду си. Но вие ще я откриете. А ако се затрудните, поискайте назаем от Симеон кристалното му кълбо.

Така си стоят българските ни работи - все в някой синор, обрасли с плевели. Никой не намира за нужно да ги осмисли, пък и да го направи, кой ще му обърне внимание.


 


От категорията

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика

Георги Марков: Новак и Рац - двете грации на Орбан, които направиха чудеса в семейната политика-1638368831.jpg

Марков, който от години живее в Унгария, изреди и част от социалните ...

1 дек. 2021 | 15:36

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47