Реалити телевизията е като клетка с прегладнели маймуни

9697 | 7 май 2012 | 16:39

Интервю с Джеймс Гандолфини от „Семейство Сопрано“

Автор:


В началото киното имитираше живота, след това телевизията започна да го показва директно, а сега киното гледа как телевизията вижда реалността. Продукцията на НВО „Реалистично кино“ с Джеймс Гандолфини, Даян Лейн и Тим Робинс е драматичен поглед към създаването на първия реалити сериал от 1973-та „Американско семейство“, с който се ражда реалити телевизията.
Световноизвестният антрополог Маргарет Мийд казва: „Вярвам, че „Американско семейство“ е ново и толкова значимо събитие, каквото е било създаването на драмата или романа. Това е един нов начин, по който хората научават за живота, докато следят реалния живот на другите, интерпретиран от камерата.“

Ако добрият филм се определя от това, което мегапродуцентът Джери Брукхаймър нарича „драматургия, която те приковава към седалката“, продуцентът Крейг Гилбърт съвсем определено е знаел какво прави, когато вкарва своя разтърсващ понятието за телевизия документален филм „Американско семейство“ в хола на човечеството през 1973. Неговата основна двойка, прелестната Пат и енергичният Бил Лауд, бързо харесват идеята да бъдат следвани от камерата. Защото според тях това е перфектна възможност да се покажат пред обществото като най-доброто и щастливо семейство в богаташкия квартал на Санта Барбара. Но това, което започва като едно пътуване на суетата, бързо поема надолу, когато пред камерата Пат се изправя срещу изневерите на Бил, които се е опитвала да игнорира с години. Докато уж съвършеното семейство се разпада мъчително и тяхната тъжна истина се превръща във филм, продуцентът Крейг Гилбърт вижда единствено надигащите се рейтинги и блясъка на успеха. Затова когато влиза в монтажната стая, предава напълно доверието на семейството. От 300 часа заснет материал неговият екип създава предшественика на риалити телевизията, едно 12-часово надзъртане в най-личните моменти на реални хора.
Интервюто с изпълнителя на главния герой от сериала на HBO „Семейство Сопрано“ Джеймс Гандолфини, който играе ролята на Крейг Гилбърт, е предоставено от HBO.


- Бяхте ли запознати с това шоу през 70-те?

- Не, всъщност разбрах за него, докато четях сценария, и тогава започнах да го гледам. Преди това не бях чувал нищо.

- А след това сте се срещнали с Крейг Гилбърт?

- Да. Мисля, че той е невероятно интелигентен човек. И много чаровен. Наслаждавах се много на компанията му. Няколко пъти обядвахме заедно, вечеряхме и… какво научих от него? Мисля, че с цялата си интелигентност беше решил да ме накара да го харесам, за да ми е по-лесно за вляза в ролята. Е, харесах го и смятам, че той направи всичко това с най-добри намерения - да го кажем така. Знам, че не звучи много добре, но наистина според мен намеренията му са били добри.

- В началото той имал ли е представа какво се случва зад фасадата на това семейство?

- Трябва да питате Гилбърт и семейство Лауд. Заради мъглата на времето спомените са малко неясни. Аз го питах, но различните хора имат различни гледни точки по въпроса. Ако ви питам какво се е случило преди 40 години и питам още 3-ма души, които са били в същата стая, мисля, че ще получа различни отговори - а не непременно истината. Не знам дали този отговор ви върши работа, но е най-добрият, който мога да ви дам.

- По времето, когато „Американско семейство“ тръгна в ефир, хората нямаха представа, че има гейове в тази страна, а публичното обявяване на семейните конфликти беше абсолютно табу. Разбирал ли е вашият герой какво се задава? Имал ли е някакви морални конфликти да го покаже?

- Според мен е започнал да прави документален филм, а аз мисля, че винаги когато поставиш камера в хола на някое семейство, няма начин това да не се отрази на всичко. Камерата е част от цялата история. По онова време течеше интелектуален диспут, имаше и експерименти за това как поставянето на камера  променя ситуацията. Не смятам, че е имало някакви обмислени решения какво да се направи, просто нещата са следвали естествения си ход и ситуацията е била много напрегната за всички. И все пак дали камерата е причина за развода? Не ми се вярва. Дали е ускорила събитията? Това е възможно. Не вярвам, че Крейг и екипът му са знаели, че Ланс (синът на Пат и Бил) е гей. Когато го гледах, и аз бях шокиран. Но при първото си появяване той бе с риза от златисто ламе. Само  много смел мъж можеше да направи това през 1971-ва.

- Семейството забравяло ли е за камерите, или постоянно са играли роли?

- Според мен няма как да забравиш, че в стаята има камера. И няма начин това да не се е отразило на поведението им. Аз не мога да си представя, че ще забравя, ако в стаята ми има още някой... никой не би могъл.

- Как подходихте към образа от морална гледна точка? Съдите ли го? Съгласен ли сте с него?

- Не съм съвсем сигурен дали съм прав, но според мен той се е опитвал да стигне до ръба, да направи нещо, което никой друг още не е правил - и са започнали да се случват разни неща. Такъв трябва да е бил ходът на събитията , но няма как да сме сигурни. Не може да е знаел, че ще се разведат. Нито пък, че синът им ще се окаже един от първите образи на гейове по телевизията и ще отвори път към нови територии. Не мисля, че Гилбърт е седнал и е решил да предизвика развод. И доколкото знам, никога повече не е работил в телевизията. Не вярвам и че се е наслаждавал на случващото си. Мисля, че е бил слисан от критиката срещу него, от количеството лайна, което се е изсипало на главата му, защото изобщо не е очаквал нещата да се развият така. Просто се е опитвал да направи нещо ново и събитията са ескалирали.

- Във „Реалистично кино“ изигравате оригиналния документален филм. Но в „Американско семейство“ Крейг не е този, който пуска голямата новината за изневерите на Пат Лауд. На спомените на участниците ли е базирано решението Крейг да обяви за изневерите?

- Да, мисля, че беше така. Всичко е базирано на спомените на участниците. Имаше различни версии за това, което действително се е случило, но и това е част от очарованието на историята.

- Защо според вас Пат и Бил са се съгласили да участват? Парите не са били фактор, остава единствено суетата. Те са можели единствено да загубят.

- Не знам. Може би са се чувствали горди със семейството си и не са подозирали докъде може да ги види камерата. Може би на много хора би им харесало да участват във филм, който ще се снима в собствения им дом. После обаче нахлува снимачният екип, пробиват дупки в стените, пребоядисват ти къщата, опъват кабели и когато завоевателската армия се оттегли, ти оставаш да се чудиш какво е станало?

- Какво мислите за риалити телевизията днес?

- Същото, което мислят всички останали. Да наблюдаваш отстрани как разни хора си крещят... нали ме разбирате. Все едно да гледаш маймуни в клетка с недостатъчно храна. Гадно е.

- На какво тогава се дължи голямата популярност на тези формати?

- На същите причини, поради които хората се събират да гледат, когато стане катастрофа. И на мен ми се е случвало да се загледам… Просто си стоях там.

- Готови ли сте отново да участвате в сериал като „Семейство Сопрано“?

Може би да, стига да не съм в главната роля. Това не бих могъл да го направя пак, но иначе според мен най-добрите сценарии в момента са в телевизията. Това е очевидно. Киното също се промени. Все по-трудно става да се направи малък филм.

- Как се отразява „Семейство Сопрано“ на живота ви сега, когато хора по цял свят продължават да гледат и обичат сериала?

- Когато се разхождам из Манхатан или тук, в Лос Анджелис, много малко хора ме наричат Тони. Но иначе е приятно да знаеш, че зрителите те помнят.

- Срещате ли се с останалите членове на семейство Сопрано?

- Да, виждаме се. Всички живеем в един квартал, което е интересно, и продължаваме да се срещаме. На 80-ия рожден ден на Доминик имаше страшно много познати лица. Събираме се по различни поводи и си пишем имейли. Добра компания сме. И имахме голям късмет.

- Какво е идеалното американско семейство за вас?

- О, не знам нито за американското, нито за италианското семейство. Знам само за  италиано-американското - като моето. То е идеално. Абсолютно. Какво друго би могло да бъде?


 


От категорията

Валерия Велева: Счупената държава

-1448546816.jpg

Борисов можеше да се измъкне. Преди девет месеца. Тогава имаше път назад със ...

13 юли 2020 | 13:21

Първан Симеонов: Ако избилото в последните часове напрежение закипи, Борисов може да направи ход

-1588574956.png

Когато един политик сгреши, хората си казват „нека идва някой друг.“ Борисов ...

9 юли 2020 | 21:23

Васил Стоянов: БСП ще продължи по пътя на промяната, Корнелия Нинова е без алтернатива

Васил Стоянов-1594729847.jpg

Лидер на БСП трябва да е този, който има визия и политическа воля да реши ...

14 юли 2020 | 15:28

Кънчо Стойчев: Ахмед Доган спира мощно влияние от Турция и трябва да разполага с държавна охрана!

-1592287679.png

„Да пазим нашия парламент! Изборите са неизбежни и колкото по-разумно се ...

14 юли 2020 | 13:32