Противниците на Нинова търсят под вола теле

Проф. Стефан Данаилов: Полезни са умерено лудите. И аз съм луд!

12215 | 23 ноем. 2018 | 11:14

Чух, че атаката срещу депутатите Елена Йончева и проф. Георги Михайлов фактически била атака и срещу мен, понеже съм предложил професора за депутат, а пък Нинова е предложила Йончева. Това ми се вижда много елементарно и тъпо!, заявява още Ламбо


Легендата на театъра и киното Стефан Данаилов - Ламбо е роден на 9.12.1942 г. Играл е в десетки театрални постановки и и филми. Превръща се в народен любимец с ролята на Никола Деянов в сериала "На всеки километър". Популярността му нараства след участието в култовите ленти "Дами канят", "От нищо нещо", "Търновската царица", "Иван Кондарев", "Топло" и др.

 

След известна пауза Мастера се завръща на театралната сцена. 

 

- Връщате се на сцената с интересна пиеса, проф. Данаилов. Бихте ли дръпнали завесата: коя е тя, кои актьори ще участват в нея?

- Пиесата се казва „Актрисата“, неин автор е англичанинът Питър Куилтър. Страхотен драматург, вероятно е един от най-добрите от началото на ХХІ век. Истината е, че исках да започнем работата по пиесата сега, но я отложих за след рождения ми ден – 9 декември. Понеже съм в сатурнова дупка, дадох команда да започнем след тази дата. А и един от актьорите, които съм поканил, не е в България – тъкмо ще се съберем всички. Идеята за връщането ми на сцената дойде в Пловдив. На 24 септември представих там книгата си „Романът на моя живот“. Имах дълъг разговор с публиката, беше нещо като представление, аз бях на сцената. Попитах хората „Искате ли да ме видите на сцената като актьор?“ Присъстващите в салона извикаха „да!“ Емоциите ме завладяха – дори в инвалидна количка да съм, ще играя.

 

- Защо избрахте тази пиеса?

- През лятото ми казаха за нея. Не я бях чел преди това. На представянето в Пловдив имах предвид тази пиеса. И започнаха обажданията: хайде, какво става? Казах им: чакайте, бе, по-спокойно. Пиесата е много интересна. Сюжетът е следният: последното представление на една актриса, след него тя напуска сцената. Какво се случва в гримьорната й, на сцената, как реагира публиката... Както се очаква, моята роля е любовникът на актрисата. Нейният живот е бурен, имала е много интимни връзки. Не че всички актриси са такива, но при повечето тези неща се случват. Ролята ми не е много голяма, тя е от т.нар. гастролни. Любовникът на актрисата е интересен, различен от това, което съм аз. Швейцарец, банкер, макар и с дефекти в годините, влюбен в актрисата. Актьорите, които поканих, са мои бивши студенти: Аня Пенчева, която играе актрисата, екссъпругът й - Кирил Ефремов, Ненчо Илчев, Иван Панев и Павел Иванов. Не мога да определя жанра на тази пиеса. Тя не е чиста комедия, трагедия също не е, но на мен ми е тъжно усещането от нея. С режисьорката на пиесата Росица Обрешкова я четохме два пъти и ми звучи точно по този начин, защото всяка раздяла със сцената е тъжна, колкото и бодряшко да е поведението на главната героиня. В даден момент тя рухва и признава какво изживява.

 

Намеренията ми бяха да направя премиерата през март 2019 г. в чест на Деня на театъра, но сега не зная кога ще стане това. Вече разговаряхме с автора и с директора на НТ "Ив.Вазов", който се съгласи да поставим пиесата. В бойна готовност сме да започнем. 

 

- Къде ще е премиерата?

- Ще бъде в Народния театър – така е редно, все пак съм негова рожба. После можем да я представяме и на други сцени в страната. 

- Всяка раздяла със сцената, като описаната история в пиесата, е тъжна. Надявам се, че тази постановка няма да е вашата раздяла със зрителите.

- Никога не съм мислил за раздяла със сцената. Неприятно ми е, когато театралният сезон свършва и казват: „Хайде на добър час, това представление е последно.“ Какво значи последно представление?! Пиесата, за която говорим, дойде неочаквано. Хората смятаха, че ще възстановим „Пигмалион“. Но ми пречи ходенето. Другото не е проблем. Като светнат прожекторите, всичко идва по местата си. Интересно ми е това докъде ще го докарам. Разбирам от роли и усещам, че нещо не ми достига. Но ще направя тази роля. 

 

- Споменахте, че сте дали команда работата по пиесата да започне след 9 декември. Вие командир ли сте?

- Нима не знаете? Интелигентен командир съм. В театъра няма ала-бала, там е военно положение. Репетициите започват точно в часа Х, приключват точно в часа У, за представление се идва в часа Z. Това е неписан устав, но всеки го знае. Пияни актьори да излизат на сцената... абсурд!

 

- Има ли такива случаи?

- Има. Реакцията ми е много остра и безкомпромисна.

 

- И като член на Националния съвет на БСП ли реагирате остро?

- Не сте ли чували, че съм Сивият кардинал на БСП. Не чувате ли какви ги говорят и пишат? Ама сега са ме оставили малко на мира – заради болежките ми. Какво ли не съм чувал за себе си... Но важното е, че моите хора в партията ме обичат и уважават.

 

- Понеже споменахте партията - как ви изглежда БСП отстрани? 

- Човек, който обича партията си, не може да говори врели-некипели за нея. Самата БСП не е виновна за работата на някои свои членове. Да не говорим пък, че тази партия съществува повече от едно столетие. Но това, че е лидерска, както се приказва, не е вярно. На противоположното мнение съм. Против т.нар. демократичен централизъм съм, тоест против това един да командва, другите само да изпълняват.

 

- Както казва Чапаев, щабът се събра и аз реших...

- Това е крайност. Но поначало ние сме малко разюздана партия. Хубаво е да има различни мнения, но да бъдат поднесени аргументирано, интелигентно. По-склонен съм да ги изказват малко лицемерно, отколкото твърде „откровено“ и себично. Защото зная каква болка чувства този, който е начело на партията. И никак не е било леко на нито един от предишните й лидери. Учудвам се, че част от предишните й ръководители се държат доста остро към Корнелия Нинова, която, освен всичко друго, е и дама. Не ми е приятно да чета, слушам и гледам по медиите изказвания на опонентите ни от рода на „вие не можете да се разберете вътре в партията, как ще управлявате държавата, оправете си първо БСП, после искайте властта“. От това по-лошо няма. Като се каже това веднъж, хората може да не му обърнат внимание, но когато се повтори, потрети и т.н., на хората тази реплика започва да прави впечатление. Питам: докога ще има такива разногласия в партията?

 

- Противниците на Нинова като че ли постоянно търсят под вола теле. Какво бихте казали на другарите си, занимаващи се с това?

- Да, така е, търсят под вола теле! В самото начало пред очите ми се правеха такива истории, че... Не съм знаел кой какви ангажименти е поемал за председателския пост. Но после какви претенции имаха и колко нагло ги предявяваха. Не мога да приема това, защото никога не съм участвал в такива игри. Тези дни си мислех във връзка с интервюто, което ще дам, дали да бъда краен, или по-дипломатичен. Все пак съм работил с тези хора.

 

- Какво решихте?

- Евентуални мои остри изявления ще подсилят противоречията в БСП. Впрочем, чух, че атаката срещу депутатите Елена Йончева и проф. Георги Михайлов фактически била атака и срещу мен, понеже съм предложил професора за депутат, а пък Нинова е предложила Йончева. Това ми се вижда много елементарно и тъпо. Реших, че няма да предизвиквам противоречия с изявленията си. Трябва да опитаме да бъдем малко по-смирени. Когато има конгрес на БСП и трябва да се избира ново ръководство, се явяват нови хора. Те са харизматични, интелигентни. Те могат да ръководят партията и се кандидатират смело. Но дали знаят колко висока летва могат да прескочат? Аз например си знам моята летва.

 

- Усещате ли, че през последните две години пластовете в БСП се разместват и това е причината за тези противоречия? 

- Пластовете ли? В какъв смисъл?

 

- Можем да ги разгледаме във всякакъв смисъл: поколенчески, идеологически, от гледна точка на традициите в тази партия. Някои хора като че ли не чувстват, че историческото им време изтича. 

- За съжаление масово явление в партията е липсата на усещането, че времето ти е изтекло. Но всичко зависи от самия човек, от характера му, от възрастта му, дали се усеща, че срокът му на годност изтича. Аз например да реша сега да правя политическа кариера, би било нелепо и смешно. Но голяма част от тези другари, които не усещат, че времето им е изтекло, са големите ни борци във времето, зная каква работа са вършили в полза на партията. Може да има раздвижване на пластовете. Младите искат реализация, но и старите я искат. 

Всъщност противоречието дойде от решението за промяна на устава на БСП, то породи напрежението. 

 

- Смятате ли, че промяната на устава, т.е. прекият избор на лидера от всички членове на партията, е правилна крачка в развитието на БСП?

- Това дава независимост на председателя. Когато започнах да участвам в конгресите, не знаех какво става. Имах представа защо някой ми харесва – заради работата му. А не заради авантите, които бих имал от избирането му. Но когато си в ръцете на конгреса, а знаем как става подготовката му...

 

- Как става?

- Става с уговорки между различните лобита. 

 

- Бихте ли обяснили технологията на уговорките?

- Не съм участвал в такива схеми, но най-важната част от тази технология е делегатите на конгреса да са  от моите хора. Въз основа на събитията по време на самия конгрес давам команда да гласуват за този, а не за онзи. Виждаш ли колко е просто? Обаче когато се промени уставът и сега цялата партия трябва да избира председателя, а това според мен е много съвременно, крилцата на уговарящите се са орязани.

 

- За партийните кланове е лошо, това ли искате да кажете?

- Да, те увисват. И не могат да преживеят това.

 

- Тяхната теза е, че с прекия избор на председател БСП постепенно се превръща в лидерска партия. Смятат, че тази мантра, която се повтаря вече близо 30 години - че БСП е единствената демократична партия, започва да изтлява и тя окончателно се превръща в лидерска партия. Според вас логично ли е това твърдение, почива ли на някакви обективни факти или процеси?

- Свидетели сме на създаването и функционирането на много лидерски партии. Но БСП не е такава  - решенията се вземат от Изпълнителното бюро и от Националния съвет. Ситуацията не е Корнелия да си стои вкъщи и да спуска задачите оттам. Нейната грешка е, че е прекалено емоционална и малко избързва.

 

- Може би е прекалено амбициозна и затова често избързва...

- Няма нищо лошо в амбицията. Харесвам амбициозните хора, които са си поставили високо летвата. Помниш ли, че преди време за малко да бъдем трета политическа сила. Това забравихме ли го бе хора?! Само преди два избора ние до последния момент бяхме третата политическа сила. Нямаше да преживея това: да сме трета политическа сила, а преди години бяхме първа…Така че, твърденията, че БСП е лидерска партия са несъстоятелни.

 

- Вместо да върви обаче уверено напред, БСП като че ли постоянно е спъвана от обидени бивши апаратчици.

- Така е. Вместо да помагат на лидера й, те постоянно мрънкат и недоволстват. 

 

- И си намират поводи, като например ДУМА, за да атакуват Нинова.

- Да, де, ама с каква сума беше задлъжнял вестникът? Спомням си, че всеки ревеше за пари, а никой в партията не правеше нищо, за да могат журналистите да работят спокойно. Дълговете на ДУМА бяха над 600 000 лева, вестникът беше пред спиране. Кой плати тези дългове и успя да го стабилизира? Сегашното ръководство на партията, а не вечните мрънкала. Тези истории, които се раздухаха в последните месеци около избора на главния редактор, бяха, меко казано, за да се закачаме вътре на „Позитано“, да си правим мръсни номера.

 

- Атакуваме лицето Х, за да ударим лицето У, сиреч Корнелия Нинова. Правилно ли ви разбирам?

- Точно така. Корнелия обаче, убеден съм, напук на всичко ще издържи. Единственото, което ме тревожи, е да не каже „хайде, майната ви“ и да си вдигне чукалата. Тогава ще ги питам какво ще правят.

 

- Мислите ли, че Нинова би си вдигнала чукалата толкова лесно?

- Абе, тя ще издържи, но проблемът е, че е нормален, емоционален човек. Тя вярва в нещо и го следва много упорито. Но когато имаш стена от такива опоненти, това не е идеологически, а материален, даже до голяма степен личен конфликт.

 

- Как виждате през последните месеци управлението на ГЕРБ? Свидетели сме на огромно недоволство от него, което ескалира по улиците. Усещате ли това обществено напрежение, разговаряйки с ваши приятели, почитатели, зрители?

- Доста съм изолиран. Грипове, настинки, болежки и всякакви други неща – съветват ме да си налягам парцалите. Информирам се от телевизията и от някои разговори със съпартийци. Това, което става по улиците, малко ме плаши. Защото исканията на хората са различни. Нямам радостно усещане за това, което се случва. Защото то може да се случи и с нас.

 

- То вече се е случвало.

- Може да се случи в по-остра форма. Как ще се оправи тази бъркотия, това негативно отношение към управлението на държавата?! Моите уважения към протестиращите, обаче виж каква тишина има. Ние поддържаме нещо, но какво поддържаме? Въпросът кой е организаторът на протестите няма отговор. 

 

- Това е най-често задаваният въпрос напоследък.

- Ако задълбаем в предположенията, не зная докъде ще стигнем. Аз се стягам от такива бурни реакции. 

 

- Според вас възможна ли е смяна на системата?

- Много сложна ще е смяната на системата.

 

- Как я виждате тази смяна?

- Виждам я като отказ от либералния модел.

 

- Със социализъм ли ще заменим либералния модел?

- Със социалконсерватизъм. Това, за което говори Корнелия Нинова: че БСП се насочва от социаллиберализма към социалконсерватизма.

 

- Кога либерализмът влезе в БСП?

- Той влезе с президентската кампания на Георги Първанов.

 

- Срещата на онази четворка в Солун – Първанов, Дертлиев, Камов и Томов, ли беше началото на влизането на либерализма в БСП? 

- Не. Всъщност ДПС натискаше за либерализма. И ние се закачихме за него. Въпросът бе да спечелим изборите тогава. Но либерализмът май ни изяде главата.

 

- Можем ли да дадем оценка на управлението на ГЕРБ в различните му формати и на Бойко Борисов? Успешен премиер ли беше той през изминалото десетилетие?

- Ако е крайно неуспешен, нямаше да изкара десет години като премиер. Той спечели три избора.

 

- Борисов два пъти подаде оставка. Властта се търкаляше по улиците, но БСП не успя да я вземе.

- Боли ме, че хората не ни искат.  Има много натрупани негативи. А в онези години до 1989 г. не всичко беше негативно. Съветвам ви да направите рубрика в Дума за успехите на България при социализма.

 

- Но някои гласове в партията твърдят, че БСП прекалено много гледа назад в миналото, а не напред в бъдещето.

- Аз съм свързан със социализма. Но внукът ми, който е на 24 години, няма представа какво е било тогава, ще прочете написаното в тази рубрика и ще разбере, че сме произвеждали електрокари например, които продавахме в цял свят.

 

- Бяхте министър на културата. Как бихте коментирал случващото се в тази сфера, след като напуснахте този пост? Какво се промени в позитивна или в негативна посока?

- Пак подчертавам, че не искам да съм краен. Едва ли в споменатото министерство има човек, при това министър, който би искал да съсипе културата.  Но държавното ръководство няма такова отношение към българската култура, каквото тя заслужава. Самият факт, че толкова години ни крепят на 0,5% за култура от БВП за какво ти говори? Бил дал 20 милиона лева повече. Какво са 20 милиона? Те само заплатите не могат да покрият. А за дейност, за работа, за капиталови разходи? Когато бях министър, имах по 20-30 милиона за капиталови разходи. Тогава направихме големите ремонти на театри, археологически паметници и т.н. Стигнахме до 0,8 % от БВП за култура през 2008 г. А сега какво е положението? Всяка година се разправяме за увеличение на субсидията, но имаме само обещания.

 

- Ако участвате в пиеса, чийто сценарий е посветен на българския преход, каква роля бихте искал да имате в нея?

- Премиер по време на криза.

 

- Как си представяте този образ?

- Героят или ще се пропие, или ще рита футбол в Бистрица, или ще иска всички да говорят колко е велик. Такава пиеса би била много интересна, но няма кой да напише сценария. Макар че той е пред очите ни.

 

- Премиерът Борисов каза публично, че не закусва, не обядва и не вечеря, защото нямал време от работа. Вярвате ли му?

- Е, няма вид на човек, който не се храни.

 

- Съжалявате ли за нещо, което не успяхте да направите като министър на културата?

- Тогава не очаквах, че така ще ни изхвърлят от властта. Онези години бяха много добри за България. Страната се развиваше отлично, имаше рекордни чужди инвестиции и икономически ръст, сериозно повишение на доходите на хората, най-ниската безработица, за първи път, макар и само за две години, имаше положителен прираст на населението от десетилетия. Усещаше се подем. Никой не очакваше тази развръзка.

 

- Сериозно ли говорите, че никой не очакваше това, което се случи? Дори Сергей Станишев ли не очакваше?

- Да, никой не очакваше!

 

- Смятате ли, че БСП трябва да се отвори повече към „периферията“, т.е. да опита да вкара по-различни политически акценти от досегашните?

- Да, ама това ми изглежда като мечта. Това си говорим непрекъснато, но...

 

- А защо не се случва?

- Вече казах - не ни искат. Оптимист съм, но нямам усещането, че ни желаят. И медиите навиват, че не сме алтернатива на сегашните управници. Задавам си въпроса: какви министри има Бойко, щом той решава всички проблеми? Не са му качествени министрите, или нямат въздух?

 

- Очевидно и двете твърдения са верни. Как тогава си представяте Корнелия Нинова като министър-председател?

- Тя умее да кара всички да работят. Ще ги попилее.

 

- Смятате ли, че е възможно?

- Реформите в момента са много по-важни от всичко останало. С тези публични прояви в обществото – протестите,  обаче как ще направиш реформи? Известно е, че реформи се правят в началото на мандата. Дали ще има необходимата обществена  подкрепа за тях? Изключително сложно е. Трябва да направим сериозни промени в създадените структури. Трябва да променим държавата, а това не е задача за един мандат.

 

- БСП си поставя много амбициозна цел чрез „Визия за България“, която обсъжда в момента с хората из страната – именно да промени изцяло държавата. Възможно ли е това?

- „Визия за България“ е сериозна работа. Но това, което искаме да правим в здравеопазването, например, не зная как ще стане. То ще бръкне в джоба на някои хора, те ще загубят милиони. Много е трудно да променим изцяло държавата, както си я представям с „Визия за България“, но се надявам още малко луди хора да се явят в нашата партия, за да се постараят да направят това. Визията трябва да е в основата на Управленската програма на нашата партия на следващите избори.

 

- Полезни ли са лудите хора в БСП?

- Полезни са умерено лудите. И аз съм луд!

 

- Според някои социологически проучвания за доверието към политическите сили БСП е с процент и нещо пред ГЕРБ. Смятате ли, че тази разлика може да се запази, дори да се увеличи и БСП да спечели следващите парламентарни избори?

- И да се увеличи, какво? И да спечели БСП, какво ще стане после?

 

- После БСП остава сама.

- Но това не означава, че трябва да се отпуснем. Някои наши другари например искат да се кооперираме с ГЕРБ. 

 

- Какви са мотивите на тези другари?

- Гладни са. 

 

- 43 милиона за онази прословута „дупка“ във Варна достатъчни ли са, за да се засити поне малко гладът?

- Не е луд този, който изяжда баницата, а този, който му я дава.

 

- Как ще коментирате предложението на Нинова за намаляване на заплатите на депутатите и др.?

- Това го искаме често, но нищо не се случва.

 

- Кога БСП пропусна момента да се нареди до сестрински партии от бившия социалистически блок – като румънската, словашката, чешката? Те са много успешни управляващи партии и в момента. Защо нещата в БСП не се получават по този начин?

- Според мен БСП пропусна този момент в началото на прехода. Тогава  противоречията във висшето ръководство на партията бяха жестоки. Сега е малко по-кротко.

 

- Имате предвид противопоставянето Луканов-Лилов?

- Да. То беше страшно.

 

- Икономическата власт ли бе в основата на това противопоставяне?

- Няма защо да крием – така беше. Много глупости сме правили, не е само това противопоставяне. През всичките тези години на Прехода гледахме как се унищожава дребния бизнес. Съсипаха се сума неща. Защо?! Защото сме послушковци!

 

- И селското стопанство беше унищожено, макар и от десните. Но като че ли всички пасивно ги наблюдавахме тогава.

- След въвеждането на АПК-тата нещата в селското стопанство тръгнаха назад. По време на ТКЗС-тата беше добре. АПК-тата бяха тромави, грамадни структури. Но все пак тогава имаше много развито земеделие. А с унищожаването на кооперативите в началото на 90-е беше забит последния пирон.

 

- Да ви припомня, че десетпроцентният плосък данък се пише на сметката на БСП. 

- Абе, участвахме във всички бъркотии. Плоският данък беше предложение на ДПС и НДСВ. Обявен бе на едно заседание на Министерския съвет в Евксиноград. Сервираха ни го на закуска.

 

- Така ли беше сервирано и назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС?

- По същия начин беше сервирано силово. Бяхме шокирани, когато го каза Сергей Станишев. Доста хора от парламентарната група се изказаха против тази кандидатура и обясниха какво ще се случи - че хората ще излязат веднага на улицата.  Не мога да си простя, че останах в залата и гласувах. От партийна лоялност.

 

- Често ли сте били лоялен по този начин?

- Ами често, какво да правя... Партийна дисциплина. Иначе всеки върши каквото си иска и това вече е страшно.

 

- От какво ви е страх в живота?

- Страхувам се да не падна, защото после не мога да стана. Краката ми погаждат номера напоследък.

 

- Какво ви липсва от онази България и онази София, които описвате в книгата си „Романът на моя живот“?

- Много неща ми липсват. Например усмивките на хората, доброто им настроение. Сега всеки те подозира в нещо. Подозрението е в основата на отношенията между хората у нас.

 

- А разделението между българите в момента е огромно.

- Аз го преживях така: тези, които викаха „ура!“ след речите на Сергей Станишев, сега крещят „ууу!“. 

 

- Какво виждате сега на всеки километър в България?

- Не съм добре със зрението и не виждам. Шегувам се. Болно ми е, защото българите сме готини хора, но все нещо не ни достига. И това, което не ни достига, ни пречи страшно много, за да живеем по-добре. Много се притеснявам да не загубя пословичния си оптимизъм.

 

- За българина е характерно и това, че прави от нищо – нещо, и от нещо - нищо. Игра на думи е това, използвам названията на филми, в които играете.

- Не може да се каже, че бунтовете навън по улиците са от нищо нещо. Има причина за тях. Хората не излизат току така, нещо ги е предизвикало.

 

- Как протича ежедневието ви?

- Половината време – тук, в хола, другата половина – в спалнята. Най- ми е тежко, че не мога да чета. Иначе ежедневието зависи от човека. Фантазирам си, мечтая си. Важното е да не се откажеш от себе си, от същността си. 

 

- Предполагам, че бихте се почувствал отлично, ако тук се изсипят нежните създания, които ви ухажваха в лентата „Дами канят“. Това, разбира се, е моя фантазия – някои от тях, уви, вече са в отвъдното.

- Защо мислите, че не каня живите? А и аз имам млади студенти, те са редовни гости в дома ми. Зареждат ме с енергията на младостта си!

 

Автор: Зорница Веселинова, в-к "Дума", https://www.duma.bg/polezni-sa-umereno-ludite-i-az-sam-lud!-n179931


От категорията

Кеворк Кеворкян: Каракачанов сега се усети за Заев

-1460633929.jpg

Правихте се на глухи, когато ви казвахме да си отваряте очите с „договора“ – но ...

10 дек. 2018 | 23:38

Анализът на ИСА: Скандали, протести и война между институциите нанасят сериозен удар върху властта

Анализът на ИСА-1543941725.jpg

ДПС смени окончателно тона и мина в конкретна институционална атака със свои ...

5 дек. 2018 | 07:08

Проф. Христина Вучева: Времето на политиците за лъжи и празни приказки изтича!

-1498142061.jpg

Управляващите в България не трябва да допускат грешката на президента Макрон – ...

13 дек. 2018 | 17:53

Следващата война на НАТО и Русия за сфери на влияние ще бъде в най-разделената държава на Балканите

-1544714805.jpg

По-рано този месец руският външен министър Сергей Лавров заяви, че НАТО и ...

13 дек. 2018 | 17:20

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.


ДАНЪКОПЛАТЕЦ


23 ноем. 2018 | 11:48



Както винаги, Ламбо е ВЕЛИК!


За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.