14094 | 13 окт. 2025 | 12:28

Победител става не този, който има най-добра визия за развитие на училището, а този, който „има подкрепата“ – било на местната власт, било на определени политически структури.

Станимир Влахов

учител, завършил начална училищна педагогика, спортна педагогика, политология и администрация и управление.

Участник съм в конкурс за директор на училище, класиран на първо място.
В последните години конкурсите за директори в българските училища се превърнаха в символ не на професионализъм и развитие, а на зависимости, субективизъм и политическо влияние.

Системата, която би трябвало да открива най-подготвените и вдъхновяващи лидери, често възпроизвежда утвърдени схеми на партийност и лични интереси.

Като човек, който лично е участвал в конкурс за директор, видях отблизо как формално коректната процедура може да бъде превърната в предрешен процес. Усещането, че всичко е вече решено, че оценяването е въпрос на отношение, а не на реални качества, е дълбоко обезкуражаващо – не само за кандидатите, но и за всички, които вярват в смисъла на честната конкуренция.

Формално състезание, предварителен резултат

Официално конкурсите се провеждат при строги правила, определени от Министерството на образованието и науката. В действителност обаче практиката показва, че изходът често е предрешен още преди началото.

Въпросите, които се задават, са формални; концепциите на кандидатите рядко се разглеждат задълбочено, а оценяването – често лишено от ясни аргументи.

Конкурсните комисии нерядко проявяват пристрастност. Победител става не този, който има най-добра визия за развитие на училището, а този, който „има подкрепата“ – било на местната власт, било на определени политически структури.

Последствията за училището и системата.

Когато директорът е избран по партийна или лична линия, училището губи най-ценното – доверието на колектива. Учителите се демотивират, усещайки, че усилията и компетентността им не се ценят. Атмосферата на взаимно уважение и обща мисия се заменя от страх, мълчание и безразличие.

На мястото на лидер, който вдъхновява и обединява, често застава администратор, който служи на интереси извън училището. Това неминуемо се отразява върху качеството на образованието и върху начина, по който децата възприемат училището като среда за развитие.

Какво трябва да се промени.

Пълна прозрачност на процедурите. Всички документи, оценки и протоколи от конкурсите трябва да бъдат публично достъпни, както и аргументите на комисията за избора на конкретен кандидат.

Състав на комисиите с участие на независими членове. Освен представители на регионалните управления в комисиите трябва да участват експерти от академичните среди, родителски организации и педагогически съвети.

Възможност за обжалване. Всеки кандидат трябва да има реална възможност да оспори резултатите при съмнение за субективизъм или конфликт на интереси.

Защо това е важно.

Образованието е обществен договор – между държавата, учителите, учениците и родителите. Директорът е неговият гарант. Когато този договор се наруши от политически или лични интереси, губим не само доверие, но и бъдеще.

Като участник в конкурс, вярвах, че този процес може да бъде честен и да излъчи най-подготвените кандидати. Но докато субективизмът и партийното влияние продължават да определят резултатите, системата ще губи своите най-искрени и мотивирани професионалисти.

Ако искаме българското училище да бъде модерно, честно и мотивиращо, трябва да започнем именно от върха – от тези, които го управляват.
Конкурсите за директори не трябва да бъдат инструмент за контрол, а механизъм за развитие. Само тогава ще имаме училища, в които ръководителите не са назначени „по линия“, а избрани по заслуги.