5431 | 22 февр. 2025 | 20:30

Вкусните камилски шишчета (доста крехки и ароматни) и танците около огъня в пустинята завършват един изпълнен с изненади и низ от типично омански открития ден

Да посетите Салала и да не стигнете до Празния квадрат си е углавно престъпление. И не се подлъгвайте по името, четириъгълникът е пълен с изненади. Мястото, разбира се, е неизбродимо, защото става дума за Руб Ал Хали, втората по големина пустиня в света  след Сахара. Иначе казано 260 хиляди кв. км, заключени между Оман, Саудитска Арабия, Обединените Арабски емирства и Йемен. Релефът се променя от зъбати скали до ситен като най-фината пудра пясък.

Пътят до Празния квадрат също е изпълнен с забавни и познавателни отбивки.  Няма как да пропуснете Уади Даука – долината, където расте безценното тамяново дърво от рода Босвелия. Царството на ладан, както се казва тамян на арабски, е вписано в световната съкровищница на ЮНЕСКО.  

Оазисът, разположен на приблизително 40 километра северно от Салала, е известен с хилядите древни тамянови дървета, чиято смола се смята за една от най-добрите  заради ароматните си и целебни качества.

В Уади Даука посетителите могат да се снимат на фона на величествените растения и да научат за традиционните методи за събиране на тамян.  Той се споменава в Библията и други свещени книги като един от трите подаръци от влъхвите за новородения Иисус Христос.

Дърветата Boswellia sacra и carterii са необикновени с това, че могат да виреят в условия толкова сурови, че оцеляват почти без почва и вода.

Не е за пренебрегване още един обект на историческото наследство -  "Изгубеният град Убар". Археолози, използвайки апаратура за дистанционно наблюдение, са открили древни останки от селище през 1992 г. Смята се, че Убар е бил обитаван от около 2800 г. пр.н.е. д. до около 300 г. сл. Хр д. и е бил важен център на търговията с тамян, преди да бъде погребан в издигащите се дюни.  

Градът е известен също като „Атлантида на пясъците“. Руините, включително древни сгради, укрепления, широка мрежа от подземни напоителни канали, са изключително добре запазени. Археолозите смятат, че Убар е процъфтявал векове, преди да бъде мистериозно изоставен. Теориите за неговата гибел варират от природни бедствия до социални катаклизми. Значението на града надхвърля археологическата му стойност. Той предлага поглед към богатата история на Арабския полуостров и хората, които са го населявали.

Любителят на всякакви животни в мое лице бе най-силно развълнуван да види с очите си много редките черни камили. Те са селектирани специално. Е, някои твърдят, че носели нещастие на притежателите си, но може би това са слухове, разпространявани от собствениците на по-обикновените едногърби.

В Оман впрочем, те са част от движението по пътищата, шофьорите внимателно ги изчакват или минават покрай тях с ниска скорост и включени аварийни светлини. Но не се лъжете, дромадерите не са диви или безстопанствени. Всички те си имат дом. Ако срещнете  пък камила с препаска,  тя е отбила малкото си и за да не идва да бозае са я снабдили с нещо като сутиен.

Не можете да си представите какво удоволствие е човек да гушка камилче, независимо от цвета му, но когато знаеш, че черното бебче с пухкава козина е от по-рядък вид удоволствието нараства. Глътката камилско мляко пък разкрива какво е основното меню на мъничето, което току-що си галил до насита.

С приближаването до дюните пейзажът става все по-безрадостен, но пясъчните пасажи внезапно спират и отстъпват пред изненадваща зеленина – полета с трева за добитъка или бостани с дини, са надлежно напоявани със специални системи.

И тъкмо предвкусвам зрелищния залез,   който предшества вечерята в бедуински стан и… извива вятър, който завихря вятъра в причудлив танц. Почти ме отнася, но това не ме спира да додрапам до билото на пясъчния хълм. Шегувам се, че започва оманската версия на операция „Пустинна буря“, но без каквато и да било нотка на страх.

Джиповете чакат в подножието на дюната, гидовете и шофьорите са спокойни и леко се подсмихват на всеобщата възбуда. За тях това е всекидневие, а аз си обяснявам защо бедуинките носят копринени маски само с дупки за очите. Те пречат на ситните песъчинки да проникват в устата и носа. Макар и обвит в пясъчен воал, залезът в пустинята никога не разочарова. Слънцето сякаш танцува унесено в тепсия с жарава.

При последните лъчи от небесното светило две луди глави от групата решаваме да се изтърколим от най-високата дюна до джиповете в подножието. Е, няма по-голямо предизвикателство за приключенски настроени особи! Но, вярвайте ми, дълго откривах пясък на неподозирани места по тялото си.

Вкусните камилски шишчета (доста крехки и ароматни) и танците около огъня в пустинята завършват един изпълнен  с изненади и низ от типично омански открития ден.

Да се пързаляш по дюни в пустинята

Пустинна буря