24401 | 19 септ. 2023 | 08:37

От днешна гледна точка е почти невъзможно сглобката да удържи спрямо първоначалната договорка – просто да се смени Денков с Габриел в началото на март. Вероятно ще е нужен по-сериозен ремонт на кабинета при ротацията или дори по-рано

- Г-н Ганев, последното изследване на обществените нагласи на вашата агенция „Тренд“ показва апатия, дистанциране, отчуждение на гражданите от изборния процес. При нови парламентарни избори сега по-малко гласоподаватели биха отишли до урните. Какви са рисковете от растящата пасивност? Налице ли е легитимен обществен договор в тази ситуация?

- Данните ни от последното проучване показват продължаваща тенденция на спад в активността при евентуални нови парламентарни избори. И това на фона на рекордно ниско гласоподаване от началото на Прехода при последните два вота. Това е симптом на общото разочарование от всички партии по терена.

Питат ни често и защо не се вижда сериозно разместване в електоралната картина при положение, че е налице такава политическа динамика в последните месеци. Две са причините  - първо, подкрепата за партии вече е само сред твърдите им ядра, а периферията отдавна изглежда пасивна. Второ – няма реална алтернатива на сегашна сглобка. Или по друг начин казано – няма опозиционна формация, която да трупа подкрепа, заради нарастващото недоверие към кабинета и подкрепящите го формации. Нито БСП, нито „Възраждане“ се привиждат като такъв тип алтернатива. Въпреки, че Костадинов е сравнително от скоро на терена и не носи негативи от участие във властта, все пак идва доста краен за голяма част от българите.

- Логично, вниманието при местните избори е насочено към големите градове, а София винаги е на фокус. Победата на ПП-ДБ и силите около коалицията вече не изглежда сигурна. Само кандидатурата на Васил Терзиев ли е причина за разколебаването в прогнозите?

- ПП-ДБ тръгнаха като фаворит за София. Именно в Столицата те показаха най-силни резултати на изборите през април тази година. Разликата им с ГЕРБ беше близо 80 хиляди гласа, което е трудно преодолима дистанция. До тук обаче с добрите новини за тях. Кандидатурата на Васил Терзиев внесе напрежение в общността на ПП-ДБ заради биографията на част от неговите роднини. Под въпрос стои дали той ще успее да мобилизира изцяло електората на ПП-ДБ зад кандидатурата си на първи тур. Освен това по всичко личи, че изборите в София ще се решат на балотаж. Най-големите електорати, които няма да стигнат до балотажа ще са тези на БСП и Възраждане или Ваня Григорова и Деян Николов. Образът, който изгражда Терзиев и позициите, които заема, надали ще се харесат в кампанията твърде много на тези два електората. Разбира се, от съществено значение е и профилът на кандидата на ГЕРБ и дали той ще може да ги мотивира достатъчно, за да компенсира началната преднина на Терзиев.

- Чуват се най-различни прогнози за бъдещето на „сглобката“ - от промяна след местните избори през корекции при ротацията до пълен четиригодишен мандат. Вашата каква е? При какви условия елитът ни може да поеме риска от нови парламентарни избори?

- Отговорите на тези въпроси зависят от серия фактори. Така например ключово важно е как ще се движи доверието към правителството. На Денков му трябва добра новина и то съвсем скоро – например Шенген. Иначе въпросът за резултатите стои без съществен отговор. Ако обществената подкрепа падне на критично ниски нива, не само ГЕРБ, но и ПП-ДБ ще се замислят дали е политически здравословно да продължават да крепят кабинет, който им носи сериозни негативи. Тогава ще е нужно освежаване, което да даде тласък и нов кредит на доверие на мнозинството. Струва ми се обаче от днешна гледна точка почти невъзможно сглобката да удържи спрямо първоначалната договорка – просто да се смени Денков с Габриел в началото на март. Вероятно ще е нужен по-сериозен ремонт на кабинета при ротацията или дори по-рано.

- Управляващите държат курс на много твърда антируска политика, което засилва страховете от въвличане на България в конфликта. Те се подхранват и от решенията за зърното, за база на НАТО, ако щете и от отчетливото желание за пълно изкореняване на руското влияние. Как тази линия, която вече доминира, влияе върху електоралните нагласи?

- Евроатлантическата линия ще продължи. В крайна сметка именно това е фундаментът, върху която е построена сглобката. Няма ли го това – няма и управляващо мнозинство. Няма сериозна алтернатива сред парламентарно представените партии, който да печели електорално. „Възраждане“ е от другата страна на барикадата, но там се отива по-надалеч – подлага се под съмнение членството в ЕС и НАТО. Българите не искат това. Те търсят някакво средно сечение – хем в западния лагер, хем да не се бутаме много между шамарите на войната. Общо взето Радев се стреми да се позиционира на това поле. Вариантът да слезе от президентския пост и да влезе на партийния терен, правейки нова партия, ми се вижда малко вероятен. След горчивия му опит с „Продължаваме промяната“ няма да предприеме и стъпка в посока легитимация на други хора, които да го представляват.  

- Да приемем тезата, че президентът трябва да бъде коректив на изпълнителната власт и мнозинството. Но Радев отрече правителството още преди създаването му, говорим за политическа война, а не за различия. Как се отразява това първо върху рейтинга му и второ върху образа му?

- В проучването ни от началото на септември не регистрираме динамика в доверието спрямо президента. Радев вероятно добре си дава сметка, че правителството не се ползва с кой знае колко висока подкрепа и опозиционната му роля ще бъде популярна. Тази игра на него му е позната. Поведението му беше идентично по времето на третия кабинет на Борисов. Това, което тогава Радев успя да постигне е да се превърне в легитимната опозиция на Борисов, измествайки БСП от тази роля. Това му донесе сериозен политически капитал, който той употреби за спечелването на втори мандат и легитимирането на нов политически субект в лицето на „Продължаваме промяната“. Самият Радев беше патрон на лагера на промяната и най-чуваем глас срещу лагера на статуквото. Днес президентът се опитва отново да се позиционира като полюса срещу евроатлантическата сглобка. Този път обаче няма да му бъде толкова лесно, като в първия мандат. Сега това позициониране носи възможността от форма на изолация в международен план и вкарването му в лагер с „Възраждане“. А това няма да му направи услуга във вътрешен план.

- Реална или хиперболизирана е ролята на посолствоТО в решенията и поведението на българския политически елит?

- Вижте, аз не съм склонен да подценявам ролята на международните фактори. И тук нямам предвид само посолството, но и другите посолства. Струва ми се обаче, че малко се надценява ролята им. Ще се опитам да докажа това с един пример – на изборите през октомври 2022 г. пак имахме сходна структура на разпределението на вота, като на тези през април 2023. Пак имахме война в Украйна. Пак би трябвало интересът на посолството да бъде формиране на стабилно евроатлантическо управление между ГЕРБ, ПП и ДБ. Стана ли? Не стана. Защо не стана? По чисто вътрешни причини – лидерите на ПП и ДБ не бяха готови да направят този компромис и бяха убедени, че на следващи избори, този път обединени, щяха да станат първи. В този ред на мисли, дори и да е имало натиск от някакво посолство за общ кабинет, явно този натиск не бил достатъчно силен фактор за крайното им решение. След като ПП-ДБ загубиха и априлските избори срещу ГЕРБ си дадоха ясно сметка, че нови предсрочни избори ще ги поставят в още по-лоша ситуация и склониха на компромиса наречен сглобка. Или по друг начин казано – всичко това в последната година беше диктувано много повече от вътрешни фактори, отколкото от външни.  

- Ако целият политически елит губи доверие, може ли да се стигне до трус с трудно предвидими последици?

- Трус с висок магнитуд е възможен, но в случай на силно влошаване на икономическата ситуация. Тогава комбинацията от непопулярно правителство и социално недоволство може да запали искрата на общественото недоволство. Въпреки недобрите икономически новини, които идват от големите европейски държави, засега ми се струва, че все пак ситуацията е поносима. Да, има висока инфлация все още, да, тя е много проблемна за много домакинства, но все пак бележим ръст, макар и нисък, и няма безработица.