Китайската конкуренция, митата на Тръмп и преходът към електромобили поставят германския автомобилен гигант под невиждан натиск, а планът на Оливер Блуме за свиване на компанията предизвика открит бунт на синдикатите и властите, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.
„Фолксваген“ е изправен пред една от най-тежките битки в историята си. Главният изпълнителен директор Оливер Блуме подготвя радикално преструктуриране, което може да доведе до съкращаването на до 100 000 работни места, но среща яростна съпротива от синдикатите и германските регионални власти.
Планът идва в момент, когато германският автомобилен гигант е притиснат едновременно от китайските производители, американските мита и трудния преход към електромобили и хибриди. Китайските марки вече настъпват директно на европейския пазар, след като изместиха германските компании от позициите им в Китай, доскоро най-важният им чуждестранен пазар.
Блуме иска да направи „Фолксваген“ по-малък, по-ефективен и по-малко зависим от Германия. Компанията е натрупала прекалено много структури, управленски нива и дублиращи се дейности, а огромният ѝ моделeн диапазон допълнително увеличава разходите. Планът предвижда броят на моделите да бъде намален наполовина, съкращаване на административните разходи и преразглеждане на около 2000 инвестиции.
Проблемът е, че „Фолксваген“ не е обикновена корпорация. Половината от членовете на надзорния съвет представляват работниците, а провинция Долна Саксония притежава 20% от акциите с право на глас. В същото време семейство Порше-Пиех има малко над половината от гласовете чрез холдинга Porsche SE. Тази сложна структура превръща всяка голяма промяна в политическа и синдикална битка.
Синдикатите вече дадоха ясно да се разбере, че няма да приемат лесно нови съкращения. По време на среща с около 10 000 служители във Волфсбург работници издигнаха плакати с послания, че техните работни места не са инструмент за подобряване на баланса на компанията. Ръководителят на работническия съвет Даниела Кавало заяви, че „Фолксваген“ не функционира единствено според капиталистическите правила и че заради историята си компанията принадлежи и на служителите.
Залогът е огромен и за самата Германия. Страната дълго време успяваше да избегне деиндустриализацията, подобна на тази в САЩ, като запази милиони добре платени квалифицирани работни места. Сега в германските медии все по-често се появява думата „детройтизация“, препращаща към съдбата на американската автомобилна индустрия.
„Фолксваген“ вече договори съкращаването на около 50 000 работни места в Германия в рамките на преструктуриранията на своите марки. В края на 2024 г. компанията имаше приблизително 680 000 служители по света. Новият план може да добави още 50 000 съкращения, за да бъдат разходите приведени в съответствие с тези на конкурентите.
Най-силно ще бъде засегнат самият Волфсбург, който практически е израснал около завода на „Фолксваген“. От приблизително 60 000 служители там четири от всеки пет работят зад бюро, а не на производствените линии. Именно административните, управленските, развойните и търговските позиции сега са в центъра на плановете за съкращаване на разходите. Около половината от икономиите трябва да бъдат постигнати в Германия.
Блуме, който преди четири години беше посрещнат като човек на компромиса, сега е изправен пред безпрецедентен избор. Ако надзорният съвет отново блокира плана му, той може да заобиколи борда и да го отнесе директно до акционерите. Подобен ход би бил без прецедент за „Фолксваген“ и би поставил под въпрос самия модел на германския капитализъм, основан на баланса между работници, държава и акционери.
На карта вече не е само бъдещето на една автомобилна компания. Става дума за това дали Германия ще успее да запази ролята си на индустриална сила в момент, когато китайските конкуренти настъпват, американските търговски бариери растат, а традиционният модел на германското автомобилостроене се оказва все по-труден за поддържане.