17661 | 12 март 2026 | 08:57

В историята на отношенията между САЩ и Израел, която сама по себе си е уникална, взаимоотношенията между Тръмп и Нетаняху се открояват с близостта си.

Докато американски и израелски бомби падаха над Техеран на 1 март, израелският премиер Бенямин Нетаняху размишляваше, че войната с Иран е нещо, което „от 40 години копнее да направи“. Това признание повдига въпроса защо е избрал да чака досега, за да започне такъв конфликт.

През последните три десетилетия на всеки няколко години Нетаняху почти комично проповядваше, че прозорецът за предотвратяване на придобиването на ядрено оръжие от Иран се затваря.

Но миналото лято, в края на т.нар. 12-дневна война, президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че безпрецедентните удари на САЩ „са унищожили“ ядрената програма на Иран. Няма доказателства, че оттогава Техеран е бил близо до създаването на ядрено оръжие.

Този път Нетаняху беше прав, че прозорецът се затваря – всъщност няколко прозореца. Но нито един от тях не беше свързан с ядрените амбиции на Иран. Те бяха свързани много повече с политиката на Израел и САЩ.

Това се посочва в коментар на „Форин Полиси“.

Ето какво още пише в него:

Нетаняху посети Белия дом рекордните шест пъти през последната година. Никой чуждестранен лидер никога не е имал толкова постоянен достъп до Овалния кабинет. В историята на отношенията между САЩ и Израел, която сама по себе си е уникална, взаимоотношенията между Тръмп и Нетаняху се открояват с близостта си.

Има много причини да се спекулира защо. Може би това се дължи на личните връзки между близките кръгове на Нетаняху и Тръмп. Или може би, както каза американският сенатор Крис Ван Холен, Нетаняху „най-накрая намери президент, достатъчно глупав, за да атакува Иран“. Това, което знаем със сигурност, е, че Тръмп е бил готов да направи повече за Нетаняху, отколкото всеки друг президент преди него.

Нетаняху за конфликта с Иран: „Ще продължим с цялата си сила“

„Имаме систематичен план за премахване на иранския режим и постигане на много други цели“, каза премиерът в телевизионно обръщение
Но този дует има срок на годност – и той може да изтече още тази година, благодарение на изборите и в двете страни.

Израел има насрочени избори за есента. Това ще бъдат първите такива избори, откакто Нетаняху преживя най-голямата катастрофа в областта на сигурността в новата история на Израел: атаките на Хамас от 7 октомври 2023 г., при които загинаха близо 1200 души.

Израелската общественост все още не е имала възможност да го подведе под отговорност за този провал. (Самият Нетаняху никога не пое отговорност.) Това са и първите израелски избори от няколко цикъла насам, в които арабските партии в страната ще се явят заедно. Т.нар. „Съвместна листа“ може да усложни коалиционните изчисления за всяко израелско правителство.

Шансовете на Нетаняху в надпреварата са далеч от ясни. Той се бори да сформира големи коалиции в последните избори, отчасти поради правните си проблеми: той е изправен пред редица обвинения в текущ процес за корупция и може да бъде осъден на години затвор, ако бъде признат за виновен. Нетаняху вероятно ще се опита да мобилизира израелската общественост около кампанията си срещу Иран, в опит да остане на власт.

Според проучване на Израелския институт за демокрация, преобладаващото мнозинство от еврейските израелци подкрепят военните действия, докато само една четвърт от палестинските граждани на Израел ги подкрепят.

Тръмп, от своя страна, ще се изправи пред междинни избори в САЩ. Междинните избори рядко се развиват добре за действащите политици, а проучванията сочат, че те могат да се окажат особено тежък удар за Тръмп. Президентът имаше ниски рейтинги на одобрение още преди да започне непопулярна война без ясен план за изход.

Само една четвърт от американците подкрепят конфликта с Иран, според проучване на Reuters/Ipsos. Значителна промяна в Конгреса, който в момента се контролира от републиканците, може да ограничи възможностите на Тръмп по отношение на Иран и други въпроси.

Иран атакува офиса на израелския премиер Нетаняху

„Офисът на престъпния премиер на ционистския режим и щабът на командира на въздушните сили на режима бяха набелязани“, се казва в изявление на Иранската революционна гвардия.

Ако целта на Нетаняху и Тръмп беше да вкарат войната с Иран в период, в който да могат да действат почти безконтролно, най-сигурният вариант беше пролетта и лятото на 2026 г., макар и само по изборни причини.

Но и друг прозорец се затваря – този на общественото мнение. Израел губи американската общественост. Проучване на Gallup от миналия месец установи, че за първи път повече американци симпатизират на палестинците, отколкото на израелците.

Тази тенденция започна много преди геноцида в Газа, но беше значително ускорена от него. Много вероятно е войната с Иран да доведе до още по-голямо понижение на общественото мнение. Важно е да се отбележи, че Израел започва да губи и републиканците, особено тези от по-младите поколения. Американската десница е основата на подкрепата на САЩ за Израел през последните две десетилетия.

Третата възможност е свързана с променящия се характер на войната. Докато тайните операции и конфликтите чрез посредници отдавна са норма между Израел и Иран, динамиката на конвенционалната война се промени през последните години. Израел и Иран си размениха директни удари за първи път през 2024 г., когато Израел нанесе удар по иранското консулство в Сирия и уби хамаски функционер в Техеран; Иран отвърна на удара.

Те се сражаваха и миналата година по време на 12-дневната война.

И двете страни научиха уроци за собствената си уязвимост по време на тези сблъсъци. Иран беше все по-изложен на въздушни атаки. Израел, когато беше предизвикан с определена комбинация от ракети, също беше уязвим от иранските удари. От решаващо значение беше, че американските и израелските ракетните прехващачи бяха много по-скъпи – с по-малко наличности и с по-дълъг производствен цикъл – от иранските ракети, които да унищожат в небето.

Това създаде неблагоприятен баланс за Израел, САЩ и техните съюзници в региона; с течение на времето продължителният конфликт с Иран би довел до неприемливи разходи. Тъй като производството на прехващачи в САЩ и Израел и производството на ракети в Иран се развиваха по два различни сценария, всякакви стратегически ползи за Израел от 12-дневната война биха били краткотрайни.

Движещата сила зад войната с Иран беше и винаги е била Нетаняху. С няколко прозореца, които се затваряха едновременно, Нетаняху се сблъска с реалността, че дългогодишната му мечта да види американската армия да бомбардира Иран може би никога няма да се сбъдне. Тъй като следващото поколение американци се отдръпва от Израел, той вероятно е разбрал, че никога повече няма да види такъв глупак като Тръмп в Овалния кабинет. Ситуацията беше сега или никога.

Нетаняху не направи шест пътувания до Белия дом за една година, за да даде предложения за интериорния дизайн на новата бална зала на Тръмп. Той искаше САЩ да сбъднат мечтата му за война с Иран. Ако конфликтът приключи скоро и без прекалено големи разходи за Израел, Нетаняху може да избегне затвора – и може би дори да се задържи на власт след изборите в Израел.

Регионът обаче ще бъде в много по-лошо състояние. Интересите на САЩ също ще бъдат накърнени в този процес – и американците ще трябва да платят сметката. Ироничното е, че войната на Нетаняху и Тръмп може да бъде фаталният удар за отношенията между САЩ и Израел.