5075 | 6 юли 2025 | 16:42

Специален доклад обвинява и гигантите на международните финанси, че подхранват войната, като купуват израелски държавни облигации, които позволяват финансирането на конфликта

Докато Ивицата Газа вече близо 22 месеца е подложена на пълно унищожаване от непрекъснати бомбардировки и тотална блокада, последната израелска офанзива не предизвиква само жертви, но прави щастливи и някои хора.

Това се казва в анализ на британското издание „Гардиан“.

В шокиращ доклад, представен пред Съвета по правата на човека на ООН, италианската юристка и независим експерт Франческа Албанезе разпространи списък с имената на световни компании и финансови институции, които според нея, се възползват от войната и от геноцида, който се извършва в Газа.

За Франческа Албанезе механизмът е безмилостен: „Докато животът в Газа е унищожен и Западният бряг е подложен на все по-силна офанзива, този доклад показва защо геноцидът, извършван от Израел, продължава - защото носи печалба на много хора.“ Докладът й, озаглавен „От икономиката на окупацията към икономиката на геноцида“, подробно описва как компании от секторите на оръжията, строителството, хранително-вкусовата промишленост и финансите участват – пряко или непряко – в израелската военна машина.

Сред най-ярките примери е американският оръжеен гигант Lockheed Martin, който доставя на Израел изтребители F-35, използвани за бомбардиране на Газа, и чиито над 1600 подизпълнители са включени в производствената верига. Palantir, технологичната компания на поддръжника на Доналд Тръмп, Питър Тийл, също е подложена на критики заради стратегическото си партньорство с израелската армия, като предоставя инструменти за анализ и подпомагане на вземането на решения на бойното поле.

В строителния сектор Volvo редовно е критикувана за доставката на булдозери и машини, използвани за масово разрушаване на къщи, джамии или палестинска инфраструктура както в Газа, така и в Западния бряг. Въпреки доказателствата, събрани от НПО, шведският гигант продължава да продава машините си на Израел чрез местни партньори, като твърди, че препродажбата на вторичния пазар вече не е негова отговорност.

Докладът отива още по-далеч: той обвинява и гигантите на международните финанси, че подхранват войната, като купуват израелски държавни облигации, които позволяват финансирането на конфликта и компенсирането на бюджетните дефицити. BNP Paribas, Barclays, Pimco, Vanguard и норвежкият фонд GPFG са посочени като компании, които от октомври 2023 г. са увеличили инвестициите си в израелската икономика.

Препоръчани строги мерки

Франческа Албанезе припомня, че отговорността на предприятията вече е заложена в ръководните принципи на ООН за правата на човека: те трябва да гарантират, че дейността им не допринася за нарушения, и да предприемат мерки за отстраняването им. Тя споменава и исторически прецеденти, като процеса срещу германските индустриалци в Нюрнберг или Комисията за истина и помирение в Южна Африка, за да напомни, че безнаказаността на предприятията никога не е гарантирана.

За докладчика квалификацията „геноцид“ вече не подлежи на съмнение. „Израел е извършил действия, признати за геноцид: убил е близо 60 000 души, унищожил е 80 % от жилищата, лишил е хората от вода и храна...“, пише още тя. Аргументът, че трябва да се изчака окончателното решение на Международния съд, не е валиден, тъй като съдът вече е признал „реален и непосредствен риск“ от геноцид и е издал превантивни мерки, които обаче не са били спазени от израелска страна.

Докладът на Франческа Албанезе препоръчва строги мерки: пълно оръжейно ембарго, санкции срещу замесените компании и ръководители, съдебно преследване пред международния съд за съучастие във военни престъпления или геноцид. Тя призовава също така за по-голяма бдителност по отношение на инвестициите, проследяемостта на веригите за доставки и отговорността на ръководителите на компании.

Засега повечето западни правителства остават глухи към тези препоръки, като се позовават на сложността на въпроса или на необходимостта да се остави международното правосъдие да следва своя ход. Но натискът се засилва: НПО, експерти от ООН и граждански организации изискват икономическото съучастие в масови престъпления да не остава ненаказано.

Източник "Дарикнюз"