Има голям риск за житото заради топлата зима и очаквания студ

Когато няма пари за контрол на белия сектор, има много пари за разиграване в сивия. Така Мариана Кукушева, председател на Националния съюз на хлебарите и сладкарите коментира заключенията на Сметната палата, че Агенцията по храните не може да извършва качествен контрол


Маргарита Димитрова

Г-жо, Кукушева, как се отразява на нивите тази необичайно топла зима?

Като част от Средиземноморския басейн България винаги се е отличавала с устойчив, уравновесен крлимат с четири различни сезона. Тази година сезоните съвсем не са това, което бяха. Можем да кажем, че „зимата на Вивалди“ звучи по различен начин. Затоплянето, услужливо за потребителите, всъщност ще има висока стопанска цена. Иначе казано - земеделските производители вече пресмятат евентуалните си загуби. Българската аграрна наука създава устойчиви сортове, но неимоверно високите температури за Голям Сечко и дългата есенна суша, поставя пред риск пшеничените ниви.
Очакваното застудяване сега е възможно да обледи добре формираните растения. По тази причина има сериозни притеснения за реколта 2016. За вътрешния пазар ще са достатъчни около 1 млн. тона зърно, които категорично ще бъдат събрани. Но въпросът е за онези 3,5 млн. тона, които са част от износа на страната ни и са много важни както за икономиката, така и за фермерите.  

Доскоро 70-80% от пшеницата беше със семена от българска селекция. Миналата есен обаче повече от половината от нивите са засети с вносни сортове, които според учени не са приспособени към нашите условия.

Все по-малка е възможността да оцелеят сортове, внесени от чужди фирми. Т.е. удачната цена понякога може да се окаже недобра. Това означава, че ситуацията става все по-опасна. В момента дебелият снежен кожух е крайно необходим за нивите. Фатален ще е сухият студ.

Тогава какво да очакваме при цената на хляба?

От август насам цената на хляба поема удара от увеличаването на фактурните стойности на енергията за големите производители. Идеята беше, че ще бъде спряно въвъждането в експлоатация на ВЕИ-та от оборска тор. Истината е, че през последните два месеца на 2015 година към националната мрежа бяха присъединени немалко подобни ВЕИ-та. Изкупната цена на енергията от тях, всъщност е част от мотивировката за покачване на такса „задължение към обществото“. Въпросът е докога ще продължава това нещо, защото белият бизнес на България не е в състояние дълго да поема това увеличение без промяна в цена на хляба.
От друга страна, ако не се направи реално енергийна карта на страната и не се определи посоката за либерализиране на пазара, широко рекламираната енергийна борса, не би довела до желания ефект. Малките производители нямат административен капацитет, за да се включат в нея. И друго – колегите изпращат сигнали, които категорично показват покачване на стойностите на фактурите. Нещо се случва и при енергийните фактури и за малките потребители.
Но хлябът е най-дистрибутираната и най-бързо оборотната стока. Той се произвежда през нощта и около 9 часа сутринта е вече в търговските обекти. В себестойността на тази храна сериозна роля играе и транспортът. Към днешна дата у нас цената на дизела, който е горивото на бизнеса, е най-висока в Европейския съюз. За каква конкуренцията можем да говорим тогава?

Но цената на петрола на световните борси падна?

Да, но не пада цената за компаниите, които оперират на пазара в България. Високите акцизи и ДДС сигурно създават възможност на нелоялна търговия.
Но това не е всичко - от 1 януари влезе в сила новата минималната работна заплата, която е 420 лева. Идеята да се показва, макар и административно без връзка с производителността на труда, е продиктувано от надеждата да се повиши покупателната способност на най-ниско платените слоеве от населението. Но минималната работна заплата се отразява на всички браншове. Нали не е нормално квалифицираните работници да бъдат осигурявани на минимума? Става дума за огромен резурс, който бизнесът трябва да задели. Този ресурс не е калкулиран в цената на хляба, която не е променена от август 2014 година.  Всеки производител сам трябва да го намери. Дали ще взима кредити или ще изтупва

последните прашинки от своя финансов чувал


– това е негов избор. Другият вариант е само един – да минава в сивия сектор.
Тъй като е невъзможно контролът да бъде постоянен и повсеместен, сивият сектор всъщност е ненаказуем. Задаващата се тревога за българската нива, неминуемо ще предизвика трусове и на борсата на земеделски суровини. Т.е. ще започнат предварителни покачвания на цената на основната суровина с цел да се компенсират идващи загуби.

-В хлебопроизводството и без това „на тъмно“ работят половината от фирмите. Забелязва ли напоследък увеличаване на производители, които преминават в сивата част на икономиката?

-Такъв тип статистика никой не води, защото това би означавало да се проведе реална борба срещу сивия сектор. Риалната битка не означанат лозунги, а повсеместни действия по всяко време от всички производители и търговци. В момента и нормативната уредба не предполага постоянен контрол и затова ние в нашия бранш очакваме  промяна на законодателството в сферата на храните.

-Само преди два дена Сметната палата обяви свой одитен доклад, в който се твърди, че Българската агенция по блезопасност на храните няма възможност да извършва качествен контрол, което излага на риск потребителите. Има и ред други констатации, например, че ниските заплати са предпоставка за корупция. Вие какво мислите?

-Доживяхме Сметната палата, висшият финансов контролен орган в България, да оцени невъзможността на БАБХ да изпълнява ангажиментите и приоритетите си с обяснението „няма пари“. Когато няма пари за контрол на белия сектор, има много пари за разиграване в сивия. Това е правилото. Въпросът е в това, че БАБХ трябва да разполата с финансов ресур както за добро заплащане на своите кадри, така и да може да ги обезпечи с транспортни средства, за да изпълняват задърженията си. В противен случай агенцията като всеки друг контролен орган, останал без пари,  може да се превърне в инструмент за оказване на натиск, на разправа и корупция.
Националният браншови съюз на хлебарите и сладкарите е работодателска организация, която е на терена на една от най-горещите точки. Затова имаме самочувствието да кажем следното: плащаме достатъчно данъци, за да може да бъде обезпечен и добре платен труда на контролните органи.