27222 | 26 ноем. 2015 | 17:43
Книгата на доц. Дарина Григорова „Империя Феникс – между съветското минало и евразийското бъдеще“ вече е на книжния пазар. Младата авторка (родена през 1973-а) е преподавател по история на Русия (XIX-XX век) в СУ „Св. Климент Охридски“, чела е лекции в Русия, Казахстан, Беларус.
„С напредването на възрастта хората са по-склонни към анализи, обобщения, пророчества. Ако това е така, Дарина Григорова трябва да е на 120 години!“, каза при представянето на изданието историкът проф. Андрей Пантев. Премиерата във Военния клуб на 25 ноември събра историци като акад. Васил Гюзелев, проф. Нина Дюлгерова и проф. Христина Мирчева, журналисти, студенти, приятели.
Изследването, което се опира както на факти, така и на политически, философски и интелектуални продукти на руската мисъл, търси отговор на въпроси като „Каква е постсъветска Русия – империя или национална държава, или и двете?“ или „Какво става с homo soveticus (съветския човек) след 1991 година?“
Сред събитията, които са привлекли вниманието на доц. Григорова, са както августовският пуч от 1991 г., „шоковата терапия“ на Егор Гайдар, така и „архивната революция“ след разпадането на СССР. Тя пише, че документация в районен отдел на КГБ се пази само 20 години, после се унищожава. Така е било унищожено делото на акад. Андрей Сахаров, събрано в повече от 300 тома, както и това на Александър Солженицин.
Ето и избрани цитати, които помагат в разбирането на днешна Русия, демонизирана от българските русофоби; на днешна Русия, която след разпада на СССР извървя своя мъчителен преход.
„Най-силната причина за носталгията по Сталин остава разочарованието от прехода. Сталинизмът в съвременна Русия е форма на протест. Чувството за безидеен живот не е само в поколението, преживяло войната и цялата съветска система. Режисьорът Павел Лунгин (б. р. - лауреат на кинофестивала в Кан, носител на Ордена на почетния легион на Франция, почетен член на Руската художествена академия) описва такова светоусещане: Имам чувството, че страната е в неяснота и в усещане на тревожност бясно придърпва към себе си дребвани материални ценности. Струва ми се, че никой не се занимава с благотворителност или пък малцина го правят, малко се занимават с културата, тоест с това, което прави страната ни велика.“„През XIX век за руските дворяни е било въпрос на чест да служат на държавата и да бъдат меценати. През XXI век руските новобогаташи влагат средствата си само в лукс, в купуване на футболни отбори, в безсмислена показност на богат, но празен живот.“
„Демокрацията става част от политическия живот на постсъветска Русия отгоре – по волята на властта, а не по инициатива на народа. Оттук произтича е спецификата на възприемането на тази нова за Русия политическа култура, която може да се нарече имперска демокрация, или демокрация по руски, или евразийска демокрация.“
„Отношението държава-общество в Русия са по-скоро лични, емоционално обвързани, отколкото прагматично договорени, както е в Западна Европа, което не прави руснаците по-малко европейци или „неспособни“ да възприемат „западната демокрация“. Лично е и отношението на руснаците към демокрацията“.
„Русия е страна на контрастите, руската демокрация – също. Ако трябва да се даде определение на политическата система на постсъветска Русия на Путин, то е просветен авторитаризъм с евразийска демокрация.“
„Държавата трябва да е повод за гордост – в противен случай руснаците могат сами да я разрушат. Руската история от XIX-XX век показа, че никой не може да завладее и разруши Русия отвън (1812, 1941-1945), но Русия може да се саморазруши сама, ако го пожелае.“
„Евразийският проект на геополитическа идентичност е и реакция на дехристиянизирането на Европейския съюз в мек вариант. Европа е християнска цивилизация и култура, но Европейският съюз отказва да официализира този фундаментален принцип и предприема мека политика на постепенна маргинализация на християнските ценности чрез неолибералния модел на мултикултурализма, отказвайки се от християнския модел на мултикултурализма. Дехристиянизацията на Европа ще доведе и до деевропеизация на Стария континент, защото европейската висока култура е симбиоза между Античност и Християнство. Евразийският проект е реакция и на дехристиянизирането в Близкия Изток ( в твърд и, за съжаление, необратим вариант с физическото унищожаване на древни християнски култури).“
„Една от причините за външното провокиране на украинската криза е газовата връзка между Русия и Европа и битката на САЩ за изместване на Русия от европейския пазар чрез преформатирането му с подписването на трансатлантическо споразумение за свободна търговия и поставянето под зависимост на ЕС от шистовия газ, каквито находища има и в Югоизточна Украйна.“
Доц. Дарина Григорова е автор и на книгите „Свобода и самодържавие“ и „Евразийството в Русия“. „Империя Феникс“ излиза с клеймото на Военно издателство.
Мобилна верси
RSS
