7215 | 30 март 2016 | 07:34

Изданието посочва, че по-малко от седмица след терористичните нападения в Брюксел, за които отговорност пое „Ислямска държава“, господата Обама и Камерън мълчат като гробовете, в които "Ислямска държава" прати толкова много жертви…

„Защо Дейвид Камерън (британският премиер – бел. ред.) е толкова мълчалив за превземането на Палмира, владяна от останки на "Ислямска държава"? В края на краищата именно сирийската армия – подкрепяна от ливанската „Хизбула“, иранците и руснаците – изгони убийците от Палмира“, пита в последното издание на британския „Индипендънт“ неговият кореспондент в Близкия изток Робърт Фиск, цитиран от Фронт бг. Базираният в Бейрут журналист, който е получавал много международни награди, описва саркастично объркването у западните държави от ключовата победа на армията на Башар Асад над бойци на „Ислямска държава“.

Връщането на Палмира, римския град на царица Зенобия. И ние мълчим. Да, приятели, лошите победиха, нали? Иначе щяхме да празнуваме, не е ли така?“, пише авторът. Той обръща внимание, че по-малко от седмица след терористичните нападения в Брюксел, за които отговорност пое „Ислямска държава“, от Лондон и Вашингтон няма никаква реакция, вместо да се радват на успеха в борбата срещу терористите. „Господата Обама и Камерън мълчат като гробовете, в които "Ислямска държава" прати толкова много жертви… Сирийската армия с подкрепата, разбира се, на руснаците на Владимир Путин изхвърля клоуните на "Ислямска държава" от града, а ние не се решаваме да произнесем една дума и да кажем: Добра работа“, продължава кореспондентът.
„Когато Палмира падна миналата година, предсказахме, че това означава и падане на Башар Асад. Замълчахме и не отговорихме на главния въпрос на сирийската армия: щом американците ненавиждат ИД толкова много, защо не атакуват конвоите със самоубийци, които се хвърлят срещу позициите на сирийската армия по фронтовата линия. Защо не атакуваха ИД?, пита Робърт Фиск и цитира сирийски генерал, който му задал същия въпрос: „Ако американците желаеха да унищожат ИД, защо не ги бомбардираха, щом ги зърнеха“. Генералът загубил сина си, който участвал в отбраната на Хомс. Много от неговите войници били заловени и обезглавени сред руините на Палмира.
„Путин обърна внимание на това, говореше открито и много точно предвиди връщането на Палмира. Негови самолети атакуваха ИД - но американските не атакуваха – преди настъплението на сирийската армия. Само се засмях като прочетох, че американсото командване наредило две нападения срещу ИД край Палмира дни преди завладяването й от режима. По този начин ни казаха всичко, което трябва да знаем за американската „война срещу тероризма“. Те искаха да унищожат ИД, но не съвсем.“
„В края на краищата сирийската армия с подкрепата на „Хизбула“ от Ливан, иранците и руснаците изгониха убийците от Палмира и може би – боже, опази от такъв успех – ще атакуват „столицата“ на ИД Рака. Много пъти съм писал, че бъдещето на Сирия ще се реши от сирийската армия. Ако тя завладее Рака – и пътьом Деир ез Зор, където "Фронт ал Нусра" срина църквата в памет на арменския геноцид и разхвърля по улиците костите на загиналите през 1915 г. християни - уверявам ви, че пак ще мълчите“, възмущава се журналистът.
„Нали щяхме да унищожаваме ИД? Забравете. Това е работа на Путин. И на Асад. Молете за мир, момчета. Това е всичко. И Женева (с мирните преговори – бел. ред.) А къде по-точно е тя?“