18330 | 21 окт. 2022 | 14:49

Едно разумно управление на публичните финанси все още ни дава шанс да влезем в еврозоната през 2024 година, смята бившият финансов министър

„Приемането на нов бюджет за 2023 година зависи от факта как ще започне да работи новия парламент.

Това заяви в интервю за Епицентър.бг депутатът от ГЕРБ и бивш финансов министър Кирил Ананиев.

По думите му в такъв случай ще се прибегне към удължаване на действията на бюджета от 2022 година през 2023 година.

Акценти от интервюто:

- Управлението на последното редовно правителство даде несигурност в кредитните институции и те не са готови да отговорят на нашите потребности или да отговорят, това ще бъде на изключително висока цена.

- Новото редовно правителство трябва да разработи програма, в която да се приоритизират разходите, да не върви по пътя на всекиго, кой каквото поиска.

- Трябва да си направим план, с който в четиригодишния период да свалим инфлацията до средната ниво на инфлацията в европейския съюз. Такива мерки ние сме заложили в нашата програма на партия ГЕРБ

- Най-важната криза е политическата, ако не се разреши политическата криза, трудно биха се разрешили и останалите кризи

Ето и самото интервю:

- Господин Ананиев, бюджетният дефицит е сериозен проблем, как може да бъде ограничен при условие, че финансовите пазари много трудно ни отпускат финансиране, а се очаква бюджетният дефицит следващата година да е около 11 милиарда лева?

- Над 11 милиарда лева! Според мен проблемът с дефицита беше изпуснат от самото начало на действията на последното редовно правителство. Не бяха предприети необходимите консолидиращи мерки, за да може той да бъде овладян и да бъде в поносими граници. Разбира се, заради ковида, той няма как да влезе в рамките на 3 процентния дефицит. Но не биваше да се изпуска в такива огромни размери.

В нашата програма на ГЕРБ ние сме предвидили да се върнем към изискванията на Пакта за стабилност и растеж и нашите фискални правила, записани в Закона за публичните финанси в края на четиригодишния мандат на управление. Тъй като такива резки движения ... още от първата година да влезем в трипроцентния дефицит е много трудно и да не кажа невъзможно.

Вчера слушах презентацията на министър на финансите госпожа Росица Велкова и трябва да призная, че тя честно и откровено каза какви са възможните варианти на разработване на проектобюджета за следващата година. Тя предложи три варианта.

Първият вариант е за продължаване действието на закона за бюджета от тази година, тоест запазване на разпоредбите от Закона за бюджета за 2022 година.

Вторият вариант е разработването на бюджет, който запазва политиките, които са заложени в бюджета за 2022 година.

И третият вариант, която тя го спомена и аз също смятам , че в този момент е невъзможен,  да се върнем към тези изисквания, за които казах преди малко - тоест в рамките на трипроцентния дефицит.

- Как преценявате разчетите на служебния финансов министър?

- Според мен тя е предложила по-доброто решение от трите варианта, а именно за запазване на политиките, които се провеждат от правителството и държавата през 2022 година. Макар че бюджетният дефицит е в изключително голям размер за 2023 година – 6,6 процента и над 11 милиарда лева в абсолютна сума, което ще изисква и тегленето на дълг от близо 16 милиарда лева.

- Финансовото министерство успя да пласира трудно няколкостотин милиона лева дълг, а какъв е шансът за 16 милиарда лева?

- Аз съм притеснен, че както международните пазари, така и вътрешният пазар е силно консервативен. Определено управлението на последното редовно правителство даде несигурност в кредитните институции и те не са готови да отговорят на нашите потребности или ако отговорят, това ще бъде на изключително висока цена. Видяхте последната емисия дълг беше пласиран при над 5% лихва. Наистина следващата година ще бъде много по-трудно от тазгодишния бюджет. Новото редовно правителство ще трябва да разработи програма, в която да се приоритизират разходите, да не върви по пътя на всекиго, кой каквото поиска.

- Кои разходи да се ограничат според Вас?

- Големият проблем в бюджета за 2022 година, който ще рефлектира върху бюджета за 2023 година, е това, че разходите за иновации и растеж бяха насочени към социални разходи. Тези социални разходи много трудно могат да се върнат в размери, които са били преди това. Така че ще трябва да се направи пълен анализ на всички бюджетни разпоредители, на техните политики и приоритети и се изведат тези, които са най-важни в условията на кризите, които съществуват в момента в страната, а те са и икономическа, и финансова и социална криза.

Най-важната криза е политическата, ако не се разреши политическата криза, трудно биха се разрешили и останалите кризи.

- Ще бъде ли приет нов бюджет за 2023 година предвид тежката политическа ситуация или да продължим със стария бюджет с известни промени....

- Всичко зависи как ще започне да работи новия парламент. Ако тръгнем към нови предсрочни избори, в такъв случай ще се прибегне към удължаване на действията на бюджета от 2022 година през 2023 година.

- Има ли шанс за увеличение на минималната заплата? Има различни предложения и партия ГЕРБ предложи увеличение през 2023 година.

- Ние предлагаме да се увеличи догодина минималната заплата на 800 лева. Служебният кабинет е разработил няколко варианта, единият от които е 860 лева. Мисля че нашето предложение е балансирано. Като в края на четиригодишния период на управление според нашата предизборна програма ние предвиждаме минималната заплата да стигне до 1200 лева.

- Отворена ли е за нас още вратата за еврозоната предвид високата инфлация и влошаващите се други икономически показатели? През 2024 година би трябвало България да се присъедини към валутния съюз.

- Ние сме убедени, че ако се провежда правилна фискална политика, правилно управление на публичните финанси все още съществува вероятността и надеждата да влезем в еврозоната от 1 януари 2024 година. Направихме и план за ускоряване на мерките, които трябва да предприемаме, за да отговорим на тези изисквания. Едно разумно управление на публичните финанси все още ни дава шанс да влезем в еврозоната през 2024 година.

- А разумно управление на публичните финанси ще позволи и увеличение на заплатите на учителите, медиците и други сектори, където заплатите изостават?

- В нашата програма за управление сме предвидили заплатите на учителите да са 125% от средната работна заплата за страната. Както и увеличение на заплатите на медицинския персонал в лечебните заведения в болници и извънболнична помощ. Ние предвиждаме в края на управленския четири годишен период заплатите на лекарите да бъде три пъти средната работна заплата на страната, а на медицинските сестри – два пъти, а заплатата на санитарите да бъде равна на средната работна заплата на страната. Това, което направихме с учителите в продължение на 4 години от нашия период на управление, показа, че вървяхме в правилната посока.

Считаме, че здравеопазването е един основен приоритет. Има сериозни проблеми в системата, особено с кадровото осигуряване. И затова залагаме този приоритет в нашата управленска програма.

- Инфлацията сега е сериозен проблем, какви мерки да се предприемат тя да се ограничи? 

- Тази висока инфлацията, която е в България, която е два пъти по-висока от средната инфлация за Европейския съюз и държавите в Европа като цяло. Тя се дължи на пропуска през миналата година, да се предприемат мерки да се компенсират високите цени на енегроносителите, на фирмите и по този начин да не се прехвърли тежестта върху цената и крайния потребител. .

- Говорите за пропуск на кабинета "Петков"?

- Да. Сега естествено като страна членка на ЕС, ние трябва да приемем правилата, които се въвеждат от Европейската комисия и считам, че те ще помогнат да бъде намалена инфлацията в страната. Ние трябва да приемем правилата, които се въвеждат от Европейската комисия. Освен това трябва да има приоритизиране на разходите в държавния бюджет. Трябва да си направим план, с който в четиригодишния период да свалим инфлацията до средната ниво на инфлацията в Европейския съюз. Такива мерки ние сме заложили в нашата програма на партия ГЕРБ

- Посочете няколко такива мерки...

- Ще кажа една мярка, която е видима. В момента се дават компенсации на всички без да се таргетират секторите и състоянието на съответните фирми и предприятия, независимо дали са на висока печалба или са малки и средни предприятия и трудно се оправят в такава ситуация. Виждате, че дали си социално слаб или не, ти получаваш една и съща компенсация. Ще дам пример с 25-те стотинки компенсация за цените на масовите горива. Дали си го позволиш това или не, ти получаваш 25 стотинки компенсация. Тоест има много от мерките, които трябва да се преценят кои слоеве от населението или на кои фирми средни или големи трябва да се предоставят тези компенсации.