16308 | 14 март 2016 | 18:28

Руското ембарго не е виновно за кризата, защото спреният внос във Федерацията е компенсиран с износ към други страни, смята икономистът

-В момента заседава Съветът на министрите на земеделието. Очаква се темата за млякото да е в центъра на дебатите, защото фермерите в цяла Европа се вдигнаха срещу ниските цени на продукцията си. Какво прогнозирате, че ще се случи, доц. Иванов?
-От края на миналата година и началото на тази проблемът с млякото доста се изостри. Председателят на Европейския млечен борд изпрати писмо до председателя на Европейската комисия Юнкер с настояването да се вземат спешни мерки в този сектор, които да спрат спада на цените на суровината.

Но ЕК, подкрепена от няколко страни, сред които най-вече Ирландия, Германия, Англия и Швеция, настоява, че в момента не трябва да се вземат никакви мерки. От април м.г. отпаднаха млечните квоти в ЕС.

Едно от предложението на останалите страни е да се вземат временни мерки, които да задържат предлагането на мляко и това да спре спада на цените. От октомври 2014 г. те намаляват прогресивно и досега са по-ниски с около 16-17%. В отделните страни-членки понижението е различно – у нас е малко по-голямо от средноевропейското намаление.

Какво ще е решението е въпрос на дебат и на съотношение на силите. Предложението на експертите е, че трябва да се предприемат мерки към намаляване на предлагането. През миналата година производството на краве мляко в Съюза е увеличено с 2,5%.

-Кои са причините за тази ситуация?
-В свободния пазар търсенето и предлагането са свободни величини. През миналата година предлагането в света се е увеличило с около 1,5%, а търсенето на мляко изостава, което води до натрупването на стокови запаси. Те плюс нестабилността и колебанията във външната търговия, създават несигурност на пазара и потискат цените.

-Защо не споменавате каква роля изигра руското ембарго?
-През 2015 г. вносът на мляко и млечни продукти във Федерацията е намалял с 33%. Но в същото време експортът на големите страни износителки не паднал. Количествата, които не успяха да заминат за руския пазар бяха продадено в Щатите, Япония, Корея. От гледна точка на търговията с мляко, руското ембарго няма значение.

-Защо се увеличава производството, след като ниските цени го правят нерентабилно?
-За едни фермери е ефективно, за други – не. Големите, които са направили модерни инвестиции и имат икономия от мащаба, продължават да генерират нови и нови увеличения на продукцията. Например, Ирландия увеличи производството си на краве мляко през миналата година с цели 13%, Холандия и Белгия – с по 7%.

-Това са държави, които имат по-меки зими и по-хладно лято, те притежават чисто природно-климатични предимства за развитие на говедовъдството.
-Не забравяйте, че имат и много добри организации, които са добре прпедставени на пазара.

-В края на м.г. Брюксел отдели 420 млн. евро в специален пакет за подкрепа на млечния сектор. Тези пари реално се оказаха изсипани в пясъка. Без инкакъв ефект. Защо?
-Повече от година са в сила правилата на новата селскостопанска политика на ЕС. В нея има възможност за специална обвързана подкрепа  и в почти всички страни членки са избрали да подпомагат животновъдството. И дори в страни като Холандия и Франция, където то е силно развито, пак се дават помощи на животновъдството, защото е смесено – за мляко и за месо. Така е и в България. Тези субсидии на практика водят до увеличение на броя на животните, което пък преминава в свърхпредлагане на мляко.

-Да се върнем в България. С тези люти зими нямаме природни дадености за целогодишна паша. Това означава ли, че млечният сектор е обречен на закриване? Някои биха казали – какво пък толкова, Европа се къпе в евтино мляко – ще си внасяме?

-Това не е съвсем вярно. Не забравяйте, че България е голям износител на зърнени фуражи, т.е. У нас те за по-евтини. Проблемът е, че няма организационни пазарни предимства. Тази лоша организация води след себе си до затруднения на фермерите. А ниските цени застрашават основно средния клас стопанства. Това са фамилни ферми, които нямат достатъчно собствени ресурси и възможности. Те нямат сили да договарят по-добри цени.

- Какво разбирате под пазарни структурни проблеми?
-Всеки си е сам за себе си, липсват и организации на производителите. Трябва да се даде повече възможности на фермерите лесно да стигнат директно до потребителите. Трябва да се либерализира този пазар. Те в момента са задължени да дават продукцията си единствено и само на мандрите. Затова се създава усещането, че има ниски съгласувани цени.

-Какъв е възможният изход ?
-Да се предприемат мерки, които да задържат предлагането на краве мляко. Една от идеите е да се приемат доброволни квоти.

-Е, какво означава това за България, която никога не е изпълнявала своята квота?
-Става дума за големите държави производителки. Но подобно решение веднага ще отекне и в България, защото ще се свие общото предлагане на краве мляко в ЕС. Драмата на българските фермери е само реплика на онова, което се случва в Европа. Проблемът с млякото трябва да се реши на европейския пазар.