Народното събрание разреши на МВР да рови в интернет кореспонденцията ни и да проследява телефоните ни, след като депутатите одобриха на първо четене промените в Закона за електронните съобщения.
Занапред службите ще могат да следят трафичните данни не само на престъпници и заподозрени, но и на хора, за които се предполага, че може да са жертви на тежко престъпление.
„За“ законопроекта гласуваха 88 народни представители, „против“ - 4, „въздържали се“ - 13, с което той бе приет на първо четене. В досега действащия закон предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи или услуги съхраняват данните, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност за нуждите на националната сигурност и за предотвратяване, разкриване и разследване на тежки престъпления.
В действащия към момента закон извън приложното поле остава съхраняването и използването на данни с цел издирване на лица. Приетата нова редакция на текста създава възможност да се ползват тези данни за целите на издирването, когато е налице обосновано предположение, че изчезналото лице е станало или може да стане жертва на тежко престъпление. Тази промяна позволява на компетентните органи да използват в оперативно-издирвателната дейност възможностите на съвременната съобщителна техника и технологии, без да нарушават конституционно установените права на гражданите.
Според БСП обаче се създават предпоставки за злоупотреба и приетите текстове са първо стъпка към ограничаване на правата на гражданите и по тях трябва да се произнесе Конституционният съд. "Министерски съвет предлага да се създадат условия за полицейска злоупотреба. Така депутатът от БСП и член на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред Красимир Янков коментира предложените от властта промени в Закона за електронните съобщения. “Предложените текстове са първа стъпка към ограничаване на правата на гражданите и по тях трябва да се произнесе Конституционния съд. Това сме го виждали в предходен мандат с премиер Бойко Борисов и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов”, каза той.
Независимият депутат Велизар Енчев предложи гражданите, на които трафичните данни ще бъдат следени, поне да бъдат информирани за това.
Зам.-министърът на вътрешните работи Красимир Ципов успокои, че не може да се говори за полицейски произвол, тъй като щели да бъдат подслушвани телефоните на потенциални жертви на отвличане.
Законопроектът е съвсем кратък, обясни той и добави, че не се предвижда сериозно изменение в закона. Промените се отнасят до това, че трафичните данни ще се съхраняват освен за нуждите на националната сигурност и предотвратяването и разкриването на тежки престъпления, но и за издирването на лица, за които има обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление, каза Ципов. Той допълни, че и сега достъпът до тези данни става след мотивирано искане от компетентния орган.
Това искане трябва да е мотивирано, да се посочва целта, за която се иска този достъп. Достъпът до тези данни става след разрешение на съд, увери Красимир Ципов. Като пример той посочи, че новите изменения ще позволят да се прилагат и спрямо лице, за което има данни, че ще бъде отвлечено.
Народният представител от ГЕРБ Димитър Лазаров коментира, че когато народни представители се изказват не трябва да четат само отделни текстове от закона, а целия закон като цяло. Той уточни, че съществуват текстове, по които се определя реда за ползване на тези данни.