Димитър Талев

За да не го урочасат лоши очи, майка му Донка му е сложила обица на ушенцето

Мирела Костадинова: Силната плесница на учителя Ацев направила от Димитър Талев писател

16059 | 9 май 2022 | 11:57

На бюрото му винаги има ред. Няколко книги. Пишеща машина. И малка ваза с бяла роза, неговото любимо цвете. В тази атмосфера се раждат „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“

Димитър Талев-1652088303.jpg-1652088290.jpgДимитър Талев-1652088276.jpgТалев със семейството си-1652088204.jpg

Въображението на малкия Даме е като стихия, която го връхлита внезапно. Пред очите му се появяват сцени, които го забавляват истински. Особено вечер, когато е под юргана, котката мърка до него, а той си представя истински битки, пътува из джунглите, съзерцава екзотичните пейзажите на Африка. Всичко това стига до халюцинации, от които дълбоко страда. Понякога те се появяват и през деня. „Чуя ли за Великден агне да заблее, аз вече си представям в картини съдбата му, майка му и какво ли не още като жива действителност“, разказава след години писателят Димитър Талев. Тази напрегната емоционалност, съчетана с крехката му физика, го измъчват до полуда. Щом прочете книга има нужда да сподели на някого. Без да знае как, се увлича в своите си измислици и забравя за истинския сюжет. Това се превръща в негова страст, която надхвърля границите на нормалното. 

 

Докато е още малко момче умира брат на негов близък приятел. Децата от махалата отиват на погребението. Даме се чувства голям и иска да е сред възрастните. Няколко мъже носят ковчега на ръце. Момчето е наблизо до лицето на мъртвеца. Изведнъж пред очите му започва да върви филмова лента. Вижда съдбата на сирачетата и на жена му, която остава сама в дните си. Докато полагат мъртвеца в гроба филмовата лента продължава да се прожектира пред очите му и той избухва в силен плач. До истерия. Даме не плаче за мъртвеца, а за историята, която сам си съчинява.

 

Приятелите му се присмиват. 

 

Един ден хлапакът отива в училище и гордо заявява на съучениците си, че е измислил кораб, с който може да завладее Северния полюс. Описва желязната конструкция пред съучениците, острия нос, който ще разбива ледовете, също описва как ще бъде натоварен с въглища. В това време в класната стая влиза учителят Ацев интересен човек и добър педагог. Хлапетата му разказват какво говори малкият Даме. „Кораб ли? Много интересно. Я го нарисувай на черната дъска!“ И Даме рисува своето изобретение, а когато е готов учителят се обръща към него: „Ти с този кораб няма да стигнеш Северния полюс, но хубаво е да мислите, да мечтаете за нещо големо, да извършите нещо големо…“ Тези думи на учителят остават завинаги в паметта на писателят Димитър Талев и се превръщат после и в негова истина.

 

Неукротимото му въображение го насочва и към астрономията. 

 

„Понякога у мене се разгаряше необикновено силно желание да видя всемира. И ето, че пред погледа ми се появяваха огромни пространства, звезди, чудни светове. Водеше ме не мисълта да стигна до некакво научно познание, а желанието да видя по-нататък и по-нататък. Изпадал съм в странни състояния. Горещи вълни ме заливаха. Желанието да „видя“ недостъпното за нашия поглед беше по-силно от всичко“. Докато дисциплинира въображението си, минават много години. Но именно то го превръща в един от големите ни писатели.

 

Талев е роден в Прилеп, един от големите градове в Македония по онова време. Баща му е известен майстор-железар в околията. Прочути били направените от него секири. Наричали го майстор Тале Палислама. Обичал науката, макар че само за малко посещавал килийно училище и едва водел тефтерите си. Мек, сантиментален и добър човек, но ставал лют, когато се разсърди. Майстор Тале рано въвел сина си Даме в железарския си дюкян, за да се учи на занаят. През ваканциите и съботните следобеди хлапакът взема чук, духа на духалото. Родителите му смятат, че ако едно дете не работи, ще се „изхайлази“. 

 

Веднъж баща му го оставил да пази дюкяна. Било през лятото и повечето калфи и чираци били на полето. В дюкяна нямало друг освен малкият Даме. Но детето отново се замечтало, започнало да мисли как ще направи по-голям дюкян с машини. Внезапно баща му се върнал. „Добре ли пази дюкяна?Никой ли не дойде?“, попитал той. „Никой“, отвърнало детето. Тогава баща му го извел навън, където на тезгяха били наредени железарски предмети. Даме със страх видял, че една част от тях ги нямало. По-късно научило, че баща му искал да изпита бдителността и наблюдателността му. Нарочно го оставил сам в дюкяна. Наредил някакви калфи от съседен дюкян да вземат по нещо, за да разбере дали сънът му ще види. Но замечтаният хлапак нищо не видял…

 

Майката на писателя Донка е жена със силен характер и твърди разбирания за семеен морал. Бъдещият писател е силно превързан към нея. Родила е още двама сина. Най-големият Георги е учител и революционер, член на ВМРО. Алекси е железар и също се занимава с революционни дела. Между тримата братя е сестра им Мария. Майката изпитвала особена нежност към най-малкият си син Даме, бледолик и крехък като съчка. „Димче мой златен!“ се обръщала тя към него. В това обръщение показвала цялата си обич и нежност към изтърсака. За да не го урочасат лоши очи, Донка му е сложила обица на ушенцето и той я носи до края на началното училище.

 

Майката разказва на децата си разни истории, а малкият Даме слушал с притаен дъх и въображението му се втурвало отново в разни посоки. Той толкова обичал да слуша, че вечер отскачал в чужди къщи, където прилепчани се събирали да нижат тютюн. Възрастните говорели случки от живота. Веднъж Даме таке се прехласнал, че не се прибрал цяла нощ. Семейството се изплашило много. В турско време дете да не се прибере цяла нощ било истински кошмар. Това народно сладкодумие навярно е помогнало на бъдещият писател да напише „Железният светилник“, „Преспанските камбани“ и „Илинден“.

 

Майка му винаги намирала добра дума за всички гости, които посрещала и гощавала. Притежавала известна изтънченост и усет за подредба на дома. Стараела се този усет към добрите обноски да притежават и децата ù. Не случайно Талев признава, че някои черти от нея, като смелост, замах и сила на характера, е взел, за да опише образа на Султана от „Железния светилник“. Във всички образи на жени и майки, които Талев създава в творчеството си има черти от неговата скъпа майка.

 

„Жената по своята природа е по-благородна. У нея има големи творчески залежи. Тя е създала голяма част от народното творчество. Жената има по-дълбоко чувство за топлота, за онова, което създава хармония в живота“, споделя след време той.

 

Първите му детски спомени са от Илинденското въстание, когато Даме няма навършени пет години. Прилеп, като голям равнинен град, не взема участие във въстанието, но е на почти 30 километра от Крушево, където то кипи с пълна сила. Ехото стига до Прилеп. Малкият Даме си спомня тревогата, която го владее. Спомня си къщата с вътрешната стая, без прозорец, където комшиите разтревожени носят вързопи и ги трупат. После родителите му зазиждат с тухли вратата и замазват с прясна мазилка. Портата на къщата е винаги заключена. Но Даме с детско любопитство наднича, когато се откъсне от погледа на възрастните. Там преминава тълпа от аскер и тревогата отново го завладява.

 

Постепенно малчуганът участва в лудориите на махленските деца, бие се с камъни. Има наследено късогледство от майка си, това му пречи, за да участва във всички детски игри. Обича да се пързаля в зимните дни с останалите хлапета по леда, Те носят налъми, които използват като най-съвършени кънки. Само Дамче не носи налъми, а здрави обувки. Не е облечен и с антерия, като другите, а е с панталонки. Има балтон в тъмнокеремиден цвят и фес за главата. Обича да се шегува, да разсмива останалите с измислени истории, което му остава качество до края на живота.

 

До второ отделение той не обича да чете и е слаб ученик. Учителят му Йордан Ацев, който е приятел и на по-големия му брат, е кротък човек. Даме успява да го резгневи. Даскалът го кара да прочете текста от урока „Живко и сестричето му“, а хлапакът започва да срича. Учителят му удря силна плесница. След учебните часове той раздава книгите в училищната библиотека. Никога не бил виждал малкият Даме да си взема четиво за вкъщи. Още същият следобед му нарежда да се яви в библиотеката и му дава тънко книжле. Даме чете свит до газената лампа до късно през нощта. После учителят му дава втора, трета… „Тая плесница ме направи писател“, признава след време той.

 

Баща му умира през 1908 г. Скръбта в семейството е огромна. Даме пише в тетрадка първото си стихотворение, после и второ за турците. Подтикът за тях получава от Иван Вазов. Чете стихосбирките му. Скоро след това открива сред книжата на брат си „Под игото“, която държи в плен въображението му. Година по-късно в Солунската гимназия под нейно влияние написва първия си роман и признава, че „Под игото“ е негов учител. Идва и втория му опит за поезия. Една нощ турците убили българско семейство – майка с четири деца. Бащата бил в Америка. Едно от убитите деца било съученик на Димитър Талев, от неговия клас. На сутринта децата отишли да видят трагедията - трупове, кръв и ужас. По този повод решили да измислят песен, а текстът бил възложен на Димитър Талев. Мелодията на друг техен съученик Петър Спасов.

 

През лятото на 1908 г. в Прилеп пристига Българският народен театър, който води и военна музика. Това се превръща в събитие на македонския град. В двора на училището Даме е впечатлен от фигурата на един строг човек, със сериозно лице, отпуснат на бастуна си. „Това е поет“ му съобщава неговия приятел Кирил Кузманов. Наистина пред двете момчета стоял самият Пенчо Славейков.

 

Вторият брат на Димитър Талев Алекси, търговец на железарски стоки се превръща в опора на семейството. Той завежда през една ваканция малкият Даме в дърводелски дюкян, за да чиракува. Хлапакът скоро разбира, че майсторът му няма намерения да го учи, кара го да мете, да носи вода, изпраща го тук-там, за да му свърши някоя дребна работа. Използва го за слуга. И в един слънчев следобед Даме избягал.

 

Дните се нижели и дошло време да се обсъди въпросът за образованието на Даме. Големият брат искал да го изпратят в Роберт колеж в Цариград. Надделява идеята на втория брат, който е търговец. Той считал, че там е скъпо за тяхното семейство и по-добре изтърсакът да се запише в Солунската гимназия. Така и станало. Зад гърба на Димитър Талев остават родния Прилеп, дома и обичната му майка. Тогава за първи път се качил на влак.

 

Пристигнал в Солун, се настанява в пансиона, където има и други млади хора от всички краища на Македония. Среща младежи, които пишат поезия, изнасят реферати, спорят. Средата му харесва. Самият той пише стихотворения, по няколко на ден. Подписва ги с псевдонима Димо Донков, на името на майка си Донка. Другарите му се закачали с него: „Ей ти, Донков!“

 

Димитър се хваща да издава вестник „Смоква“, който преписва в няколко екземпляра и го раздава на съучениците си. „Заглавието му бях взел от голямата смокиня в задния двор на пансиона. Тази градина ми приличаше много на градината от „Клетниците“, в която се срещат Мариус и Козета“. Стихотворенията в него са хумористични. Осмива учителите. Във вестника има и стихотворения, които разказват трагични случки свързани със своеволията на турците в неговия роден край. Вълнува го природата, изгревите, залезите, нощното небе. Опиянен е от морето. 

 

Един ден в пристанището на Солун хвърля котва руски крайцер. Заедно с приятеля си Крум Николов решават да забегнат с парахода. Искат да станат матроси и да обикалят света. Определят ден и час. Но точно, когато слизат по стълбите на пансиона в уреченото време, за да се впуснат към пристанището, очилата на Талев падат на стъпалата и се строшават. Той е безпомощен без тях. Отиват да дадат очилата на попоравка. А крайцерът отпътува…

 

Талев е стеснителен. Сам признавал, че изоставал в развитието си поради тази своя черта. „Как съм се стеснявал от другарите си за очилата, които трябваше да сложа още в Солун. Особено като се върнах в Прилеп, при нашите еснафски нрави, месеци подред не се решавах да излеза навън“. Късогледството е причина за неговата плахост.

 

Нерешителен, но пък любопитен към света. „В известни свои черти аз се развивах бавно. За дълго остана у мене някаква наивност, незрелост. Затова съм имал много разочарования и в личните си отношения с хората, и в политическия живот. Как ли не са ме лъгали и аз не съм разбирал дори там, гдето е трябвало да разбера“.

 

Започва Балканската война. Учениците в Солунската гимназия се вълнуват, страхуват се турците да не ги изколят и са на щрек. Извеждат ги от пансиона да посрещнат българските войски. Сградата е изпълнена с войници. „Ние се чудехме как да им угодим. Като немах друга възможност да проявя вниманието си към тях, аз извадих неколко хубави кърпички, които ми беха дали от къщи, и им ги дадох да си почистят пушките. Предлагахме им да спят на нашите легла, но те отказаха. Бяха скромни хорица от народа“. Тогава разпускат учениците. Като спомен от Солунската гимназия Талев отнася у дома си само фуражката. Той се прибира вкъщи и не смее да излезе отново заради очилата си, изпитва срам. Но чете денонощно. Запознава се с творчеството на Димчо Дебелянов, Димитър Подвързачов, Пенчо Славейков, проф. Балабанов.

 

Постепенно се отпуска и се среща с ученици от разпуснатите заради войната гимназии, някои от тях са от Цариградската семинария. От тях чува за идеите на толстоизма и ницшеанството, за анархизма и социализма.

 

По това време двамата му братя не са в дома и той има много време, за да общува с майка си. Водят интересни разговори. Казва, че това общуване изгражда и отношението му към жената. Той от малък обича да общува с момичета. Привлича го зараждащата се в тях женска хубост и мекота. „Помня първото момиче, което спря погледа ми. Беше едно мъничко, нежно момиченце, все се усмихваше. Живееше в друга махала. Аз изпитах за пръв път некакво странно чувство на покровителство. Инето, моят враг от онези години, веднага забеляза и стана драматична битка“, разказва за първите си любовни трепети.

 

После се появява млада сръбкиня, с която се разделя заради войната, тя заминава в някаква посока със семейството си. Поетичната душа на Димитър Талев докосва и  Марето Хаджиангелова. Тя е от видното възрожденско семейство Хаджиангелови. Марето е красива девойка, с бяло румено лице, искрена усмивка, очите ù милвали. Изпълнена с достойнство, кротка, още от ученичка говори френски, който учи вкъщи. Но тя е две, три години по-голяма от Димитър Талев, а това я превръща в непостежима за онези нрави. Тя събужда само мечтите му. Наричал я „Моята Дулчинея“.

 

Писателят често нарича жената „чист полъх“, макар, че животът не го е лишава от разочарования с нежния пол. „Мъжът като е за жена, слабо нещо е, лесно се предава и обвързва“, признава мъжката слабост той.

В Прилеп Даме е отдаден на книгите и писането. Обичал да се разхожда с приятели, но не обича да слуша цинизмите на своите другари. През есента на 1916 г. момчето отива в Скопската смесена гимназия. Учителят му по литература го поощрява, изненадан е, че вече е чел „Под игото“. Тогава пише първия си разказ „В очакване“, който е отпечатан в подлистника вестник „Родина“. Сюжетът му е от войната. Негова героиня е баба Ана, която очаквала срещу Коледа единствения си син да се завърне от фронта. Повлиян от „Иде ли?“ от Иван Вазов.

 

Наскоро след това Талев отново прекъсва образованието си. Малко преди края на учебната година получава телеграма да се върне в Прилеп. Узнава, че е мобилизиран и трябва да замине за София. Той се вълнува, че ще бъде войник, че ще стои на пост с оръжие в ръка. После писателят разказва, че времето му е загубено, но се преструвал на болен и само за няколко дни успява да прочете „Война и мир“ на Толстой. Очарован е от книгата. Този роман стоял винаги на масата му и често го отварял, за да го препрочита. Чете и Достоевски и въздействието му е толкова силно, че търси около себе си героите му.

 

„Спомням си една вечер в некаква кръчма на някогашната улица „Мария Луиза“ видех един старец, който ми заприлича на герой на Достоевски. Стеснителен по природа, какъвто си бех, аз все пак намерих смелост да се доближа до него. Некоя и друга чашка повече са подсилили куража ми. Към 2 часа след полунощ напуснахме кръчмата и излязохме навън. Въоражих се с още повече кураж и направих още една стъпка. Исках да видя къде и как живее, да почувствам атмосферата му. Направих опит да ме приеме вкъщи. Кой знае какво си помисли за мене този старец – може би ме сметна за некакъв съблазнител, ако е имал дъщери, или що ли, не зная, - но така се озъби, че аз побързах да се отдалеча“.

 

Талев постепенно разбира, че Достоевски го „въвеждал в заблуждение“, че истинският живот е друго нещо…Руският писател събира „черни краски“ и създавал „криминалистика на духовния свят на човека“.

През 1918 г. Талев е на 20 години, но не е приключил още с образованието си. Продължава учението си в Стара Загора. Увлича се по психологията. Налага се да продаде цялата си библиотека, за да си купят с негов приятел по една купичка кисело мляко. Гладът го изтощава. Учителите му го освобождават да  замине при брат си Георги в село Секирник. На това живописно място започва да работи над романа си за Самуил. Селото е между Петрич и Струмица, а тези места го вдъхновяват. Скоро се заразява от малария. Когато се завръща в Стара Загора, за да продължи образованието си, прилича на сянка. Скоро научава, че ако не се прибере в Прилеп, минималните средства, които му изпраща един от братята му, ще го доведат до мизерия. И той се завръща в сръбската гимназия в Битоля.

 

Учи един семестър медицина в Загребския университет, но усеща, че тя не е неговото призвание. На следващата пролет отива във Виена и се записва във Философския факултет. Посещава лекции по египтология и сериозно изучава немски език. През септември 1921 г. вече е отново в България. Има силно желание да напише роман за Македония, която е дълбоко в душата му, но не се чувства напълно готов. Записва се да учи славянска филология в Софийски университет. Изучава литература и езикознание. С интерес слуша лекции на професорите Ив. Шишманов, Иван Арнаудов, Боян Пенев, Милетич. Това се оказва един добър период за него. По това време проучва народни песни, които обича от детските си години. „Трябва да стоим здраво на корена си и после всеки от нас да разцъфтева като божур, роза, лале и пр.“

 

Талев завършва университета през 1926 г. Явява се на конкурс за учители, но участват седемдесет човека за три, четири места. Застава пред дилема дали да продължи с писателската работа. Под перото му се раждат страници от романа му „Усилни години“. Пише нощем до разсъмване. За да поддържа тонус за работа пие какао. Така в продължение на месеци. Понякога върху една страница стои по цяла нощ. Обмисля всяка дума. Очите му се насълзяват от съдбата на собствените му герои, които извиква от въображението си. Разговаря с тях. След време писането за него става като дишането – леко и неусетно. И отново въображението от детството му помага, за да напише своите незабравими образи.

 

„Изобщо аз съм изпитвал това чувство, че мъртвите предмети живеят. Заглеждал съм се във физиономииите на отделни къщи. Спомням си, пред нашата къща в Прилеп имаше малко площадче. Гледам, гледам околните къщи и ги сравнявам с лицето на нашата къща. Всека си има лице. Някоя със смешно подигнати вежди. Ето и сега имам това чувство към неодушевените предмети. Това кресло тук си има нещо свое...“, разказва писателят начините за съживяване на неудошивеното.

 

На бюрото му винаги има ред. Няколко книги. Пишеща машина. И малка ваза с бяла роза, неговото любимо цвете. Той държи винаги да има на работната си маса стрък от него. В тази атмосфера се раждат „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“, както и останалите книги на големия български писател. А по листа на пишещата му машина пропълзяват думите му: „Няма толкова силна черупка, под която човек да може да се скрие“.


От категорията

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея-1660888128.jpg

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по ...

19 авг. 2022 | 08:47

Юлий Павлов: Няма да се състави редовно правителство след 2 октомври, вървим към серия от избори

Юлий Павлов: Редовно правителство трудно ще има след 2 октомври, вървим към серия от избори-1660803152.png

В следващото НС ще влязат шест политически сили, „Български възход“ е под ...

18 авг. 2022 | 09:01

Мирела Костадинова: От „Любословие“ на Константин Фотинов тръгва идеята за образование на жените

Портрет на Фотинов от художника Ари Калчев, рисуван за гимназията в Самоков през 1939 г.-1660908455.png

Баба му основала женски метох в Самоков с други калугерки. Фотинов се научил да ...

19 авг. 2022 | 14:15

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“-1660907798.png

Най-старият надпис върху "камък на глада", открит на река Елба, ...

19 авг. 2022 | 14:14