Агушевите конаци официално станаха частни след 16 години битка на наследниците им за собствеността. Фамилията е наследница на легендарния Агуш ага, управлявал Смолянско от феодалния замък в село Могилица.Те получили дългоочаквания акт за деактуване на феодалния замък в смолянското село Могилица като държавен преди броени дни, с което вече могат да влязат реално във владение на имота, пише "Марица".
След 8 години дела и дълго чакане получихме този акт, от който зависи всичко. Без него не можем да си извадим нотариален акт за конаците, а оттам и да се разпореждаме по никакъв начин с тях, въпреки че от години съдът е присъдил, че са наша собственост, каза Ариф Агуш, който бе два мандата депутат от Смолянско в 40-ото и 41-вото НС и е основно движещо лице години наред в битката за връщането на имотите на предците му.
Имотът е с площ 32 666 кв. м. С Указ от 1965 г. е бил обявен за общонародна собственост. Замъкът е паметник на културата с национално значение от 1969 г. Той е върнат при реституцията на наследниците си през 2000 г. Следва обаче дълга съдебна сага за собствеността му, тъй като се оспорват реституционните им права заради вложените през годините от държавата пари за поддръжка на имота.
Агушевите конаци в Могилица са най-големите стари постройки в Родопите и най-големи на Балканите за времето си, сочат историци. Учените оприличават зданието на закъсняло подобие на родов замък от средновековен тип. Много интересна е една от външните кули, която не се среща другаде в Родопите.
Замъкът е с 221 прозореца, 86 врати и 24 комина. Има три двора, изолирани един от друг с вътрешни зидове.
Според експертизите по делото за реституцията им, при отчуждаването си те са били в порутено състояние, а след обявяването им за паметник на културата са реставрирани в продължение на повече от 20 години.
В мотивите си съдът посочва, че имотът е одържавен с нарочен указ, а не в резултат на отчуждаване, и следва да бъде върнат на онези, от които е бил отнет. Според магистратите държавата е била длъжна да реставрира конаците както всички архитектурни паметници.
"Искаме да остане музей, а не да правим кръчми и хотели в него. Целта ни е да има някакви приходи и минимален персонал и приходи от билети, колкото да се поддържа и самоиздържа", обяснява Ариф Агуш.
18572 | 21 май 2016 | 18:07
Мобилна верси
RSS
