40719 | 13 март 2015 | 08:00

НСО ще арестува, обискира и проверява лични карти

Автори:

Стефан ТАШЕВ, Мария ФИЛЕВА

Президентът Росен Плевнелиев ще се раздели с разузнаването. НРС вече ще има ново име - Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и ще премине на подчинение на Министерския съвет. Държавният глава ще запази контрола си само върху Националната служба за охрана (НСО). Това предвижда пакетът от четири закона за спецслужбите: за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност и закони за НСО, военното ра­зузнаване и ДАР. Те са внесени в парламента от депутати от ГЕРБ и АБВ.

Шефът на цивилното разузнаване да се назначава с указ на президента по предложение на правителството, предвижда проектозаконът. Държавният глава ще издава и указ за нов шеф на военното разузнаване, пак по предложение на кабинета.

Вносителите предлагат специалните служби да се контролират от Министерския съвет чрез съвет по сигурността, който е консултативен и координиращ орган към правителството. В него ще влизат премиерът като председател, министрите на отбраната, на вътрешните работи, на финансите, началникът на отбраната, главният секретар на МВР, шефовете на ДАНС, на ДАР, на „Военна информация“, на НСО, секретарят на съвета по сигурността и двама представители на президента, изрично определени от него с указ.

Гардовете от НСО се сдобиват с полицейски правомощия да задържат хора, да използват оръжия и помощни средства като палки, елекрошокови гранати и белезници, както и да проверяват багажи и лични карти на граждани. Това ще става по строго определен ред. Според проекта НСО е специализирана военизирана държавна служба към президента, а шефът Ӝ трябва да притежава 10-годишен професионален опит в службите за сигурност, от които най-малко пет години на ръководна длъжност. Друго любопитно предложение е, че щатът и числеността на службата вече ще се утвърждават от президента, а няма да се решават еднолично от шефа на НСО, както бе досега.

В проектозакона изрично са посочени лицата, които могат да бъдат охранявани от службата. Това са президентът, шефът на парламента, премиерът, вицепрезидентът, шефът и членовете на Конституционния съд, председателите на ВКС и ВАС, главният прокурор, омбудсманът, кметът на София и чуждестранни гости с ранга, описан в по-горните категории. При повишена степен на заплаха право на охрана имат още и депутатите, както и бившите президенти и премиери за срок от четири години.

Степента на застрашеност се определя от комисия, в която влизат шефовете на НСО и на ДАНС и главният секретар на МВР.

Това е трети опит Народното събрание да приеме чаканите 25 години закони за НСО и ра­зузнаването, които и до момента работят без регламент.

През 2012 г. ГЕРБ внесе проектозакони за спецслужбите, в които фигурираше идеята вътрешният министър, тогава Цветан Цветанов, да ги контролира, но идеята срещна яростния отпор както на опозицията, така и на президента. Проектите пропаднаха след оставката на кабинета „Борисов“.

През май 2014 г. кабинетът на Пламен Орешарски подготви подобни проектозакони, в които се предвиждаше създаване на разузнавателен борд към Министерския съвет за контрол на службите. Идеята пропадна в зародиш след европейските избори. 

Разнобой в парламента и за сектор „Сигурност“

Докато председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов обещаваше, че ще търси широк консенсус с всички парламентарни групи по законите за сектор „Сигурност“, реформаторите поднесоха изненада и на този терен. Атанас Атанасов настоя НРС и военното разузнаване да се обединят под обща шапка. Патриотите застанаха зад ГЕРБ и са против сливането на двете служби. Валери Симеонов се обяви за ограничаване на кръга на охраняваните от НСО лица. „Не мога да разбера откъде накъде с наши пари се пази Ахмед Доган“, възмути се той. Мустафа Карадайъ от ДПС заяви, че ксенофобът Валери Симеонов не е компетентният орган, който преценява. От БСП определиха пакета закони като претоплена манджа и се възмутиха, че ГЕРБ не спазва обещанията си. Имало договорка проектите да се внесат след постигане на пълен консенсус. Междувременно стана ясно, че Цветан Цветанов има резерви към кандидатурата на Йордан Бакалов за шеф на военното разузнаване. „Това че политик ще оглави секретна служба, може да внесе напрежение.“

Бивш заместник-министър на Цветанов поема ДАНС

Стефан БОРИСОВ

Бившият заместник-министър на вътрешните работи в първия кабинет на Бойко Борисов Димитър Георгиев ще е новият шеф на ДАНС, научи „Преса“ от източници от Министерския съвет. В сряда премиерът Борисов обяви, че до седмица агенцията ще има нов директор, след като Владимир Писанчев подаде оставка.

В момента Георгиев се проучва като кандидат за шеф на ДАНС по Закона за защита на класифицираната информация, съобщиха информирани. Той трябва да получи достъп до най-високо ниво „топ сикрет“, за да заеме поста.

Георгиев в момента работи в мобилния оператор „Теленор“ и е съветник на вицепремиера Меглена Кунева.

Вчера той отказа да коментира пред журналисти възможността да стане шеф на ДАНС. 46-годишният Георгиев беше назначен за заместник министър на вътрешните работи на 10 януари 2011 г. Преди да заеме поста, той ръководеше от 2008 г. дирекция „Международно оперативно полицейско сътрудничество“. Започва в системата на МВР от 1993 г. като инспектор в Национална служба „Сигурност“ (НСС).

От края на 2006 г. бе представител на България в управителния съвет на Европол и в Генералната асамблея на Интерпол.

Ген. Кирчо Киров:

Правилно е НРС да мине към кабинета

Пакетът от закони за службите е крачка в правилата посока. По-добре да бъдат внесени сега, отколкото да се забавят, тъй като имаше и такива опасения. Крайно време е НРС, НСО и служба „Военна информация“ да имат свои закони. Особено важен е този за устройството за защита на националната сигурност. Правилно е НРС да мине на подчинение на изпълнителната власт, тъй като 80% от продукта на службата се ползва от правителството.

Аз обаче съм от хората, които са на мнение, че трябва да има ново външно разузнавателно ведомство, което да стъпи на базата на НРС и стратегическата част на военното разузнаване. За нашите условия моделът на германската служба БНД е най-добър.

Бриго Аспарухов:

След 25 г. най-после ще има правила

Честит рожден ден на българското разузнаване! Еврика! Най-после ще си имаме закони. След 25 години мъчителен преход най-после и разузнаването ще има правила, по които да работи. Това ще гарантира стабилност за институцията. Мястото на разузнаването е при изпълнителната власт.

Имам обаче критични забележки към закона за НСО. Тя трябва да бъде силно редуцирана и да охранява до 10 лица в държавата и никакви кметове, депутати и бивши управляващи. Който иска, да си наеме частни охранители. Погрешно е и гардовете да имат полицейски правомощия. Това е опасна игра.