24258 | 24 ноем. 2015 | 18:07

Брюксел поема 75 на сто от разходите за създаване на насаждението, от догодина европейските помощи секват

Неслучайно виното се приема за една от емблемите на българското стопанство. Има данни, че по нашите земи са се отглеждали лозя преди повече от 3000 години. Всъщност, именно през Тракия лозарството е навлязло в Европа. Затова се  смята, че еликсирът е част от културната ни идентичност.
Във времето линията на производството е достигала сериозни върхове, но е вървяла и  драматично надолу. През 1965 г. например България заема първо място в света по износ на десертно грозде. Тогава у нас са отглеждани над 2 млн дка лозя.

Промените след 1989 г. предизвикват кардинално прекрояване и на този сектор, което предизвиква срив на продажбите. Големите промишлени лозови масиви са разпарчельосани, започва приватизация на винзаводите. В това време на световната сцена излизат вината от Новия свят, които печелят позиции с добро качество и ниски цени.

Обрат във винената ни индустрия настъпва от началото на 21 век. Причина за ренесанса са предприсъединителните програми на ЕК, благодарение на които виждат бял свят много проекти – нови лозя и модерни изби. Традиционно червените сортове са повече и заемат близо 60% от насажденията. Напоследък обаче белите стават все по-интересни зарази увеличаващото се търсене на светли вина.

Като част от ЕС България спазва всички наложени правила в рамките на Съюза. А едно от тях е, че лозарството може да се развива в предварително зададени мащаби. В момента у нас се отглеждат около 600 000 дка с винени лозя, а общият производствен капацитет е близо 800 000 дка.
Разликата от почти 200 000 дка се нарича права за засаждане, които са виртуали и се намират в националния резерв. Всеки, който иска да си направи ново лозе, трябва да купи от тези права. Цената е 1,5 лв. за декар. Още 150 лева се плаща за проверките, които задължително правят специалистите на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ). Тази такса е фиксирана независимо от обема на правата, които се купуват.

Всеки може да придобие права за засаждане от националния резерв само до края на този декември и после да създаде свое лозе, възползвайки се от европейското подпомагане. Това обясни шефът на ИАЛВ инж. Красимир Коев. Той разказа, че преди няколко години България е получила разрешение от Брюксел засаждането на лозя с права от националния резерв да бъде финансирано от Националната програма за развитие на лозаро-винарския сектор. Европейското подпомагане покрива 75% от направените разходи за създаване на новия масив. Той трябва да бъде изграден най-късно до 31 юли 2018 година.

След 1 януари 2016 г. влизат в сила новите правила на европейското лозарство. Всяка държава членка получава право да увеличава своите насаждения най-много с 1% годишно. За България това означава, че ще могат да се създават максимум 6 000 дка нови лозя годишно. Но има още една особеност – който си купи права за засаждане след 1 януари 2016 г. няма да може да ползва еврофинансиране за проекта си. Ще трябва да го рализира със собствени средства.

Призовавам бизнеса да се възползва от последната възможност да създаде нови лозя с европейска подкрепа, призова Красимир Коев. Той уточни, че кандидатите трябва да представят документ за стопанисване на земята – нотариален акт за собственост, договор за наем или аренда.

След 2007 г. у нас са засадени 91 610 ха нови лозя. На територията на страната са регистрирани 3217 лозарски стопанства и 260 винопроизводители. 65 от избите са създадени с чуждестринни инвестиции. В момента се изграждат нови 19 винарни.

Заради дългите проливни дъждове през 2014 г. избите едва успяха да съберат 108 945 тона грозде и да направят 83 309 500 литра вино. През тази година природата беше по-благосклонна и от 184 777 тона грозде винзаводите получиха 175 000 000 литра качествен еликсир. Географията на продажбите на българско вино постоянно се разширява. Ако от година насам търговията в Русия намалява, търсенето в Америка и Азия се увеличава.