21637 | 3 ноем. 2025 | 17:58

ПРИЗИВ КЪМ ИСТОРИЦИТЕ И ИНСТИТУЦИИТЕ В БЪЛГАРИЯ: да благодарим за стореното на предците си и да помислим какъв исторически разказ ще завещаем на децата си

"От години, когато с историци, археолози и най-общо изследователи на миналото заговорим за началото на българската държавност, те неизменно казват, че то е било поставено не през 681-ва, а през 632 г. Аз самият с изненада установих, че това отдавна не е някакво екстравагантно и иновативно “историческо откритие”, а общоприетата от науката интерпретация на фактите, която единствено поради инерцията в образователната система и в общественото мнение все още не е наложена напълно. Така с течение на времето се роди и идеята през 2032 г. България да празнува своята 1400 годишнина." Това пише на своята страница във фейсбук историкът и общественик Кристиян Шкварек.

"Защото България НЕ Е основана през 681 г. Това е просто годината, в която се подписва мирен договор между две вече съществуващи държави. Едната - Източната Римска Империя, а другата - създадената 50 години по-рано България. Въпросната България, основана през 632 г. от Кубрат, не изчезва в нито един момент. Няма период, в който тя да не съществува, преди магически да се пръкне отново на юг от Дунава. България на Кубрат просто мести границите си на запад, постепенно и типично за повечето държави в историята. Няма прекъсване, камо ли отделящо двете държави със значителен времеви, географски или друг промеждутък. Всъщност идентични примери на изместване на една страна от земите, върху които възниква — на друга територия, може да се даде с още много държави като ранносредновековните кралства на вестготи, остготи и лангобарди, като Унгария и дори като съседна Сърбия, която първоначално израства в земите на днешните Косово и Черна гора. По същия начин прочее средновековна България се измества на запад и при Самуил постепенно, губейки почти всичките си територии в днешна България и изграждайки новия си политически център в днешна Северна Македония (Охрид), Гърция (Преспа) и Албания (Берат). 

Тогава, защо не се съгласяваме със Скопие и не отписваме тази държава като нещо различно от Първото Българско Царство? Ами защото тя просто не е друга държава, същата си е, преместила се на запад. Така става и с България на Аспарух спрямо България на Кубрат. 
Но да се върнем на основната идея на този текст… От всичко, казано дотук, излиза, че точно след 8 години ще се навършат 14 века от първата поява на политическата карта на Европа на суверенна държава, наречена България. 

Готвим ли се да пропуснем този момент, заети да гоним мафията, Путин, Пеевски, джендърите и патрЕотите и да обсъждаме Ергена и националния отбор по футбол? 

Не е ли време да излезем за малко от злобата на деня, да благодарим за стореното на предците си и да помислим какъв исторически разказ ще завещаем на децата си? 

Не е ли време да започнем да се подготвяме за отбелязване на приближаващата годишнина, давайки си сметка, че дори предишното такова отбелязване през 1981 г., при цялата му идеологическа обремененост на комунистическия режим, все пак остави дълбока диря в българската култура и което е още по-важно - в културната и историческата памет на българина. Всъщност в света могат да се дадат и много други подобни примери за годишнини, консолидирали обществата на съответната страна - 1000 години от основаването на Унгария през 1896 г.; празнуването на Хилядолетието на Полската държава през 1960-те години; празнуването на 1000-годишнината на Капетингската династия във Франция през 1987 г. и т.н. В момента подобни тържества вървят в Хърватия, която тази година отбелязва 1100 години Хърватска държавност. Във всеки от тези случаи, покрай честванията се построяват изумително много неща, създават се филми, провеждат се кампании на международно ниво. Подобно честване през 2032 г., ако е наистина добре подготвено, може да ни даде изключителната възможност да "презаредим” духа и мотивацията на българското общество. От него може да останем с нови културни сгради, паметници, площади, филми и сериали, международен авторитет, и най-вече — с чувството за нова, национална цел. 

За да се случи това, обаче, в България първо трябва да бъде постигнат широк консенсус за датата и честването. Тъкмо поради тази причина отказах предложение на историци моята фондация "Консервативно Общество" да обяви инициатива в тази насока, давайки си сметка, че макар и да не се занимавам професионално с политика, все пак разделям хората. А на нас ни трябва обратното — събиране и обединяване. Консенсус не може да бъде постигнат, ако каузата бъде брандирана като "консервативна" или "либерална", като "лява" или "дясна", като "наша" или "ваша". Тя няма да успее, ако тръгне от инфлуенсъри, политици или хора на държавни постове. Тя трябва да стане абсолютно и консенсусно обществено призната. 

За тази цел тя трябва да тръгне от историците. Професионалните такива. Затова призовавам тук всички вас - професионалните историци, с много от които сме си говорили години наред по темата и знам, че споделяте каузата, но ви е страх да я подемете публично заради тежкия отпор, който всяка една промяна поражда в обществото. Призовавам ви да излезете, обясните историческата правда на тази трактовка, и понесете знамето на това държавата ни да приготви подобаваща кампания и честване на 1400 години България през 2032-ра. Сигурен съм, че останалите - общественици, инфлуенсъри, политици, държавници и обикновени граждани ще застанем зад вас, защото това е рядък шанс на истинско обединение и нова национална цел, който НЕ трябва да се пропуска!