8745 | 5 окт. 2015 | 11:02
Когато тръгнах към Тайван два дни след като най-опустошителният тайфун Соуделор бе оставил 3 млн. души без ток, а четирима бяха загинали, си мислех, че е истински журналистически шанс да видя как населението на бившия остров Формоза се справя с бедствието. Да, ама се оказа, че единствената природна стихия там съм аз. В столицата Тайпе нито едно откъснато клонче не подсказваше, че преди 72 часа вятърът е вилнял с 215 км/ч – улиците бяха като изблизани, нямаше никакви поражения върху сградите, а осемлентовите шосета бяха толкова гладки, че не биха затруднили болид от Формула-1.
Малко преди това бях гледала печален репортаж за последиците от наводнението в Аспарухово, та сравнението ми се стори още по-болезнено. И ако си мислите, че чевръстите тайванци са се справили само в столицата, се лъжете. Същото бе положението на брега на морето в курортното селище Байшаван, и в четвъртия по големина град Тайнан.
В България за далечната азиатска държава в Тихия океан не се знае почти нищо, освен надписа Made in Taiwan върху по-качествената електроника. По-любознателните може и да са чували за небостъргача „Тайпе 101” – най-високата страда в света, преди да бъде детрониран през 2010 г. Цената му от 1,7 млрд. долара продължава да респектира. Както и факта, че 509-те му метра се изкачват с един от най-бързите асансьори в света – 90 етажа за 39 секунди, без задължителното гадене.
В Тайван са свикнали на бедствия, защото освен задължителните за мусонния период тайфуни, тук често „се разписват” и сериозни земетресения. Затона „Тайпе 101” има в основата си метална топка, наречена „дампер”, чиято японска технология позволява на небостъргача да понеде безметежно трус от 7 по Рихтер. За да угодят на ламтежа на туристите за „закачки”, стоманеното кълбо е превърнато в атракция. А след като се снимаш пред него можеш да си купиш поредния кич – валчесто човече, кръстено „Дампер”. 89-ият етаж е изграден изцяло от идеално измити стъклени прозорци и подове, та непрекъснато щракащите японци да напълнят по няколко карти памет със снимки на Тайпе от птичи поглед във всички посоки. Но дори увековечаването не е оставено на самотек. Наниз от сладкарнички с бисквити във формата на високата сграда, магазини за сувенири и места, където да подпечаташ каквото имаш под ръка със специален щемпел, се редуват със специално измислени „възелчета за спомени”. На едно място ако стъпиш върху специално квадратче, камера снима лицето ти и след 30 секунди то се озовава в колаж от физиономии върху картата на Тайван, на друго – подът и таванът са огледални (с нарочно предупреждение към дамите с поли). Там можеш да си направиш безброй селфита, при които пейзажите от града се пречупват покрай ухиленото ти лице или задни части.
В Тайпе моловете са толкова много и така препълнени, че можем да го наречем „столица на молците”. Разбира се, първите етажи на най-високата сграда също са огромен шопинг-център, в който да разпуснеш душа и портмоне след като си се ошашавил от гледките най-горе.
На българина, в чиято държава единственото организирано нещо е организираната престъпност, в Тайван невероятната чистота и ред правят неизтребимо впечатление. Най-простият пример е трасето за автобуси в средата на осемлентовия булевард. Рейсовете си гонят разписанието и на никого дори не му минава през ума да си спести задръстването като се намести в бързата лента, независимо колко скъпа кола кара. Е, за дисциплината силно спомагат и безпрекословно събираните глоби, които могат да разклатят всеки бююджет, въпреки средната работна заплата от 1600 евро на острова. За справка: ако нарушите забраната да ядете, пиете или дъвчете дъвка в метрото ще трябва да платите в тайвански долари равностойността на 300 евро. А ако нямате – да си ги излежите или отработите с общественополезен труд.
Свободолюбивият ми балкански дух се почувства малко по Оруел в споменатото вече метро. Също както в „1984” и там непрекъснато те „възпитават” с лозунги. След като надписите на китайски и английски те уведомят, че до следващата спирка има 4 минути и 45 секунди, трябва да слезеш от лявата страна и с кои линии има връзка, започва да тече „назиданието: Отстъпвайте местата си на онези, които действително имат нужда от тях, Ако може пратете СМС, за да не превите на околните с разговорите си, Когато ползвате електронни устройства, обръщайте внимание дали не сте заприщили пътя към вратата... И най-потресаващото е, че хората „прихващат”. Щом се появят дядо с бастун или майка с количка целият вагон скача да им предлага седалките си. И това далеч не се дължи на местната религия, смес от будизъм, конфуцианство и даоизъм, нито на наследството от холандци, испанци, португалци и японци, които са се „разписали” на острова.
Същия стряскащо приветлив ред цари дори на нощните пазари, които са любимо забавление на населението – поради субтропичния климат и изобилието на малски дарове храната в Тайван е безобразно евтина. Затова повечето къщи изобщо нямат помещение за кухня – могат да намерят достъпно и вкусно хапване навън по всяко време на денонощието. Ненапразно наричат нощния пазар „Нингша” Стомахът на Тайпе. Хиляди семейства отиват да вечерят на (относителна) хладина под открито небе, да се видят с познати, да си купят и гозби за вкъщи, а младежите и да пофлиртуват над купичките със странни гозби или смучейки гигантски шейкове от екзотични плодове.
Богатството на Тайван, обаче далеч не идва от земеделското производство. Страната наистина отглежда ориз, чай оолонг, камфорови дървета и захарна тръстика, осигурява прехрана нта населението със свиневъдство и риболов, но истинските пари идват от високите технологии, нефтената и химическа промишленост и корабостроенето, заради които си имат грижи с екологията. На тайванците много им се иска да се обозначат на картата и като туристическа дестинация, макар засега посетителите да са главно японци, корейци и китайци от „континента” след затоплянето на отношенията между Пекин и Тайпе (предимно на икономически изгодна основа).
В четвъртия по големина град Тайнан, до който от Тайпе се стига за час и 40 минути с влак-стрела, са постигнали „комунизЪма на туризЪма”. Там, освен храма на Конфуций и още няколко светилища, музеи на литературата и на солта, няма Бог знае какви атракции, но в замяна на това е безплатният рай. По тези причини пътеводителят на „Мишлен” му е дал три звезди като куртурна столица на Тайван. Шест автобусни тура с гидове на различни езици развеждат посетителите из града без никаква такса всеки ден между 9 и 11 сутринта и от 15 до 17 след обяд. А ако нямате възможност да спазите часовете, седем автобусни линии в разрични цветове обхожда заобележителностите на принципа „качи се-слезни”, също безплатно. В Тайнан е и частният музий „Чи Мей”, разположен сред огромен парк с гори, рекички, мостове и островчета. Уен Лонг Ши, основателят на фондацията, отворила за посещения сградата, хибрид между Капитолия и Партенона през 2015 г., е изложил събираните половин век образци на европейската култура. Към музея води мост с 12 мраморни копия на древногръцки богове, скулптирани от Мирон, Лизип и Фидий – Атина Палада, Зевс, Хефест, Афродита... Огромният фонтан е посветен на Аполон, а една от атракциите в залите е препарирана бяла мечка. Еклектиката в подбора на експонатите се компенсира от тържествената мраморна обстановка и присъствието на оригинална цигулка и виола, изработени от Андреа Амати.
Природният гео-парк „Йелиу” в северната част на Тайван е образен пример как няколко изваяни от природните стихии камъка, далеч от представителността на Белоградчишките скали или Побитите камъни, могат да бъда превърнати в сборище, които поглъща и изплюва хиляди туристи дневно. В превод от езика на премето пинпу Йелиу означава „Дяволският нос”. Останалото е игра на природата, няколко приличащи на каменни сюнгери скали, кътчета за отмора, вишки за по-добри панорамни снимки и... стройна организация, разбира се. Туристопотокът се направлява и контролира от всевиждащи охранители, които те насочват към образувания с поетични имена като „Главата на кралицата”, „Сладката принцеса”, „Гъбите” и „Джинджифилови сладки”, но главната им задача е да попречат на гостите да се катерят по ценните скали в мечтата за по-изразително селфи.
В Тайван има и няколко резервата, където могат да се наблюдават предимно редки растения и птици, а голяма гордост на столичното предградие Бейту са горещите минерални извори. Водата, която лекува костни и кожни заболявания, извира с температура 70 градуса и веднага бива впримчена от десетки хотели, вкл. и страноприемница „Казан” от края на 19-и век, в която през Втората световна война са надъхвали японските камикадзета преди да ги изпратят като живи торпеда срещу американските миноносци. Най-забавна за европееца обаче е „градската баня” – поддържан от правителството обществен минерален плаж, където входът е само 1 евро, но трябва да си носиш пешкир. И тук организацията е стоманена – кабинки за преобличане, шкафчета за дрехите, душове и нещо като спасители, които въдворяват ред. Недай си Боже да разклатиш по-енергично крак в басейна или да се подложиш на горещите струи на водопадите. Веднага дотичва лют чичо с пронизителна свирка, а ако случайно не те е видял, услужливи „доносници” му обръщат внимание, че нарушаваш правилата. Иначе цялата къпалня се състои от водоеми с различна температура на водата – от 37 до 47, както и студени корита с 15 градуса за телесни екстремисти.
Както стана ясно от целия ми разказ, рефренът не само в него, а и в цялата тихоокеанска държава е „ред и правила, които се спазват от всички”. От резултата в Тайван е видно, че това не е чак толкова лошо...
Мобилна версия
RSS канали
