21164 | 1 март 2020 | 13:59
Ако сте решили да пуснете откривателския си дух от бутилката на всекидневието, изберете Перу. Но си запазете поне десет дни. Държавата на инките определено не е място, в което просто да се отбиеш. Дина Темелкова е обикаляла неуморно близо три седмици, крайно недостатъчни за човек, който не се задоволява само с пиенето на коктейли на плажа.
Въпреки височинната болест, Дина си е спестила единствено изкачването на Рейнбоу маунтин на 5300 метра. Разговарях с нея в арт пространството Къщата на София:
„Още от летището ни дадоха да пием чай от кока, бонбони от кока, мехлем от кока. Само така можехме да преодолеем
височинната болест, чиито симптоми са адско главоболие, гадене, слабост. Въпреки това, Перу е място, което те омагьосва и те кара да се влюбиш.
Кацнахме в столицата Лима, но тя се оказа най-неинтересната от цялото пътуване. Навсякъде срещахме местни хора, облечени в националните си носии, които водеха малка ламичка или агънце. Изкарваха си прехраната чрез снимки с туристите, но пък няма по-хубаво усещане от това да гушнеш такова дружелюбно животинче. На езерото Титикака видяхме плаващите острови, изкуствено изградени от трева и кал. Колибите върху тях бяха от същия материал, но пък със соларни батерии, сателитни чинии и интернет.
Невероятно красиви градове са Арекипа и Куско с малките и кокетни ресторантчета, кафененца, църкви от колониалния период, пъстри пазари.
А на Мачу Пикчу извадихме луд късмет. Цяла седмица преди нашето идване беше валяло и туристите бяха намалели силно, заради изключителната кал. Ние стигнахме до върха с влак. Всички се чудеха на прекрасните снимки, които съм направила без нито един човек на тях.
Перу е доста модерна в момента дестинация за хора от западна Европа и Северна Америка не само заради пустинята Ика, Наска и историческите паметници на инките. Много от посетителите идват и заради ритуалите с ауаяска.
За незапознатите пояснявам: става дума за отвара от гигантска южноамериканска лиана и други билки, предизвикваща силен ефект, който води до усещане за промяна на съзнанието, пречистване от негативните енергии и достигане до познание за вечната природа на душата. Освен ауаяската, халюциногенна напитка е и чаят от кактус Сан Педро. Срещите с местните шамани невинаги са безопасни и изискват предварителна подготовка – човек не бива да е пил алкохол няколко дни преди ритуала и поне 24 часа да е бил на пълен глад“, казва Дина Темелкова.
Първият път когато тръгнах сама за Африка, близките ми едва не завиха на умряло. Е, видяха, че не само се върнах жива и здрава от Кения, ами бях напълнила цял терабайт памет със снимки и видео, та при второто ми пътуване воят бе значително по-приглушен. Всъщност, ако дамата не е отявлен екстремист, който държи да скита далеч извън утъпканите туристически пътеки, в Африка не я грози никаква опасност.
Стига да не забравя, че очарователните големи котки от „Енимъл планет” и още по-приятелски настроените слончета са такива само в телевизора. В резерватите дивите животни са наистина диви и затова трябва да се спазват правилата на рейнджърите. Останалото са дивни гледки, величествени пейзажи и инвестиция в спомени.
А на онези, които се чудят как може човек без „другарче” да броди по чужди страни, ще кажа, че през увеличителното стъкло на самотата светът изглежда по-бистър, детайлен и дружелюбен.
Най-популярните посоки за фотосафари на Черния континент са Кения, Танзания и Южна Африка. Българите тепърва ще откриват неподправения чар на Ботсвана, 45-ата по големина страна в света, чиито релеф прелива от резерват в резерват.
В Ботсвана толкова държат на опазването на природата си, че изражението на иначе любезните местни люде мигом се променя щом чуят думата „лов”. Те се отнасят с уважение към животните и не ги превръщат в атракция, а посетителите ги виждат в естествената им среда. Там е истинската Африка, в която се лети от резерват в резерват с малки частни самолети.
Основните национални паркове са три и щом минеш под арката на входовете им, влизаш в дивото. Във всеки от тях има максимум по две лоджи с не повече от 10 стаи, което силно ограничава бройката на туристите и придава „бутиково” звучене на фотосафарито.
Макар да са отдалечени на едва 40 минути полет един от друг, природата и екосистемите в трите парка на Ботсвана са коренно различни – от типичния пустинен пейзаж с протегнати към небето ръце на сухите дървета до тучна зеленина с изобилие от цветя или типична савана.
Северна Ботсвана е една от малкото останали места, където оцелява застрашеното африканско диво куче. Срещат се синьо Гну и различни видове антилопи. В националния парк Чоубе (11 000 кв.км) е най-голямата концентрация в света на африкански слонове. Другите са Савуте и Мореми. Посещението в тях е за ценители на природата, избягали от туристическата масовка, при която десетки джипове се стичат, за да снимат отегчен лъв или жираф.
За онези, които бърчат нос, че истински дивото, означава несгоди – в лоджите екологията е прегърнала удобството, съчетана със сърцат персонал, басейн и ол инклузив.
В Ботсвана сте на два часа с автобус до едно от съвременните Седем чудеса на света – водопадите Виктория. Величествената гледка напълно отговаря на африканското си име „Моси-оа-Туниа” - гърмящ дим на езика на племето кололо. Могъщата река Замбези, падайки образува водна завеса дълга почти 2 км. През дъждовния период всяка секунда тук се изливат 5 млн. литра от 100 м височина. Другият начин да стигнете до водопада, кръстен от изследователя Дейвид Ливингстън на британската кралица Виктория, е през Зимбабве. Гледката е толкова завладяваща, че ненапразно е вписана в световната съкровищница на ЮНЕСКО.
Преди няколко издания на Покана за пътуване, д-р Радина Денкова разказа за Намибия, бившата немска колония, която наричат „Германия в Африка”, но тя не успя да обхване всичко интригуващо в тази страна. В столицата Виндхук може да се видят лютеранска църква, форт и три замъка от 19-и век в неоготически стил. Но кой би отишъл в Африка заради тях, при положение, че в Намибия се сблъскват две стихии – пустинята и океанът.
Брегът на скелетите е една от най-известните забележителности. Националният парк обхваща площ от 16 845 кв. км. Зловещото му име идва от откритите девет обезглавени скелета и останките на дете до метална плочка с текст на неизвестен език. В резервата е забранено посещението на неорганизирани туристи.
Незабравимо е фотосафарито в парка Етоша - в превод от езика на народа овамба „голямо бяло място”, напомнящо на марсиански пейзаж. Кънтящата тишина се нарушава само от крясъкът на птица. Но близо до езерото се появяват слонове, жирафи, черни носорози, лъвове...
Пустинята Намиб е една от най-старите на земята – приблизително на 60-80 млн. години. Тя поразява с обветрените от бурите скали, живописните каньони, огромните набраздени дюни и китните оазиси. По-стар от нея е само каньонът Фиш-ривър, образувал се в резултат на гигантска тектонична активност преди 150 млн. години.
В Покана за пътуване често гостите са синоним на колорит и чешит. Станимир Станев зарязва добре платените длъжности на графичен и автомобилен дизайнер, защото първата работа била монотонна, а във втората – умишлено проектирали нещата така, че да се счупят след време.
След като обикаля 34 държави в Азия за 933 дни или 2 години, 6 месеца и половина, Станимир се завръща в родното си Севлиево.
Той обикаля Китай, спи три месеца на дърво в Индия, прекосява Монголия, броди из Тайланд… Според Станев има огромна разлика между пътешественик и турист. Той определено е от първата порода.
При завръщането си в България Станимир Станев заживява на село, изработва вещи от рециклирани материали и обикаля родината.
Мобилна верси
RSS
