90474 | 20 дек. 2023 | 22:33
Анжела Димчева
До последния си дъх акад. Антон Дончев пишеше и диктуваше на
съпругата си Райна Василева текста на романа „Вълчан Войвода и
златото на Лизимах“.
Писателят почина на 20 октомври 2022 г., но след
месеци разчитане и редактиране на финалните страници читателите ще
се докоснат до интригуващ сюжет с автентични факти и художествени
интерпретации, изпълващи живота на една легендарна личност и
неустрашим хайдутин, какъвто е бил Вълчан Войвода.
Книгата е публикувана от издателство „НИТОН“ благодарение на дарителя инж. Любомир Пашов – председател на фондация „Звезди под звездите“.
Премиерата на „Вълчан Войвода и златото на Лизимах“ се състоя на 19
декември 2023 г. в Музей-галерия „Анел“ – София.
За вложените от автора идеи и хронологията на написването говори
Райна Василева: „Приятели, духът на Антон Дончев е тук. Той
принадлежеше на всички нас. Всеки можеше да каже „Приятелят ми
Антон!“. Приятел за него беше свещена дума. Скъпи Антоне, нямаше
как да да не ти направя този подарък – последната твоя изповед към
историята. Тази книга е предостатъчна за размисъл. Това е книга-
легенда, златна легенда.
Знанието за Вълчан идва от предадена памет, от казано от човек на човек. Антон създава своята литературна легенда, но се опира на факти за времето, за което пише. В едно свое интервю той казва: „Вълчан Войвода е многостранна личност, част от една не достатъчно осветена брънка от историята.
Но къде са дворците на Вълчан, къде е златото му?... Той е дал всичко за свободата на отечеството. С живота си Вълчан доказва, че духовното се крие в израстването на знаещите хора и е плащал това да се случи...“.
Райна Василева разказа как Антон Дончев се е възхищавал от Вълчан
Войвода, от създадената система на четническото движение, за неговата
непоносимост към предателството. Любопитството към този образ довежда до извайването на сюжета.
„Духовността ни е спасявала винаги, тя ще ни постави отново на мястото,
което ни е определено от съдбата“ – казваше многократно Антон Дончев.
Ангел Симеонов – поет и колекционер – разказа спомени за големия писател и прочете стихотворението „Морето от мечти“, посветено на него.
„Антон Дончев изразяваше своята гражданска позиция ясно и открито. Той беше изключително светъл, сърдечен и мъдър човек. Обръщението към всички нас беше „Синко!“ – призна с носталгия Ангел Симеонов.
Свои мисли сподели Боян Ангелов – председател на СБП, отбелязвайки,
че чрез творчеството на Антон Дончев българската литература постигна
нови висоти: „След смъртта на писателя у мен възникна една
непреодолима тъмнина. Нашето общество може да се огледа в романите на Антон Дончев – с възходите и паденията на нацията ни. Книгите му показват различни исторически периоди – от хан Аспарух до турското робство, но те извеждат и нещо много важно – ролята, която са имали богомилите за европейския ренесанс“.
Проф. Валери Стефанов се включи с интересно тълкуване на фигурата
на Вълчан Войвода: „Бай Антон е човек, който не си отива от нас.
Освен легендарен герой, Вълчан Войвода е и странна езотерична
фигура. Помня с какъв ентусиазъм Антон се зае с написването. В
легендите истината е почти загубена, тя е преформатирана. Само
въображението на голям писател може да възстанови това, което липсва
в историята. Историята е разказ, въображение, воля за поддържане на
колективната идентичност“.
Иван Гранитски – литературен критик и дългогодишен издател на
романите на Антон Дончев – разказа за съвместните им пътувания и
срещи с читателите, отбелязвайки, че заедно са изминали повече от 2.5
милиона километра в стотици градове и села из страната: „Духовното
наследство на Антон Дончев е необозримо. Той беше следовник на Д.
Димов и Д. Талев. Беше велик човек – докато има памет за него, той е
жив. В нашите пътувания сме се срещнали с повече от 150 000
читатели. Нация, която няма историческа памет, няма бъдеще“.
В палитрата от спомени се включи и Никола Дончев – син на писателя:
„Тази книга остана отворена. Така той мислеше за себе си – като една
отворена книга“.
Мобилна верси
RSS
