Доналд Тръмп иска Гренландия. Това не е ново за него, нито пък за САЩ. Още през 40-те години Вашингтон прави предложение на Дания за откупуването на Гренландия, но датчаните отказват. А днес темата е по-актуална от всякога. Тръмп иска Гренландия, а един от най-влиятелните му съветници казва, че може да я превземат и по военен път.

„Хората всъщност дори не знаят дали Дания има някакво законно право върху Гренландия. Но ако има, трябва да се откажат от нея. Защото ни е необходима за националната сигурност. Това е за свободния свят. Говоря за защита на свободния свят“, заяви Доналд Тръмп.

Дания няма намерение да се отказва от Гренландия. Самите гренландци също ясно заявяват какво предпочитат.

„Първо, мисля, че е много важно да кажа – Гренландия никога няма да е част от Америка. Искаме близко сътрудничество, търговия, сътрудничество в сферата на отбраната и взаимно уважение. Но никога няма да сме за продан и никога няма да сме американци“, каза Йенс-Фредерик Нилсен, министър-председател на Гренландия.

Но дори да оставим настрана тези основополагащи за международните отношения факти, в твърденията на Тръмп се съдържат противоречия.

Всъщност никой не пречи на Съединените щати да имат бази, войски и каквото военно оборудване решат в Гренландия. Дания е в НАТО, а двете страни имат и отделен договор за военно сътрудничество вече над 70 години. Точно по него е изградена сегашната американска база в Гренландия. А през Студената война американците са имали и други бази, включително цял подземен град. Но Тръмп настоява – Гренландия е специална.

„Знаете, че ние правим „Златния купол". Наистина имаме нужда от Гренландия“, каза Доналд Тръмп.

„Златният купол" е огромна система за защита от балистични ракети. През януари Тръмп разпореди изграждането ѝ. Бюджетът е 175 милиарда долара засега. В небето ще има стотици сателити, на земята – безброй радари и ракетни установки. Дори в космоса трябва да има прихващачи.

„Искаме най-прецизните и модерни системи. И ги имаме. Не пропускат! Много са ефективни и смъртоносни. Но струват огромни суми и в резултат имаме много малко запаси от тях. А когато говорим за неща като базирани в космоса прихващачи, аз трябва да обърна това уравнение. Трябва да имат големи запаси и ниска цена на изстрел“, заяви Майкъл Гутлайн, директор на проекта „Златен купол“. Генералът трябва да покаже резултати през лятото на 2028 г. Но експертите са, меко казано, скептични. Редица анализи показват, че дори след 10 години „Златният купол" едва ли ще прилича на рекламираната система. А дори когато е готов, нищо не налага Съединените щати да притежават земите, на които са разположени всички елементи. В момента много системи от противоракетната отбрана са зад граница и в това няма никакъв проблем.

Второто популярно обяснение защо Тръмп иска Гренландия е наличието на много полезни изкопаеми, включително редкоземни елементи – сектор, в който Китай в момента доминира. Тръмп не акцентира върху това, но има много анализи, че това е реалната му цел. Проблемът тук е колко недостъпни на практика са всички тези богатства.

„Въпреки че там има много ресурси, добивът на голямо количество от тях не е рентабилен. На практика гренландското правителство е много склонно да се опита да привлече американски компании, които да извършват проучвания и добив. Но резултатите са доста ограничени“, смята Микел Олсен, експерт от Датския институт за международни изследвания.

Такива ще останат и в обозримото бъдеще. По-голямата част от Гренландия е покрита от слой лед, дебел няколко километра. Находищата са на места, откъснати от цивилизацията с хиляди километри насечен, замръзнал терен. Духат ураганни ветрове, по няколко месеца е нощ, а температурите често са под –40 градуса. Дали Тръмп не знае това? Или се преструва, че не знае? И ако цитираните официални причини не издържат елементарна проверка, какви са неофициалните? Точно както Тръмп предпочита, за това можем само да гадаем.

„Може би идеята на Тръмп е да влезе в историята като един от президентите, разширили Съединените щати териториално. Както в Копенхаген, така и в Гренландия могат само да се надяват, че това не е мотивацията. Защото ако е така, много, много трудно може да се направи нещо по въпроса или да се постигне компромис“, коментира Микел Олсен.

Източник NOVA