31570 | 4 ноем. 2016 | 11:20

Посетете праисторическата тракийска крепост „Градището“ край Горно Брястово и скалните вдлъбнатини Шарапаните

Разположена в най-западната част на област Хасково, община Минерални бани разполага с много забележителности и природни красоти. Курортът е на 18 км от областния град и на 11 км от международния път Е-80, свързващ Западна и Централна Европа с Близкия Изток и Азия.

Село Минерални Бани, чието име носи общината, е известно с лечебните си минералните извори, които по химичен състав и свойства на водата са близки до минералните извори в световно известния спа курорт Карлови Вари (Чехия). Минералната вода в общината е хипертермална, с уникален химичен състав. Тя идва от 14 извора с дебит 1500 литра/минута и се характеризира като калциева, флуорна и сулфатно-натриева, което я нарежда до най-известните лечебни извори в страната и в Европа.

Районът е оценен като балнеоложки център още от времето на римляните, тъй като топлите извори са действали благоприятно при различни ревматични, гинекологични, опорно-двигателни заболявания, а също и при периферно-съдови състояния и болестите на Рейно и Бюргер. В община Минерални Бани има още над 60 язовира, които се използват за напояване, а през самия център на общината преминава река Банска.

Благодарение на мекия климат, наличието на минерални извори, пълноводни реки и отлични условия за практикуване на земеделие и скотовъдство, районът в границите на днешната община Минерални Бани е бил заселен още от дълбока древност. Днес тук са разположени 52 значими културно-исторически паметници от различни епохи, като част от тях се намират в горски местности.

„Да пътуваш, означава да живееш” е казал любим детски автор на приказки -Ханс Кристиан Андерсен. И е бил абсолютно прав! Опознаването на родината води към вътрешно познание на самите нас.

Представям ви едно малко известно, но за сметка на това невероятно място – землището на хасковското село Брястово, където са открити над 200 броя шарапани, разположени на високи и труднодостъпни места.

Територията на община Минерални бани интригува местните и гостите на града с трапецовидно изсечени скални ниши, златен рудник и  грандиозни ансамбли от скалните комплекси при Орлови скали с.Сърница, Алтън тепе с.Ангел войвода и Улу дере с.Боян Ботево.

Всички те са в близост до култови комплекси, които имат визуална връзка помежду си. Съответно имат и визуална връзка с мегалитните паметници на община Черноочене.

Тази уникална култура, а може би и цивилизация е малко известна за европейските и световни културни институти. Тя няма писменост, а и останките от нея са непроучени и само мащабът на мегалитите недвусмислено говори за нея.

В следващите редове ще ви представя някои от туристическите екопътеки и местности на територията на община Минерални бани. Невероятните места сред дървета и зеленина очароват всеки посетител.

 -  Туристическа екопътека „Айкаас – Калето“
По маршрута на екопътеката с обща дължина 7,75 км са обособени 7 зони за отдих и атракции, а по трасето на пътеката се предвижда изграждането и монтажа на малки по размер атракции на открито и места за отдих.

 -  Местност Пожарището. Шарапани.
Броят на шарапаните  не е напълно уточнен, но вероятно надхвърлят сто. В последно време пространството около тях е осеяно с иманярски изкопи. В момента се проучват две от много добре запазените и разположени една до друга шарапани. Те са издълбани в материковата скала (от вулкански туфи), издаваща се над повърхността.

Шарапана 1 е с по-голямо корито и има правилна кръгла форма с външен диаметър 2,10 м и равно дъно. Первазът е прекъснат от отвор, оформен като пресечен конус и насочен към малкото корито. То има форма на сфера с външен диаметър 1,00 м и голяма дълбочина от 0,80 м.

Шарапана 2. пък отстои на около 7 м северно от Шарапана 1. Оформена е върху голям къс от основната скала, издаден на повърхността. Най-високата точка е разположена на 3 м от повърхността, където личи изсичане, оформящо трапец. Около най-високата част на скалния къс са документирани отвори с диаметър от 0,12 до 0,28 м. Шарапаната е разположена е най-ниската част на скалата, ориентацията е по посока на денивелацията на склона, който е терасовидно оформен.  Състои се от две корита с квадратна форма и заоблени ъгли, разположени едно над друго. Голямото корито има външни размери 2х2,20 м и е с равно изсечено дъно. В южния край, первазът е прекъснат.  

Намерените керамични фрагменти са в ниска до средна концентрация, като по-висока е в източна половина на проучената площ. Повечето фрагменти са с обезличена повърхност.  Керамиката на колело се датира в ІІІ-ІV в., някои фрагменти имат запазен червен лак, а други са части от големи питоси.  Керамиката на ръка нараства в дълбочина.  

Любопитен факт е, че характерните фрагменти са сравнително малко и като цяло се датират в желязната епоха.

 -  Шарапани в близост до Аврамов камък
Разходката по склона на един от хълмовете на рида Мечковец, отдалечен на около 1 км от м. Пожарището в източна посока, предлага чудновати скални образувания. Тук са добре за пазени десетина шарапани. Те имат сходни размери и форма на описаните по-горе и също са известни от първата половина на миналия век. Някои от тях са покрити с гъста растителност, но други са оголени и от тях се открива чудесна гледка на изток към района на Хасково и Димитровград.

Допълнителен стимул за посещаване на тази местност е изворът с вода, която не пресъхва през цялата година. Местните хора си наливат от нея в различни съдове и я носят вкъщи, защото повечето от другите извори са минерални и водата им не е годна за ежедневна употреба.

 -  Айкаас
Местността Мечите дупки (Айкаас) е перлата в короната на Минерални бани. Тя е разположена върху западния склон на планинскияа рид Мечковец, непосредствено под естествен скален венец. От него се разкрива панорамна гледка на запад и юг, към вътрешността на Родопите, която силно впечатлява със своята красота и обхват – над 30 км.

Гората е широколистна, букова и дъбова. Фауната е запазена почти девствена – в гората има изобилие от различни видове птици, сърни, елени, диви прасета и т.н. Вълците се появяват рядко, при това само през зимата.

При Айкаас има и укрепление, използвано от войскова част, охранявала златотодобива. Крепостните стени, съставени от среди и големи скални блокове, все още личат по терена. След разчистване на храстите и малките дървета ще може да се очертае нейния план със запазен вход от югоизток. Крепостта е малка, с площ не повече от декар, и вероятно и служила също така за убежище на рударите при военна опасност.

 -  Калето, с. Горно Брястово
Тракийска, късноантична и средновековна крепост Калето се намира на едноименния връх, на 1.76 км южно по права линия от центъра на село Горно Брястово, по пътя за връх Аида. Крепостната стена е изградена от ломени камъни без спойка.

 -  Туристическа екопътека „Сърница – Купена – Орлови скали“
Задължително посетете и този маршрут. Въздухът е чист, а гледката по общата дължина от 4,75 е прекрасна.
    
По трасето на пътеката, извън трите описани за отдих и атракции се предвижда още монтажа на информационни и указателни елементи от туристическата инфраструктура.

 -  Крепост вр. Купена / Върга / Латницата
Тракийска, късноантична и средновековна крепост се намира на едноименния връх. Стените на крепостта са изградени от ломен камък, споен с бял хоросан. Останки от крепостната стена се виждат само в северната част на билото.

 -  Тракийска крепост на вр. "Орлови скали"
Тракийската крепост от новожелязната епоха се намира в местността "Орлови скали”. Величествените скали достигат 30- 40 м. Това е скален феномен, наподобяващ средновековен замък със здрави кули. Два скални откоса м/у скалите (Доган кая- Орлови скали) естествено защитават пространство от около 1.5 дка, допълнително преградено от крепостна стена от ломен камък, без спойка. Керамиката по повърхността е от 2-рата половина на I хил.пр.н.е.

 -  Туристическа екопътека „Айкаас – Градището – Сърница“
По маршрута на екопътеката с обща дължина 4,8 км са обособени 4 зони за отдих и атракции.
В зоните за отдих, на съществуващи поляни по трасето на пътеката се предвижда изграждането и монтажа на малки по размер атракции на открито и места за отдих.

 -  Туристическа екопътека „Боян Ботево – Улу дере – Орлови скали“
Гарантираме ви 10 км преход сред зеленина и чист въздух. По маршрута на екопътеката са обособени 7 зони за отдих и атракции, 5 нови и две съществуващи при местносттите Петте Чучура и Орлови скали, които не са предмет на настоящия проект.

 -  Трапецовидни скалноизсечени ниши по Улудере /река Харманлийска/
В Източни Родопи мегалитизмът се изразява в изключителна цивилизационна уникалност, съчетание от няколко типа мегалитни паметници срещани и по –други места, но поотделно. 

Най-многобройни са трапецовидните скални ниши. Най-често нишите са с височина до 1 м. и дълбочина 40-50 см. Разположени са по единично или на групи в редици, шахматно или без ред. Срещат се дори и легнали, в хоризонтално положение.

Обикновено са на групи от 3-4 до 100, като досега са локализирани около 1200 отделни единици. Създадени са в скали по поречието на реките така, че да се виждат от посоката, от която са идвали хората.

Някои от тези пещери са във форма на човешки очи, които гледат към небето. Десетки са наблюдателниците  – специални площадки на труднодостъпни места, от които се открива широка панорама. Има и множество стълбища, които започват сякаш от нищото и свършват пак там. И огромен брой вдълбани в хоризонтални скали басейни с всевъзможна форма, големина и в най-разнообразни конфигурации. Тези скални структури винаги са групирани. Тези структури са система от светилища, която започва да се оформя още през неолита (седмо-шесто хил. пр.н.е.) и достига разцвета си през халколита (пето-първа третина на четвърто хил. пр.н.е.).  

Според легендата е дело на земеделска общност, която обитава равнините и притежава забележителни металургични и астрономически познания. Избрана група от тази общност се качва високо в планината за специфичен интелектуален труд, свързан с духовни нужди. Извършват го жреци учени. Там са светилищата. Но там е и златото, а добивът му е свещено дело – златото се дава на боговете, за да се поддържа връзка с тях. И в други култури златодобивът е обожествявана дейност, която се осъществява от затворена група, за да се пази в тайна познанието. Скалните ниши са може би форма на шифроване на тази информация.

 -   Китната туристическа екопътека „с. Минерални бани – м. Голямото градище – вр. Гарваница“ впечатлява с обща дължина 5,2 км и с обособени 5 зони за отдих и атракции, 4 нови и една съществуваща при връх Гарваница.

 -  Голямото градище с. Горно Брястово
Крепостта Голямото градище се намира на едноименния връх, на 1.73 км северозападно по права линия от центъра на село Горно Брястово. На върха на градището са запазени, разрушени на места почти до земята, оградните стени на елипсовидна крепост, дебели от 2.2 до 2.8 м, изградени от ломени камъни без спойка. От периферията към центъра на крепостта вървят още два зида, вероятно оформящи цитаделата. по северните най– достъпни склонове на височината са били изградени още 4 почти успоредни стени, отстоящи от 30 до 50 метра една от друга,сега запазени на височина от 1 до 3 м. Те са градени от големи необработени камъни, някой дълги и широки над 1 до 1.5–2 м

 -  Туристическа екопътека „Сърница – Петте чучура – Ангел Войвода“
Запалените планинари препоръчват маршрута на екопътеката. Тя е с обща дължина 6,85 км са обособени 4 зони за отдих и атракции, 3 нови и една съществуваща при местността Петте Чучура, която не е предмет на настоящия проект.

 -  Тракийски култов комплекс Алтън тепе  при село Ангел Войвода, община Минерални бани

Тракийската, късноантична и средновековна крепост Алтън тепе, се намира южно от Харманлийска река в местността "Комбурларско кале", непосредствено северозападно над селото, на висок скалист дял на източните Родопи, издължен в посока североизток-югозапад.

Непременно посетете и Крепостта Алтън тепе заема средния, най- висок скалист дял на този рид. Тя е достъпна от към запад, където се вижда разсипана преградна стена от суха зидария, дебела до 2.2 м, която е заграждала западната и северната част на височината.

Вътре в крепостта има сравнително добре запазен тракийски култово погребален комплекс от типът на Татул, Малко градище, Кралево и др.

На най- високата точка, в скала от вулканична туфа са изсечени гробница и светилище, в което са открити монети от елинистическата и римската епохи. Последното е свидетелство за използването на светилището от траките и в началото на н.е.

Интересен факт е, че камъните с полепнал по тях хоросан (бял и червен) подсказват за постройките от н.е., но крепостните стени, които могат да се видят по повърхността са само суха зидария. Последното не изключва произхода им и от първите векове на н.е., та даже и по- късно. Подобни случай вече са установени в Родопите, един от който е крепостта Калето, на Градището при с. Черна могила.

В североизточния край, зад втора седловина, се намира „Малкия Хасар“, също със следи от укрепяване, трапецовидни ниши по стените и битова керамика от ранножелязната епоха, античността и средновековието. Под Хисара, от южната страна, се виждат разсечени от съвременни изкопи, пещи, градени с тухли.

В подножието на рида, източно от селото, на около 300 м от реката, има средновековен християнски некропол. от иманяри тук са открити гробове, оградени и покрити с каменни плочи, в които са намерени стъклени гривни. В дописка от края на 30-те години има сведения за Кумбурларското кале – за разхвърляни дялани камъни, керамика и щерни за вода. В източното подножие на Хасара имало галерии със стари разработки, сгур и пещи за топене на олово.

 -  Красивата архитектура на Църквата „Свети Атанасий“ в село  Сусам грабва вниманието на местни жители и гости на общината. Тя е построена през 1898 г. По-късно, през 1925 г. към нея е пристроена камбанария. Църквата е декларирана като художествена културна ценност заради живописването на медалиона на свода, царските двери и венчилката, иконите от царския ред и празничния пояс. Отбелязана като ценност е и архитектурата.

 -  Църквата „Св. Николай“ в с. Сърница е построена през 1906 г. По-късно, през 1925 г. към нея е пристроена камбанария. Църквата е декларирана като художествена културна ценност заради живописването на четири медалиона с евангелистите, три медалиона с Христос, Св. Богородица и Господ Саваот, три големи апостолски икони, както и частично - резбата на царските двери и разпятието на иконостаса.