21901 | 5 март 2026 | 08:19

БСП към момента са под 4-процентната бариера с 3,6% подкрепа

Пет партии влизат в парламента след вота на 19 април, показва изследване на „Алфа Рисърч“.

Настоящото изследване е проведено в периода 23 февруари – 2 март 2026 г. и е част от регулярния мониторинг на Алфа Рисърч. Реализирано е със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

Има известен спад в електоралната мобилизация, чийто пик беше регистриран непосредствено след декемврийските протести и заявката на Румен Радев да напусне президентския пост, за да участва в предсрочните избори със свой политически проект. Към края на февруари около 3 млн. души декларират категорична готовност да отидат до урните.

Значителна преднина се наблюдава за проекта на Румен Радев, който събира 32.6% от гласуващите, пред ГЕРБ – с 19.7%. ПП-ДБ е в отстъпление спрямо декември, но задържа третото място с 12.6%, следвана от ""ДПС-Ново начало (9.6%) и "Възраждане" (6.4%). Това са и петте партии, които с най-висока степен на вероятност ще присъстват в 52-рия парламент. Две партии са под бариерата от 4%, но близо до нея – БСП (3.6%) и МЕЧ (3.5%).

Продължаваща криза на политическото лидерство. Като правило доверието към партийните лидери остава затворено в рамките на собствените им симпатизанти. С изключение на Радев, рейтингът на всички останали е отрицателна величина.

Силно начало за Илияна Йотова в институционалната й роля на президент. Тя стартира с 49% подкрепа – нива, аналогични с началото на първия и на втория мандат на президента Радев и характерни за президентската институция.

Темата за честността на вота продължава да е в центъра на общественото внимание. Но и продължава да разделя българите. 37% очакват предстоящите избори да бъдат по-честни от предишните, 33% - по-нечестни. Позитивната новина е, че е налице оптимистично отместване - в съотношение 2:1 предишните избори са били оценявани като по-нечестни. Предизвикателството обаче е не да има само леко отместване, а да се постигне обществен консенсус за това, че изборите са свободни и вотът на всеки гласувал гражданин е точно отчетен.

Електорални нагласи

Избирателната активност: тя е ключов индикатор за здравето на всяка демократична система и за увереността на гражданите, че тяхното свободно волеизявление може да оказва влияние върху управлението на страната. Девалвацията на изборите в един сгъстен и ускорен електорален цикъл, нарастващото усещане, че всеки път хората получават „още от същото“, а изборните машинации поставят под въпрос резултатите от вота, бяха в основата на драматичния спад на избирателната активност у нас през последните години.

Гражданската енергия от декемврийските протести, а след тях и заявката за нов играч на политическата сцена доведоха до ръст в готовността за гласуване – около 500 000 гласа повече в сравнение с предишните избори. Последните два месеца обаче, изминали под сянката на компроматни войни, затишие около новия проект на Радев, шока от казуса Петрохан, катализирал наново недоверието в институциите и баталиите заради промените в 12 без 5 на Изборния кодекс, отнемат от силата на доскорошния ентусиазъм. Налице е макар и малък, но ясно изразен спад в декларираното желание за участие в изборите.

Към момента не повече от 3 млн. души твърдо смятат да дадат своя глас (при около 3.1-3.2 през декември-януари). Дали тази нагласа ще се промени в хода на предизборната кампания, предстои да видим. Но отливът е ясен знак, че компроматите, недоверието и липсата на ясна перспектива отблъскват избирателите.

Електоралните нагласи: моментната им снимка показва значителна преднина за партията на Румен Радев (по време на проучването не е използвано името „Прогресивна България“) – 32.6% от решилите за кого ще гласуват. Електоралното тяло на този нов субект е съставено от три големи групи избиратели – негласували на последните избори, бивши симпатизанти на БСП и на "Възраждане". Макар и с по-малка тежест, в него има и доскорошни симпатизанти на ИТН, МЕЧ, "Величие", периферия на ГЕРБ, ПП-ДБ, "ДПС-Ново начало" и на множество малки партии. Практически няма партия, която да не търпи електорални щети от появата на новия проект. Разнородността в профила на избирателите му го натоварва с разнопосочни очаквания, което е плюс за кампанията му, но и потенциален проблем пред политическата му устойчивост.

При ГЕРБ продължава тенденцията на плавен отлив, регистрирана още през декември, но към момента партията на Бойко Борисов запазва основното си ядро избиратели – 19.7%.

По-значима динамика е налице при ПП-ДБ, чиято подкрепа енергията от протестите беше повишила до 17.8%, а сега спада до 12.6%. Коалицията запазва по-високите си нива в столицата и най-големите областни центрове, но търпи ерозия в страната.

Партията на Делян Пеевски запазва подкрепа от 9.6%. На последните два избора тя показа силна способност да привлича гласове на финала на кампанията и в самия изборен ден, което не може да се изключи и сега. Най-интересното наблюдение тук е, че въпреки силният сблъсък на ниво лидери, дори и от нея има лек отлив в посока Р. Радев.

Щетите за "Възраждане" от проекта на Радев са основно в електоралната й периферия, която беше осигурила по-голямото разрастване на партията от 2022г. насам. Моментната й подкрепа е около 6.4 на сто, но при нея са възможни и по-съществени колебания.

Това са петте партии, които с най-висока степен на вероятност ще присъстват в бъдещия парламент.

БСП и МЕЧ са близо до чертата, но за момента остават под нея. И двете, но най-вече левицата, са сериозни „донори“ на избиратели за проекта на Радев. Обновлението в ръководството на БСП не й носи автоматични електорални бонуси. По-възрастните привърженици на партията симпатизират на Радев, а за по-младите избиратели левицата все още си остава невидима.

От настоящата моментна картина на обществените нагласи е много рано да се правят каквито и да било категорични изводи за политическата ситуация след изборите. Сигурно е, че с влизането на нов субект в надпреварата картината ще бъде много по-динамична, отколкото на предишните няколко избора. Поради това размествания и изненади не са изключени до последния момент. Ако все пак направим една моментна проекция на 52-рия парламент на база на сегашните намерения за гласуване, то той би изглеждал в общи линии така: без парламентарно мнозинство на една партия; необходимост от поне три партии за квалифицирано мнозинство за промени в съдебната власт; твърде разнородни ценностно партии, които могат да влязат в общо управление. Но това е само моментната картина. В оставащите месец и половина, избирателят може да й нанесе както леки корекции, така и съществено да я прекрои.

Отношение към президента Илияна Йотова

Въпреки че рокадата на „Дондуков“ 2 не бе приета еднозначно, президентът Илияна Йотова запазва положителен баланс в институционалния рейтинг.

Седмици след като пое поста от Радев, одобрението за президента Йотова е в рамките на 49 на сто, срещу 25% неодобрение и 26% неутрално отношение. Твърдо зад нея застават привържениците на политическия проект на Р. Радев и формациите, очертаващи се като негов електорален резервоар – БСП, "Възраждане", МЕЧ, "Величие", ИТН. Обратно, симпатизантите на ГЕРБ, ПП-ДБ и други по-малки десни партии се открояват с по-критично отношение, а тези на ДПС и АПС – като най-неутрални.

Доверие в партийни лидери

За разлика от предишни кампании, когато лидерите бяха фактор за разширяване на потенциалния вот за техните партии, мнозинството от участниците в предстоящите избори няма да могат да разчитат на подобно предимство. Общественото доверие към лидерите на водещите формации е концентрирано в най-тесните ядраа от собствените им привърженици, а недоверието нахвърля 50 на сто. Двете изключения от тази обща тенденция са Румен Радев и Крум Зарков, които все още изграждат позиции в ролята си на партийни лидери.

Мълчаливото начало на Радев на партийния терен води до възпроизвеждане на президентския му рейтинг. Към момента той има одобрението на 37.1% от пълнолетните граждани срещу 35.2% неодобрение. Аналогичен на този от президентския му мандат е и профилът на подкрепящите го: това са основно негови лични фенове, симпатизанти на БСП, "Възраждане", МЕЧ, "Величие", част от негласувалите на последните избори.

Очаквано, протестите от края на миналата година и оставката на правителството имат негативен ефект върху рейтинга на Борисов, който губи около 3 пункта общо доверие, но зад него остава твърдото ядро от привърженици на ГЕРБ. В началото на март той има 18.4% положително и 62.6% отрицателно отношение.

Третата позиция по доверие е за новия председател на БСП Крум Зарков. Стартът му начело на социалистите получава одобрението на 14.2% от пълнолетните жители на страната срещу 39.9% неодобрение. Зарков е изправен пред две съществени предизвикателства: да убеди привържениците на БСП в способността си да спре отлива от партията и да успее да трансформира във вот за БСП популярността си сред симпатизанти на други партии.

Лидерите на ПП-ДБ се ползват с одобрение, което идва основно от собствените им партии: Асен Василев 12.6% доверие и 65.2% недоверие; Ивайло Мирчев – 11.7% доверие и 59.4% недоверие, Божидар Божанов – 10.9% доверие и 57.3% недоверие; Атанас Атанасов – 8.4% доверие и 59.8% недоверие.

Предпочитания за следващо управление

Поредицата неуспешни коалиционни управления през последните години придадоха силно негативна конотация на термина „коалиция“, но българското общество остава поляризирано в оценките си, дали еднопартиен или коалиционен кабинет ще е по-успешен за страната. 42% заявяват предпочитание към еднопартийна власт, а други 40% - към коалиционен кабинет. Идеята за програмно правителство на широка основа среща одобрението на 6% от пълнолетните българи, а 12% не могат да преценят.

Еднопартийното управление е избор най-вече на симпатизантите на формацията около Румен Радев. Привържениците на останалите партии, които имат и по-ниска електорална подкрепа, логично предпочитат коалиции. Тъй като формулата на бъдещото правителство е фактор в решението за гласуване, би било добре партиите да дадат поне най-обща ориентация на своите избиратели в какви коалиции биха участвали.