11348 | 9 юни 2016 | 15:01

Близо 25% заявяват, че биха гласували за ГЕРБ, ако изборите се провеждаха сега, а над 12% - за БСП

Министър-председателят Бойко Борисов се ползва с доверието на една трета от българите, показва изследване на "Галъп интернешънъл“, което обхваща последната една година.

Вежди Рашидов е сред най-популярните министри. Той се ползва с доверието на една пета от българите. Петър Москов, Лиляна Павлова и Томислав Дончев са също сред популярните членове на кабинета.

Президентът Росен Плевнелиев в последната една година достига до нива от около една четвърт положителни оценки и над 60 процента отрицателни. Столичният кмет Йорданка Фандъкова и еврокомисарят Кристалина Георгиева събираха чувствително положителни оценки, с лека преднина за Георгиева, отчитат от "Галъп".

В последните 12 месеца близо половината от запитаните хора изказват одобрение за тях, а около една трета недоверие. В новата си роля на омбудсман в последните няколко месеца Мая Манолова се е утвърдила на нива от около една четвърт дялове на заявяващите доверие и около 60 на сто недоверие. Данните са базирани на ежемесечните независими от външно финансиране представителни за пълнолетното население на страната проучвания.

Публикуваме пълния текст на анализа на социологическата агенция:

Без съществени отражения от политическите трусове

През месец май 25% имат доверие в правителството, а 64% заявяват недоверие. 16% оценяват положително парламента, а 75% - отрицателно. 23% подкрепят президента, а 66% са на противоположното мнение.

Близо 25% заявяват, че биха гласували за ГЕРБ, ако изборите се провеждаха сега, а над 12% - за БСП. Над 5% обявяват, че ще гласуват за ДПС, близо 5% - за партиите на Реформаторския блок, а над 4% - за партиите на Патриотичния фронт. 3% са готови да гласуват за АБВ, а други 3% декларират, че биха гласували за формация на Слави Трифонов. Близо 3% е потенциалният електорат на „Атака“, а 37% заявяват, че не биха гласували.

Периодът на изследването на "Галъп" е скоро след конгреса на БСП, оттеглянето на подкрепата на АБВ за кабинета и предложението на ДСБ за издигане на Росен Плевнелиев. Времето на сондажа обаче не обхваща изявлението на Росен Плевнелиев, че няма да се кандидатира за нов мандат.

Последиците от всички тези събития тепърва ще оказват влияние върху общественото мнение, но по всичко личи, че засега в отношението към политически процес няма съществена динамика спрямо предишни месеци. Въпросът накъде върви България месец след месец дава около 20% оптимистични оценки и очаквания и 60% песимистични. През май 22% отговарят „към по-добро“, а 59% - „към по-лошо“.

Доверието в президента пък достига най-ниската си точка от началото на мандата и остава на една от най-ниските си позиции в исторически план – с 23% доверие и 66% недоверие.

Съотношението между основните две партии остава две към едно в полза на ГЕРБ, макар доверието в правителството да не показва ентусиазъм. За отбелязване е чувствителният дял готови да гласуват за Слави Трифонов. Хипотетична негова формация вече има реалистични изгледи да влезе в парламента, ако изборите са сега. В същото време обаче потенциалните гласове за Трифонов са най-много сред най-младите – група с по-нестабилно електорално поведение.

Идните месеци ще покажат от кои политически ниши идва подкрепата за Трифонов, но обикновено това са гласове извън твърдите електорати, предимно на хора, които не са гласували, или по-рядко гласуват, или пък са гласували за други формации, основаващи се на харизматичен лидер.

Интерес буди също сравнително по-ниската от обичайното декларирана подкрепа за ДПС. Данните от следващите месеци ще покажат има ли спад при ДПС и на какво се дължи той.

Нужно е напомняне, че електоратите са различни в способността си да се мобилизират за избори. Трябва да се припомни също, че данните показват процент сред всички имащи право на глас, а не само сред гласуващите. 4-процентовата бариера се образува на база гласували, така че в този момент е некоректно да се определя потенциална бройка партии в парламента. Напълно ориентировъчно – от днешна гледна точка при избори сега в парламента биха влезли ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторите, Патриотите, а АБВ, потенциална партия на Слави Трифонов, както и „Атака“, имат своите съвсем реалистични изгледи.

Ежемесечните изследвания на „Галъп интернешънъл“ позволяват да се проследят и тенденции вътре в коалициите. Например, в Патриотичния фронт в последните месеци половината отговори са спонтанни споменавания „Патриотичен фронт“, докато останалите се поделят поравно между НФСБ и на ВМРО. Като цяло електоралните позиции на Патриотите са стабилни.

Подобна е ситуацията и в Реформаторския блок, където спонтанните отговори „Реформаторски блок“ са най-чувствителен дял, но отчетливо личат и електорати на съставните партии – тяхната мобилизация в момента явно позволява на сумарния резултат на реформаторите да остава сравнително устойчив. Този резултат ще зависи от конкретните политически действия на различните формации и лидери в блока в предстоящите месеци.