Елен Ришар, Le Monde diplomatique
Боевете в Украйна вземат все повече човешки жертви, без да доведат до надмощие на някоя от страните. В същото време Киев се затруднява в набирането на доброволци за фронта. Под натиска на народа за справедливост правителството демонстрира антикорупционна политика, но същевременно разгражда социалната държава и профсъюзите.
Ръководството на „Арселор Миттал Кривой рог“ предпочита да не отговоря на въпроси относно колаборацията си с военната администрация, „по причина на военното положение“, и отрича да помага пряко на армията, като раздава призовките на своите служители.
ТОВА не е сивотата, която можеш да очакваш. Със своя неокласически театър миньорският град Кривой рог, едновременно старомоден и добре поддържан, е запазил очарованието от съветските времена. В края на август неколцина пешеходци се разхождат със сладоледи в ръка под стоманения планетариум в парка „Гагарин“. Надуваеми замъци очакват децата. На тротоара бабички продават в чашки малини от домашната градина и се пазарят с минувачите.
Сирената на противовъздушната отбрана не спира движението. След повече от осемнадесет месеца сражения срещу руската армия, разположена на 100 километра оттук, на левия бряг на Днепър, никой вече не вдига очи към небето. Преди ден обаче стрелба е повредила двадесетина къщи в квартал близо до центъра. На 1 август шестима цивилни загинаха при ракетна атака. На 13 юни беше ударена девететажна сграда. Броят на загиналите 11 души е основателен повод за пътуването на президента Володимир Зеленски до родния му град.
Зад привидната нормалност на всекидневието градът живее с последиците от конфликта. Основната му дейност е износът на руда и стомана; първите доменни пещи тук са построени от френския инженер и банкер Полен Талабот, който през 1880 инвестира в тогавашната Руска империя. Блокадата на черноморските пристанища, през които преди се реализираше продукцията, е принудила местните индустрии да се обърнат към по-скъпите сухопътни маршрути и да пренасочат износа си към Европа.
Самият износ е в състояние на свободно падане, изоставяйки традиционните пазари в Близкия изток и Северна Африка. Честите прекъсвания на електрозахранването поради руските атаки срещу енергийната инфраструктура също пречат на икономиката да работи гладко. Според ръководството на „Арселор Миттал Кривой Рог“ (AMKР), най-големия работодател в града, с 26 000 работници, „компанията използва само 20 до 25% от производствения си капацитет“ (1).
В края на лятото на 2023 г. на пълно работно време са останали само 12 000 служители, като повечето от тях са преминали през някаква форма на принудителен отпуск (частичен или пълен). Към 18 октомври 2023 г. близо 14% от личния състав е призован в армията, 106 не са се завърнали от фронта.
Освобождаване от военна служба по медицински причини струва 4000 долара
Работниците в големи промишлени предприятия подлежат на мобилизация по-често, отколкото останалата част от населението. Тъй като прописката – официалният адрес, на който е регистриран всеки гражданин, невинаги посочва къде всъщност живее, „за военните комисари е по-лесно да се обърнат към големите работодатели“, казва адвокатът Олександър Мотоуз, специализиран в трудовото право и партньор в местния клон на Конфедерацията на свободните профсъюзи на Украйна (КСПУ), вторият по големина синдикат в страната.
„Те връчват призовките на работното място. Ако работникът се покрие, комисариатът може да упражни натиск върху шефа. Това се случи със служител на „Арселор“. Щом дошъл на работа, го попитали дали е бил във военния комисариат. В крайна сметка той подаде оставка“. АМКР „предпочитат да не отговорят“ на въпросите ни относно колаборацията си с военната администрация, „по причина на военното положение“, и отричат да помагат пряко на армията, раздавайки призовки на своите служители.
„Случаи със служебни автомобили, спирани директно пред мините на компанията ДТЕК Павлоградугол, в област Донецк, също са докладвани на синдиката, продължава адвокатът. Дори ръководството на компанията се оплака“. От друга страна, работодателите, включително AMKР, имат възможност да „резервират“ отделни дефицитни специалисти (в рамките на 50% от работната сила), като по този начин ги предпазват от мобилизация. Тази възможност за маневриране ще се свива поради нарастващите нужди на армията.
Виктор (2) е получил призовката си в средата на август. Той е бригадир в AMKР и дотогава е бил „резервиран“ от компанията. „На 33 години съм, мамка му! Христовата възраст. Ако доживея до 34, мога да се надявам, че ще достигна до старост“. На задната седалка на колата си младежът е оставил все още опакованите постелки, спален чувал и раница в цвят каки, подарък от неговия синдикат за фронта.
След нахлуването той спонтанно отишъл в мобилизационния пункт. „Чаках на опашка два дни. Не ме взеха, но ми казаха, че ще ми се обадят“. Осемнадесет месеца отминаха. Ентусиазмът също. „Петима мои приятели отидоха на война през 2014 г. и всичките загинаха“, казва той през сълзи. Сега е негов ред. С два липсващи пръста, спомен от някогашно сбиване, е можел да се освободи. Но военният лекар поискал 4000 долара, за му издаде удостоверение за непригодност. „Говорехме си за майката корупция. Тя ме спаси в миналото; избегнах съда. Но аз съм си поставил този принцип: ако бъда призован на война, ще отида“.
Опашките пред регистрационните бюра са изчезнали. Сега всеки знае всекидневието на войника. По автогарите в средно големите градове могат да се видят ранени, които се прибират от войната. Семействата поддържат постоянен контакт с фронта. Снимки пристигат постоянно на мобилните им телефони, без много цензура от висшестоящите. Осем дни без вест от сина си, на 31 години, Даша – учителка по английски език в Кривой рог, е загубила съня си. Във видеото, което ни показва, синът ѝ снима сграда в развалини, иронизирайки обстановката, в която е празнувал рождения си ден. Според американски представители, цитирани от Ню Йорк таймс под условие за анонимност, войната е довела до 70 000 убити и 120 000 тежко ранени от украинска страна (3).
Протестите се разрастват. В социалните мрежи и което е по-изненадващо – в съдебните зали. Кабинетът на г-н Мотоуз е затрупан от нов тип молби на войници. В основата на голяма част от съдебните спорове са проблемите със заплащането.
През юли 2022 г. Върховната рада (украинският парламент) прие закон, отменящ задължението на работодателите да поддържат заплатите на работниците, които са на фронта. Да рискуват живота си и да водят кучешки живот в окопите за по-малко пари, отколкото са получавали в тила, не е приемливо за войниците, особено за квалифицираните работници, които са изкарвали достатъчно за един приличен живот. Заплатите от 20 000 гривни (около 500 евро) невинаги са достатъчни, за да се погасява заем или да се изплаща издръжка.
„Доброволците, явили се сами във военните комисариати, се чувстват измамени, обяснява адвокатът. При над сто иска за продължаване на заплащането водихме безплатно три дела с надеждата да създадем прецедент. Но в началото на август Върховният съд отхвърли подобен иск“.
Разширяването на пропастта между фронта и тила допринася за негодуванието на войниците, които са по-малко склонни да се жертват за родината, при положение че в тила нормалният живот, изглежда, се възстановява. „В началото на войната обществото беше много сплотено, но сега е разделено на две: на такива, които имат близки на фронта, и такива, които нямат, казва Даша. Вбесявам се, като видя млади хора да публикуват в социалните мрежи снимки от почивките си. Синът ми се записа на 24 февруари. Момчетата са изтощени. Правителството обеща закон, който да позволи демобилизация след 18 месеца, но все още го чакаме...“
Докато войната и икономическото оцеляване поглъщат вниманието на населението, върви тихо унищожаване на социалните права. През юли 2022 г. депутатите гласуваха проект, който прекратява колективните трудови договори и дава на работодателя пълна свобода да променя едностранно условията на труд (4).
Ако служителят откаже, работодателят може да го уволни, без да спазва двумесечното предизвестие и без да е получил съгласие от синдикатите. Закон № 5371, ратифициран на 17 август 2022 г. от президента на Украйна, установява специален правен режим за малките и средните предприятия (70% от работната сила на страната). Когато служителите са под 250, условията на труд – от възнаграждение до отпуски и работно време, вече ще се договарят по взаимно съгласие и без ограничения за уволнение (като се изключи задължителното обезщетение в размер на поне половин минимална работна заплата).
Друг текст въвежда договорите „нулев час“. „На работодателите се предоставят предимства, без законът да уточнява как те са свързани с въздействието на конфликта върху бизнеса, казва Мотоуз. От района на Запорожие, където бушуват боеве, до Закарпатието, което е пощадено, се прилагат едни и същи правила. Това издава антисоциалните намерения на правителството“.
Първата синдикална централа на мушката на прокуратурата
Натискът от страна на синдикатите и техните международни поддръжници (5), както и протестите на Международната организация на труда (МОТ), принудиха правителството да ограничи прилагането на тези текстове, докато продължава конфликтът. „Краят на войната означава възстановяване на границите от 1991 година. И това няма да се случи утре. Това законодателство е създадено, за да остане“, отбелязва Мотоуз.
Войната е оправдание и за други реформи, които вече са в процес на подготовка, например ликвидация на осигурителния фонд (за злополуки и болнични) и прехвърляне на функциите му във фонд „Пенсии“. Вдъхновителката на тази реформа, депутатката Галина Третякова, която е от президентското мнозинство, смята, че „това е необходимо, за да не обезкървим икономиката си по време на война“.
Това решение обаче бележи края на умишлено създадена криза във финансирането на фонда от 2016 г. насам: делът на социалните осигуровки, които се отделят за него, е намалял от 14% на 9% (а последните са намалени още наполовина). Още през януари 2020 г. Третякова призова за „декомунизация на социалното осигуряване“, с оглед на това да се отвори пазарът за частни застрахователи (6).
Борбите не подминаха водещия синдикален център в страната, който е в полезрението на прокуратурата. Федерацията на профсъюзите на Украйна (ФПУ), с 9 милиона членове преди конфликта, съвсем не е опора на работниците. Като цяло тя не насърчава стачките, обявява се за социален диалог, който е по-скоро безконфликтен, като същевременно управлява съвместно с работодателите социалните дейности на големите компании (7). Дори това на сегашното правителство му идва в повече. В разгара на конфликта прокуратурата, изглежда, е на прага да сложи край на продължилата три десетилетия съдебна война.
Спорът между държавата и синдикатите датира от 90-те години на миналия век. С разпадането на Съветския съюз украинският клон на съветската централа стана независим от Москва. В същото време той създаде две акционерни дружества с търговска цел, като регистрира права на собственост върху санаториумите, ваканционните центрове и центровете за отдих на територията на Украйна.
След 1997 г. държавата, чрез прокуратурата, се опита да отмени тази процедура, за да се установи по съдебен ред държавна собственост върху тези имоти. С малки изключения това се провали, като ФПУ дори получи благоприятно решение от Европейския съд по правата на човека. Според него украинската държава не е доказала ползите за обществеността от ренационализацията на това наследство (което възнамерява незабавно да реприватизира (8).
В голяма степен армията зависи от даренията на частни лица
Фокусът на правителството сега е върху криминалната сфера. Вторият в ръководството на ФПУ – Володимир Саенко, от десет месеца е в предварителния арест по обвинение за „присвояване, извършено в особено голям мащаб или в организирана група“. Около 40 обекта на ФПУ (от общо 50) са под забрана, включително емблематичната Камара на профсъюзите на площад „Независимост“ в Киев, която беше подпалена по време на сблъсъци между протестиращи и полиция през 2014 г. ФПУ загуби много обекти в Крим след анексирането на полуострова, недвижими имоти, които осигуряваха между 50 и 60% от финансовия ѝ ресурс преди пандемията от Covid. Да не говорим, че членството, както и членският внос, се сринаха поради растящата безработица и икономическата криза. Банкрутът предстои.
Ръководството на ФПУ отвори обектите си за населението, разселено от сраженията: това са повече от 20 000 души, включително 3000 деца през първите девет месеца на войната, според вътрешен документ. Синдикалната федерация все още приютява ранени от войната хора, въпреки проблемните си финанси и опасенията, че съдебните производства ще сложат край на програмите, които е предприела за възстановяване на ранените. „Тази политика е абсурдна по време на война и трайно ще отслаби способността ни да се противопоставяме на бъдещите либерални реформи на правителството“, казва Дмитро Довханенко, член на ръководството на ФПУ, отговарящ за обществената собственост, в момент, когато нуждите на населението от здравна и социална подкрепа нарастват критично.
Валентин се качва с мъка в кола на BlaBlaCar. Държи патериците си в едната ръка, тътрейки схванатите си крака. Срещаме го на булевард в Хмелницки, средно голям град, на 350 километра западно от Киев. След спирането на въздушния трафик и морската блокада железопътните линии са претоварени с превоз на стоки. Приложението за споделено пътуване се е превърнало, заедно с частните автобусни линии, в един от най-използваните начини за придвижване из страната.
24-годишният мъж е оцелял при експлозия на фронта – от дрон или от онези мини, които врагът сега разпръсква с ракети, не знае точно. Експлозивът удря малката група, придвижваща се към вражеските линии: седем ранени, един мъртъв. След 19 операции Валентин е успял да избегне ампутация. Показва ми рентгеновата снимка, която е запазил на мобилния си телефон – костите му се държат от впечатляващи метални шини, които преминават през пищяла и бедрената му кост. Прасците все още са надупчени от ударите.
Подобно на много други бивши войници, Валентин е използвал услугите на адвокат, който да му помогне в административните процедури. В момента се бори да му признаят статут на инвалид третата степен, което ще му даде право на най-висока пенсия. Надява се също да получи бонуса от 2500 долара на месец, обещан от държавата за „активна служба в зоната на бойните действия“. Хоспитализиран е в рехабилитационен център в столицата, като понякога през уикендите го напуска, за да посети съпругата си, в отпуск по майчинство, с дете на година и половина, останала в Хмелницки. Част от медицинските разходи за лечение се налага да плати сам.
Евгений Микайлюк, родом от Кривой рог, не може да си позволи адвокат, но е изправен пред подобни трудности. Той публикува видео на страницата си във „Фейсбук“, за да критикува лечението, което получава. Облечен е в камуфлажна военна униформа и е накичен с медалите си, настоява да бъде демобилизиран. Младежът страда от епилептични припадъци. Боевете са събудили сътресения от 2014 г., от борбите със сепаратистките бунтовници в Донбас.
Изпаднал в кома след прилагане на неподходящо лечение от военния лекар, той е хоспитализиран за седем дни, връща се у дома и надхвърля периода си за отпуск. Заплашен с присъда от пет години затвор за дезертьорство, трябва да се върне в полевата болница, където просто изнемогва. „Мислех, че се боря с призрака на Съветския съюз, но живея точно в него“, казва гневно, докато се свързваме с него по имейл. „Много от нас са блокирани тук, лишени от всякакви права. Превърнахме се в роби на държавата“…
Както по вътрешни, така и по външни причини Зеленски демонстрира непримиримост срещу корупцията и привилегиите. Тази напаст съществуваше и преди (9), но войната я направи непоносима за населението. Освен това чуждестранните кредитори, от които зависи половината от новия бюджет (10), настояват за резултати...
На 11 август президентът обяви в Telegram, че е уволнил всички регионални ръководители на наборни пунктове, чиито служители са заподозрени от прокуратурата, че са „помагали на гражданите да получат удостоверения за инвалидност или да бъдат признати за временно негодни за служба (...) за да отложат или избегнат военната служба“. Последва оставката на министъра на отбраната Олексий Резников на 5 септември. Три дни по-рано беше задържан под стража олигархът Игор Коломойски, обвинен в измама и пране на пари. По време на президентските избори през 2019 г. той беше представен от украинските и чуждестранните медии като спонсор на Зеленски...
Между държавата и населението се е изградила двойствена връзка, основана на сътрудничество и недоверие. Армията разчита до голяма степен на дарения от частни лица, за да оборудва войниците: от комплекти за първа помощ до бронежилетки, от каски до дронове. Профсъюзи, доброволни сдружения или просто групи в Whatsapp събират пари и материали, понякога в голям мащаб. Сдружението Victory Drones например е обучило 28 000 души да използват летателни апарати (в сравнение с 10 000 обучени от армията) и доброволците му ги транспортират на фронта (11).
Юрий Луциук, строителен предприемач от Хмелницки (на 350 км западно от Киев), е финансирал оборудване на стойност няколко хиляди евро: мерници за автомати, бинокли за нощно виждане, преработване на цивилни джипове във военни транспортни средства… „Трябва да си върнем всичко, включително Крим, което е най-лесната цел: просто трябва да се прекъсне сухопътният мост, за да се блокира снабдяването“, казва ни Луциук, като признава, че не е позволил на сина си да се запише в армията и се е опитал да разубеди за това и приятелите си предприемачи. „Казах им: ако умрете, кой ще държи страната на повърхността? Кой ще възстановява икономиката? Умират най-големите патриоти. С тези темпове няма да остане никой, който да промени системата“.
Този щедър дарител не се ползва с доверието на властите. През 2014 г., когато го срещнахме за първи път пред централното полицейско управление на града, беше обграден от „своя“ милиция, десетина млади мъже в паравоенни униформи (12). Целта му беше да покаже мускули, обикаляйки институциите на града, „за да доведе революцията докрай“, след като бившият президент Виктор Янукович вече беше свален, а украинската армия изпращаше свой контингент срещу проруското въстание в Донбас. След руската инвазия от февруари 2022 г. се опитал да възстанови дейността си, събирайки около 300 доброволци. След четири и половина часа разпит с детектор на лъжата в Службата за безопасност на Украйна молбата му да регистрира групата си като батальон за териториална отбрана била отхвърлена.
Подобни въоръжени формирования от цивилни бяха създадени впоследствие във всички големи градове на страната в очакване на улични боеве. „Обвиниха ме, че искам да сваля властта в Хмелницки, казва с усмивка Луциук в кафенето на представителството на Audi, където колата му минава на преглед по време на нашето интервю. Нищо не се е променило от 2014 г. насам. Още по-лошо е: сега имаме дигитална диктатура!“
Според Зеленски държавата на бъдещето ще се отърве от нашественика, от мухлясалото протекционистко законодателство и ще се развива онлайн. Подобно на 19 милиона украинци, Луциук е инсталирал на мобилния си телефон новото приложение DIIA. Проектът на новото Министерство на цифровата трансформация, стартирал през 2020 г., е гордостта на правителството. Паспорти, шофьорски книжки, данъчни известия, глоби: всички документи за самоличност и административни документи са централизирани тук. Само с няколко кликвания всеки гражданин може онлайн да регистрира фирма, да подаде молба за подпомагане при ремонта на бомбардирания си дом, да съобщи за присъствието на руски войски, да получи статут на вътрешно разселен и т.н. Това са общо 120 обществени услуги, които според правителството биха намалили броя на държавните служители с 10%.
Проектът е разработен в сътрудничество с Американската агенция за международно развитие (USAID), с финансиране от 8,5 милиона долара, и е получил подкрепата на Google и Visa. Вашингтон го представя като модел за експорт (13). Естонското правителство, което се смята за европейски лидер в дигитализацията, обяви, че иска да разработи приложение, базирано на DIIA. „Дори съдебните решения са там!“, възмущава се Луциук, превъртайки пред очите ми няколко страници със съдебни дела: според него – политически репресии.
Съпричастността на цивилните с армията започва да намалява поради икономическата криза и проточването на конфликта. Съпътствана е от известен песимизъм относно военните перспективи. „Приятели от фронта ни казват, че нямаме достатъчно войници и боеприпаси“, казва Назар Баранов, управител на хотел в Хмелницки. Във фоайето на заведението му три палета с енергийни напитки чакат да бъдат откарани от конвоя, който два пъти месечно събира дарения от тила. „Демографски Русия ни превъзхожда. Всички говорят за американските самолети F-16, но те няма да променят хода на войната“. Трябва ли да преговаряме с Русия? Той поклаща глава. „След толкова много жертви компромисът вече не е възможен. Можем да разчитаме само на смъртта на Путин“.
8% от анкетираните готови за отстъпки на Русия
Според скорошно проучване 30% от анкетираните заявяват, че „искат войната да приключи на всяка цена“ (14). На въпроса за приемливи отстъпки в преговорите обаче повечето отхвърлят предложените варианти: само 23% са готови да прекратят военните действия при окупация на част от територията; 13% обмислят териториални отстъпки; съответно 28% и 27% биха се отказали от интеграцията в НАТО или Европейския съюз. В крайна сметка само 8% от анкетираните са готови на териториални или политически отстъпки, за да се изкопчи мир от Русия.
Въпреки войната Украйна остава страна, в която изразяването е сравнително свободно. По пътищата или по улиците полицейските проверки са рядкост. Населението говори, без да се притеснява, с чуждестранните журналисти, включително като критикува правителството, некомпетентността на офицерите, корупцията. Въпреки това Украйна вече не е съвсем обикновена демокрация. Всички телевизионни канали излъчват едни и същи успокояващи и безкрайни новини, в които става дума главно за украинския напредък на фронта, за нова техника, получена от армията, за руски атаки срещу цивилна инфраструктура.
Наказателният кодекс е допълнен с нов член „436-2“ относно „оправдаване, легитимиране, отричане на въоръжената агресия на Руската федерация срещу Украйна или прославяне на участниците в нея“, квалификация, която оставя широко поле за интерпретации. Освен за актове на сътрудничество, законодателството наказва също и за мнения. Според данни, предоставени на сайта на Главната прокуратура, от началото на войната са образувани 2471 дела по този раздел (15).
Владимир Чемерис има горчив опит с това. Той е бивш съветски дисидент и активист за независимост на Украйна. В последните години осъжда безнаказаността, с която се ползват крайнодесните неонацистки групи, виновни за побои или убийства, застъпва се за помирение с Русия (16). По време на инвазията призовава за незабавни преговори с агресора. Това пораженчество му струва щателен обиск в дома на 19 юли 2022 г. от украинските служби за сигурност, които му чупят и няколко ребра. Производството срещу него все още продължава.
„Разбира се, човек може да критикува Зеленски, но да се противопоставяш на стратегическата ориентация на страната, стана немислимо“, обяснява Чемерис, който е болен от левкемия и живее в изолация със съпругата си в дома им в голям блок в Киев.
Елен Ришар
Превод: Леда Бигс
(1) Писмени отговори, предоставени от ръководството на дружеството, 10 август 2023.
(2) За тези, които са пожелали анонимност, се споменава само първо име. То е изменено.
(3) „Troop deaths and injuries in Ukraine war near 500,000, U.S. officials say“ (Загиналите и ранените войници във войната в Украйна са близо 500 000, твърдят американски представители), The New York Times, 18 август 2023.
(4) Вж. Пиер Рамбер, „Украйна и нейните фалшиви приятели“, Монд дипломатик, октомври 2022.
(5) „ITUC & ETUC letter to the European Commission and European Council regarding law 5371 on workers’rights in Ukraine“ (Писмо на МКП и ЕКП до Европейската комисия и Европейския съвет относно Закон 5371 за правата на работниците в Украйна), 24 август 2022. На разположение на уебсайта на Европейската конфедерация на профсъюзите, www.etuc.org
(6) Serhiy Guz, „La réforme de l’assurance sociale en Ukraine. Pourquoi détruire ce qui fonctionnait?“ (Реформа на социалното осигуряване в Украйна. Защо да унищожаваме това, което работи?) (на руски), Opendemocracy, 11 октомври 2022, www.opendemocracy.net
(7) Denys Gorbach, „Underground waterlines: Explaining political quiescence of Ukrainian labor unions“ (Подземни водни линии: Обяснение на политическото спокойствие на украинските профсъюзи ), Focaal, № 84, Nimègue (Холандия), 2019.
(8) „Case of Batkivska Turbota v. Ukraine (№ 5876/15)“ (Дело на Баткивска Турбота срeщу Украйна (No 5876/15), 9 октомври 2018, https://hudoc.echr.coe.int.
(9) Вж. Sébastien Gobert, „Vaine réforme policière à Kiev“ (Напразна полицейска реформа в Киев), Le Monde diplomatique, юни 2018.
(10) BenAris, „Ukraine releases 2024 budget plan, more spending on military, but raising enough funding will be tough“ (Украйна публикува бюджетен план за 2024 г., повече разходи за армията, но набирането на достатъчно финансиране ще бъде трудно), Bne Intel-linews, Берлин, 28 септември 2023.
(11) Според изследователката Сара-Маша Файнберг от центъра „Елром“ в Тел Авив, интервюирана от France Info, на 14 септември 2023 г.
(12) Вж. „Dilemme pour les „miliciens ukrainiens“ (Дилема за „украинските милиционери“), Le Monde diplomatique, септември 2014.
(13) „US will help to export Ukrainian DIIA app to other countries“ (САЩ ще помогнат за износа на украинското приложение DIIA в други страни), AIN, 19 януари 2023, https://ain.capital
(14) „Rapport analytique sur les résultats de l’enquête „Guerre, paix, victoire, avenir“ (Аналитичен доклад за резултатите от изследването „Война, мир, победа, бъдеще“) (на украински), Opora, 27 юли 2023, www.oporaua.org
(15) „Bilan des infractions pénales“ (Съдебни нарушения) януари - декември 2022; „Bilan des infractions pénales“ (Съдебни нарушения), януари-септември 2023 (на украински), Портал за отворени данни, Министерство на цифровата трансформация.
(16) По-специално като подкрепя изпълнението на Минските споразумения от украинското правителство. Вж. Igor Delanoë, „Qui veut la paix en Ukraine?“ (Кой иска мир в Украйна?), Le Monde diplomatique, февруари 2020.