Населението на България към септември 2021 г. е 6,52 млн. души, това показват данните от предварителната оценка на "Преброяване 2021".
Населението на България е намаляло с 844 000 души в сравнение с предишното преброяване през 2011 г. и при последното е 6 520 314 души.
Това съобщи председателят на НСИ Сергей Цветарски.от НСИ на брифинг, на който беше представена предварителна оценка на данните от последното преброяване, проведено миналата есен.
"Това намаление в броя на населението (за периода 2011-2021 г.) е най-голямото регистрирано до сега. Над половината от него се дължи на отрицателния естествен прираст, останалата част - на миграцията", обясни Магдалена Костова от дирекция "Демографска и социална политика".
За последните десет години естественият прираст е минус 448 хил. души
или 53% от общото намаление. Останалите 47%, или 396 000 българи са напусналите България или т.нар. отрицателното салдо на външната миграция. Така простата сметка показва, че всеки ден два автобуса напускат бащината къща.
Жените са 3 397 357, или 52,1%, а мъжете - 3 122 957, или 47,9% от населението на страната.
Разпределението на населението по възрастови групи показва задълбочаване на процеса на застаряване. Делът на лицата на възраст 65 и повече навършени години се увеличава с 5,4 процентни пункта спрямо 2011 г. и с 9,6 процентни пункта спрямо 1992 годна.
Намалява броят и относителният дял на децата и лицата в активна възраст.
Населените места в страната са 5257, от които 257 са градове и 5000 - села. Най-малките населени места у нас вече са колкото през далечната 1880 година. В градовете живеят 74,3%, или 4 843 175 души, а в селата - 25,7%, или 1 677 139 души.
Най-малка остава област Видин с население 74 хил. души, а най-голяма е област София (столица) с население 1 480 000 души. Само столицата увеличава населението си спрямо 2011 г. със 189 хил. души, или с 14.7%. Във всички останали области е регистрирано намаление, като най-малко е то за областите Пловдив (8.3%), Варна и София, съответно по 10.0%. Най-голямо намаление на броя на населението е регистрирано в областите Добрич и Видин - по 26.3%, и Монтана - с 24.2%.
Броят на жилищните сгради е 2 096 844 и се увеличава спрямо 2011 г. с 36 000 сгради, или с 1.8%. Броят на жилищата (обитавани или необитавани) е 4 182 383 и се увеличава спрямо 2011 г. С 295 000, или със 7.6%.
Малко над 1700 са напълно необходените преброителни участъка в цялата страна. В София те са около 1500, като там е имало и най-голяма липса на преброители. За вилните зони и трудно достъпните места от НСИ също не могли да намерят хора за събиране на данни.
През 1992 г. 24% от населението са били млади хора до 14-годишна възраст, а 14% - възрастните хора на 65 г. През 2021 г. ситуацията е точно обратната. Имаме 14% население до 14 години, каза Костова.
София-град е единствената област, която е увеличила населението си - с 14,7%. Във всички останали то намалява с между 8 и 26%, като най-засегнати са Видин, Добрич и Монтана.
Само 34% от българите са се преброили електронно - по-малко отколкото при предишното преброяване през 2011 г. "Не очаквахме толкова нисък процент. Наложите са отпечатваме допълнително преброителни карти на хартия", призна председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски.
По думите му, въвеждането на резултатите от хартиените харти, продължава и в момента. Малко по-пълна информация ще имаме едва през месец март, добави Цветарски. До края на годината ще бъдат готови окончателните данни, които ще бъдат предоставени на Евростат.
"Отбелязва намаление на населението през последните четири преброявания. Най-голямо е при преброяването през 2021 г. - с 844 000 души или с 11,5% по-малко сме спрямо 2011 г.", заяви Магдалена Костова, директор на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ.
Половата структура се запазва: 52% от преброеното население са жени, а 47% мъже.
Окончателните данни ще бъдат оповестени до края на 2022 г.