ДОВЕРИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИЕ ЛИЧНОСТИ. 

Изследването показва, че политикът, който продължава да получава най високо доверие в България, е Румен Радев – 50,7%. Това не е нещо ново, но  голямата дистанция пред другите политически фигури можем да приемем като  изненадваща. Вероятно позицията на коректив, който не участва пряко в  предстоящите избори, спомага за оформянето на това отношение на избирателите  към фигурата на президента. Не бива да пренебрегваме и значението на  традиционното благоприятно отношение към институцията, която той представлява.

Тези аргументи са в сила и при определяне на доверието към вицепрезидента  Илияна Йотова. Тя убедително стои на второ място с 37,4% доверие.

От лидерите на  политически партии, участващи в предстоящите избори, най-високо е доверието към  Бойко Борисов (21,3%). Очевидно председателят на ГЕРБ успява да поддържа  публичния си образ. По този начин спомага и за повишаване рейтинга на партията  му. Същите аргументи могат да се приведат и за лидера на „Възраждане“ Костадин  Костадинов, който заема четвъртото място с 18,1%. Сравнително висока степен на  доверие получава и Ваня Григорова (16,3%), която заедно с коалиционната си  партньорка Мая Манолова (13,9% доверие) теглят нагоре резултата на ръководената  от тях формация „Солидарна България“.

Това не може да се каже за лидерите на  ПП-ДБ: Кирил Петков (13,4%), Асен Василев (12,6%), Христо Иванов (11,4%) и Атанас  Атанасов (9,4%). Макар и утвърдени политици, те получават доверие, близко или по ниско от това на коалицията, която представляват, а това определено е проблем в  предизборна обстановка. Доверието към Слави Трифонов е 14,1%, Корнелия Нинова  – 13,3%, Стефан Янев – 11,4%, Румен Христов – 8,9%, Красимир Каракачанов – 8,3%,  Петър Москов – 7,3%, Костадин Паскалев – 6,4%. Може да се каже, че степента на  доверие при всички тях надвишава нагласата за подкрепа на ръководените от тях  политически проекти. При Делян Пеевски (6,0% доверие) има подобрение, но засега  не е спечелил изцяло избирателите, които традиционно гласуват за ръководеното от  него движение. Значими резултати получават и Кузман Илиев (5,8%), Иван Гешев  (5,4%) и Дарин Дросев (5,3%). За отношението към тях и техните политически  проекти е рано да се правят изводи, тъй като все още не са известни като политици  на широката аудитория.  

ДОВЕРИЕ В ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ. 

Доверието в политическите партии по същество очертава границата, в която  може да расте електоралната им подкрепа. Изследването показва, че и по този  показател най-добре стои коалицията ГЕРБ-СДС с 22,4% доверие на избирателите. Второ място - може би вече не изненадващо – е „Възраждане“ с 15,6%. Третото  място е за БСП с 13,5%, което отразява потенциала на левите избиратели като цяло.  Четвърто място по този показател заема „Има Такъв Народ“ (12,0%).

След тях се  нарежда доскоро управялващата коалиция ПП-ДБ с 11,3%, което е показателно за  колебанията сред нейните поддръжници. Висок старт може да се отбележи за  „Солидарна България“ с 8,9% доверие. Добра позиция има и „Български Възход“ с  8,0%. ДПС със своите 7,7% доверие продължава да се опира главно на традиционния  си електорат. Следват „Левицата“ с 6,5%, ВМРО и „Синя България“ с по 5,3%.

Коалициите „Център“ (2,4%) и „Граждански Блок“ (2,2%) засега заявяват, че ще  търсят място в политическата ни система.

ИЗБИРАТЕЛНА АКТИВНОСТ. 

В последните години на българските гласоподаватели ни се налага често да  ходим до урните. Тази практика помага да се определи по-точно делът на активните  избиратели в страната. На предишните парламентарни избори гласуваха около 2,7  млн. българи. Сега може да се предположи, че на 9 юни 2024 г. броят гласуващи ще  бъде почти същият, с малка редукция. Че са напълно сигурни, че ще гласуват,  заявяват 41,0% от имащите право на глас. Допускам, че към тях ще се прибавят още  няколко процента от колебаещите се, които в последния момент ще решат да  упражнят правото си на глас. Това ще доведе до урните между 2,5-2,6 млн. души.  Разбира се, не бива да се изключват и изненади до края на кампанията.  

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ ПО ПАРТИИ ЗА БЪЛГАРСКИ ПАРЛАМЕНТ СРЕД ГЛАСУВАЩИТЕ ЗА КОНКРЕТНА ПАРТИЯ/КОАЛИЦИЯ. 

Може да се твърди, че политическата ситуация у нас в момента се развива под  доминацията на две формации: ГЕРБ-СДС и ДПС. Това са политическите субекти,  които определят дневния ред в страната. Не случайно след като наложи своята  визия, ГЕРБ се очертава като категоричен лидер на предстоящия вот с подкрепа от  26,6%. Интрига се очертава при борбата за второто място: 16,1% заявяват, че ще  гласуват за ПП-ДБ, 15,3% - за „Възраждане“ и 15.0% - за ДПС. Голямата въпросителна  тук е за резултата на доскоро управляващата коалиция, тъй като е трудно да се  определи къде ще спре отливът на подкрепата за нея. Финалният етап на  кампанията ще има решаващо значение за ПП-ДБ.

„Възраждане“ и ДПС влязоха на  тези избори в добра кондиция и се очаква да мобилизират традиционните си  привърженици. БСП в този си вариант се стабилизира на петото място. Социалистите  вече не са монополист в лявото политическо пространство. „Левицата“ и новата  формация „Солидарна България“ имат стабилно присъствие на политическата  сцена. Нещо повече, коалицията на Ваня Григорова и Мая Манолова дори има шанс  да влезе в следващия парламент. Това ще се реши във финалната фаза на  кампанията.

Партията на Слави Трифонов засега стои стабилно над бариерата за  влизане в Народното Събрание.

Интересна е ситуацията при извънпарламентарните  партии, позициониращи се в дясното политическо пространство. В този сектор ще се влеят значително количество гласове, търсещи ново представителство. Засега обаче  никой от претендентите не успява да привлече към себе си очакванията на  избирателите. Фаворит към настоящия момент е коалиция „Синя България“,  следвана от ВМРО, коалиция „Център“, „Български Възход“, „Граждански Блок“ и  други.  

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ГЛАСОВЕТЕ ПО ПАРТИИ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ СРЕД ГЛАСУВАЩИТЕ  ЗА КОНКРЕТНА ПАРТИЯ/КОАЛИЦИЯ. 

Не е изненада, че резултатите от вота за Европейски парламент повтаря в  голяма степен тези за български парламент. Според изследването се очертава  избирателната активност да е около 3% по-ниска, а разпределението по партии да е  идентично на това за вътрешните ни парламентарни избори. Съществената разлика  тук е, че прагът за влизане в Европейската институция е по-висок: 5,88% за ЕП срещу  4% за НС. Също така е важно, че българите, които живеят в страни извън ЕС, нямат  право да гласуват.  

Резултатите показват, че изненади могат да предизвикат две партии, които са  на прага за влизане съответно в българския и в Европейския парламент. Това  допълнително ще поддържа интригата в предизборната борба. Ако „Солидарна  България“ влезе в българското НС, а „Има Такъв Народ“ излъчи евродепутат, тогава  разпределението между парламентарните сили ще претърпи значителни  размествания.  

АКЦЕНТИ В ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ. 

По принцип провеждането на избори води до пренареждане на  политическото пространство в съответствие с актуалните очаквания на  избирателите. Нови избори би следвало да стабилизират обстановката в страната.  Този път обаче не е така, тъй като очакванията са, че резултатите ще възпроизведат  досегашното положение. Това означава, че за пореден път няма да имаме стабилно  мнозинство, което да преведе страната през сложната международна обстановка, в  която се намира светът. Резултатите от изследването показват, че оптимисти в това  отношение са едва 19,0%, а песимисти са 52,7% от пълнолетните българи.  

Друга основна тема в предизборната кампания е за отговорността за провала  на ротацията при предишното управление. Засега аргументите на ГЕРБ-СДС са по убедителни: 40,9% от избирателите смятат, че отговорни са ПП-ДБ, докато  отговорност от ГЕРБ-СДС търсят 28,2%.  

Според повече от половината гласоподаватели (52,2%) след свалянето на ГЕРБ  от власт корупцията в страната е останала без промяна. Според други 28,2% дори се  е увеличила, а едва 7,4% са на мнение, че корупцията е намаляла. 12,2% не могат да  преценят. Неминуемо тези оценки ще окажат съществено влияние върху  резултатите от предстоящия вот. 

РЕЗУЛТАТИ: