14485 | 14 септ. 2023 | 08:40

“Възраждане” запазва третата си позиция с подкрепа от 16,1% от гласуващите, а на четвърто място се нарежда ДПС с 13,4%. На пета позиция е БСП, която регистрира 8,7%

Дистанцията между двете водещи политически сили е близо 7%. ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24,9% сред гласуващите, следвани от обединението “Продължаваме промяната” - “Демократична България” с 18,3%. 

“Възраждане” запазва третата си позиция с подкрепа от 16,1% от гласуващите, а на четвърто място се нарежда ДПС с 13,4%. На пета позиция е БСП, която регистрира 8,7%. 

На ръба на парламентарната бариера е ИТН - 4,2%.

Дистанцията между първата и втората сила се увеличава - в представително проучване на “Тренд” от юли ГЕРБ бе пред ПП-ДБ с 5,7%.

3/4 от привържениците на ПП-ДБ и половината от избирателите на ГЕРБ подкрепят кабинета “Денков”, сочат данните от проучването на изследователския център по поръчка на "24 часа".

Статична картина на обществените нагласи – електоралната подкрепа спрямо партиите и оценката за институциите остават сходни с проучването през юли.

През септември се повишава делът на смятащите предсрочни парламентарни избори за необходими.

Данните говорят за огромното недоверие, което се трупа към целия политически елит, към всички партии. Това го виждахме като тенденция последните години - как пада активността, а на последните два избора тя бе рекордно ниска, каза Димитър Ганев от "Тренд".

Ако сега има нови парламентарни избори, активността ще бъде даже още по-ниска. Хората просто не виждат алтернатива, която да може да трупа подкрепа от нарастващото недоверие към водещите в момента партии. Ако не харесваш ПП-ДБ, не отиваш към ГЕРБ и обратно.

“Възраждане” от своя страна не е алтернатива или поне с не повече от 15-16%.

БСП си стои на едни и същи нива на подкрепа.

Няма субект, който да печели от засилващото се недоверие към останалите формации. Средната избирателна активност през последните години е около 3,5 милиона. Т.е. имаме близо 1 милион избиратели, които пасуват, не харесват никого. Огромна маса от избиратели не припознават някоя формация като алтернатива на “сглобката”. Те потенциално биха проявили интерес към нова формация, но такава не се вижда на сцената.

Това са само част от данните от проучването на изследователски център “Тренд” по поръчка на “24 часа”, проведено между 4 и 11 юли сред 1001 пълнолетни граждани при пряко полустандартизирано интервю “лице в лице”.

Данните на “Тренд” не регистрират съществена промяна в оценката за работата на основните институции и електоралната картина.

Парламентът остава с традиционно ниско ниво положителни оценки - 14%. Не се наблюдава динамика спрямо последното ни проучване през юли.

Малко повече от 3 месеца след встъпването в длъжност на новото правителство 22% изразяват положителна оценка към работата на кабинета “Денков”, коментират от “Тренд”.

В трето поредно изследване обаче се увеличават отрицателните оценки към него, които през септември достигат 68%.

Най-голям дял подкрепа правителството среща сред привържениците на “Продължаваме промяната” - “Демократична България” - над три четвърти от тях подкрепят кабинета.

Данните от проучването показват, че се запазва разделението в отношението към кабинета сред симпатизантите на ГЕРБ на две приблизително равни групи.

Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.

Отчита се незначителна промяна и в оценката за работата на президента Румен Радев. Въпреки изострянето в тона между правителството и държавния глава положителните оценки за работата на Радев запазват познатите си нива от 36%, а отрицателните - 52%.

Привържениците на идеята за нови парламентарни избори се покачват с 6% спрямо проучването през юли, като този месец достигат 31%. Въпреки това мнението, че не са необходими предсрочни парламентарни избори, се споделя от близо половината (47%) от българите.