6066 | 20 юли 2026 | 15:58

Европа е изправена пред супер изборна година: освен във Франция и Полша, избори ще има в Италия и Испания, където още сега по-високите разходи за отбрана се противопоставят на социалната политика.

Президентът на Франция Еманюел Макрон и подалият оставка британски премиер Киър Стармър работят усилено за дългосрочно укрепване на европейската подкрепа за Украйна. Но до момента не успяват напълно да обединят редиците. За Киев започва решаваща фаза, пише германският в. "Велт".

Военният парад на 14 юли беше нещо повече от демонстрация на френско самочувствие. 500 военнослужещи от страните от т.нар. "Коалиция на желаещите" маршируваха заедно с френските войници по Шанз-Елизе. Ескадрилата, която оцвети небето над Париж в цветовете на трикольора, беше придружена от изтребители "Мираж" с украински втори пилоти.

На трибуната френският президент Еманюел Макрон бе събрал около себе си 30 държавни и правителствени ръководители, сред които украинския му колега Володимир Зеленски и германския канцлер Фридрих Мерц. Макрон искаше това да се разбира като израз на европейско "стратегическо пробуждане" - амбиция, която ден по-рано той умело свърза с въпроса за подкрепата за Украйна.

В понеделник в Дома на инвалидите заседаваха около 35-те членове на "Коалицията на желаещите" и се споразумяха за изграждането на коалиция за противоракетна отбрана, както и за маневри на планираните многонационални сили за Украйна. Но демонстрираното единство има пукнатини: българският премиер Румен Радев отказа подкрепа на съюзниците и заяви, че страната му вече не иска да бъде част от алианса.

Фактът, че точно Полша не е член на коалицията за противоракетна отбрана, също повдига въпроси - в момент, в който съюзът е изправен пред предстоящото оттегляне на Макрон и британския премиер Киър Стармър, както и пред решаващи избори в няколко европейски държави.

През последните седмици украинските дипломати неуморно призоваваха да се използва настоящият импулс във войната срещу Русия. Времето притиска - предстои петата зима на войната и въпреки успешната си стратегия с дронове, Украйна остава до голяма степен беззащитна срещу руските вълни от балистични ракети.

"Става дума за кратък прозорец от няколко месеца", казва Яна Кобзова от Европейския съвет за външна политика (ECFR), експерт по европейска сигурност и отбрана. Тя похвали заема от 90 милиарда евро от ЕС, който трябва да покрие финансовите нужди на Киев и част от разходите за отбрана до 2027 г.

До края на тази година обаче трябва да бъдат създадени структури за дългосрочна подкрепа на Украйна - преди предизборните кампании във Франция и други страни да ограничат полето за маневри. Например при противовъздушната отбрана. Юни беше най-смъртоносният месец за цивилни от април 2022 г. насам - 293 души загинаха при руски атаки. Защита предлагат американските системи "Пейтриът", но те са дефицитни. Войната в Иран допълнително изостри недостига.

Фактът, че в Париж десет държави, включително Германия, са се договорили за коалиция за противоракетна отбрана, е значим - и е "част от преустройството на архитектурата на сигурността, с която Киев и европейците искат да изградят ефективна ПРО и да намалят зависимостта от САЩ", казва експертът Кобзова.

За тази цел оръжейните компании трябва да се свържат в международна мрежа, като допълнение към системи като European Sky Shield Initiative (ESSI) - един вид европейски "Железен купол". "Новият съюз няма да помогне на Украйна още тази зима, но би могъл да съкрати дългогодишните срокове за доставка на "Пейтриът", допълва Кобзова.

Зеленски успя да издейства от американския президент Доналд Тръмп по време на срещата на върха на НАТО в Анкара обещание за производство на системи "Пейтриът" по лиценз в Украйна. Но и това би могло да отнеме години предвид неясните въпроси около сигурността на производството и интелектуалната собственост.

Изненадващо за много наблюдатели беше решението на Полша да не участва за момента в алианса за противоракетна отбрана. Полски правителствен говорител заяви, че става дума "преди всичко за индустриално-политическа инициатива", към която страната е готова да се присъедини, "веднага щом полските компании представят подходяща индустриална оферта".

Мнозина тълкуват това като доказателство за напрежението между Варшава и Киев, което се разпали, след като Зеленски присъди на елитна украинска част званието "Герои на УВА". Докато в Украйна организацията се разглежда като движение за независимост, в Полша тя е държана отговорна за кланета на цивилно население през Втората световна война.

Неясна е ситуацията и по втората голяма тема: плановете за международни войски, които да подсигурят евентуално примирие. През есента в Полша за първи път трябва да бъдат симулирани прехвърляне на войски и процеси по вземане на решения. Според френски военни представители това е ясен сигнал към Русия.

Германия е сдържана спрямо плановете, инициирани от Великобритания и Франция. Федералното правителство иска да избегне експлозивен дебат за "сухопътни войски", особено преди предстоящите регионални избори. След като първоначално Берлин отказа участие в ученията, в сряда беше съобщено, че страната все пак ще се включи.

Това обаче не е фундаментална промяна в германската политика за Украйна. Според правителството става дума за "щабно учение в малък мащаб", при което не се тренира използването на войски на терен. Основният проблем за Берлин остава: за евентуална бъдеща мисия в чужбина ще е необходимо одобрението на Бундестага, а освен това бригадата в Литва вече ангажира значителни сили на Бундесвера.

Поради тази причина досегашното разпределение на тежестта работеше добре - Германия предоставя повече финансова помощ, докато Париж и Лондон, като европейски ядрени сили, поемат лидерството. Колко дълго ще се запази това обаче, е под въпрос.

В Лондон тази седмица Анди Бърнам поема поста от премиера Стармър. Той е смятан за поддръжник на Украйна, но досега не се е отличил с блестящи външнополитически визии. Макрон има време до пролетта - и очевидно е решен да го използва. Париж е предоставил на Киев чертежи за производството на френски крилати ракети и ракети за ПВО.

Но и дните на Макрон са преброени. Марин льо Пен, която иска да го наследи в Елисейския дворец догодина, бележи ръст в проучванията въпреки присъдата си за злоупотреба с фондове на ЕС. Нейната партия "Национален сбор" иска да съкрати помощта за Украйна и да предотврати присъединяването ѝ към ЕС. За международните войски едно президентство на Льо Пен вероятно би било смъртоносен удар.

Засега не изглежда, че Фридрих Мерц ще може в бъдеще да обедини редиците и да стимулира европейските съюзници по начина, по който го правят Стармър или Макрон. "Макрон е един от най-важните стратези в Европа по отношение на войната в Украйна. Този тип лидери скоро може да изчезнат от политическата сцена - тогава Киев трябва да се подготви за трудни времена", предупреждава експертът по сигурността Кобзова.

Още повече че Европа е изправена пред супер изборна година: освен във Франция и Полша, избори ще има в Италия и Испания, където още сега по-високите разходи за отбрана се противопоставят на социалната политика. "Опасността е, че всичко това се случва точно в момент, в който Украйна се нуждае най-спешно от продължителната стратегическа подкрепа на Европа."

Следващите месеци ще бъдат решаващи за Киев - както и решенията, които съюзниците му ще вземат до зимата, пише в заключение "Велт".

Източник: Дир. бг