9476 | 27 септ. 2022 | 16:52

Творецът сподели пред медиите, че смисълът на "Водна паша" е хората повече да вярват в доброто. "Оптимизмът на живота е най-важното нещо и във всички мои работи съм прокарвал това нещо - тези мисли, чувства и емоция", обясни Павел Койч

Композицията "Водна паша" на Павел Койчев украси водното огледало на Южния парк в София.

Одухотвореният водач и лидер, който повежда народа си към добро, ни връща към хубавите неща в живота и оптимизма.
Скулптурната композиция на Павел Койчев, която бе пресъздадена от метал и стъкло специално за езерото в софийския парк, днес бе официално открита.

Тя е копие от метал и стъкло на първоначалната "Водна паша" край с. Осиковица, близо до Правец. Инсталацията е създадена за първи път през 2009 г. от нетрайни материали - стиропор, пръчки и плат. Творецът очаквал тя да оцелее само няколко дни, но "Водна паша" се съпротивлявала срещу стихиите на природата цели десет години, като междувременно е допълнително „подсилена“ със стиропор, а после и със смола за удължаване на живота ѝ.
И ето от днес "Водна паша" е част от градския пейзаж на София - изработена от трайна материали: неръждаема стомана, стъкло и отлети от месинг фигури. Тежи над 2 тона. Зелените дървета около езерото в Южния парк се отразяват във водата и създават невероятното усещане за истинска паша

Творецът сподели пред медиите, че смисълът на "Водна паша" е хората повече да вярват в доброто. "Оптимизмът на живота е най-важното нещо и във всички мои работи съм прокарвал това нещо - тези мисли, чувства и емоция", обясни творецът.

"Посланията са много. На човека все му се ще някой да му е пастир. Алюзията очевидно е Христос. Всички имаме нужда от пастир, защото човекът е слаб, несигурен", допълва Павел Койчев.

На въпрос накъде ни води "Водна паша", Койчев добави, че композицията е обърната на Запад. Европа е нашият дом, нашите ценности и толкова много е дала на човечеството, че не бива да се забравя, каза още скулпторът. Той иска композицията да даде на хората по-малко технологии и повече морален императив.

От своя страна Малина Едрева от Столичния общински съвет добави, че София заслужава да има своята постоянна инсталация - съвременно изкуство в градска среда.

"Павел Койчев с качеството на своята творческа автентичност беляза своето време и изрази през себе си, през собственото си творчество, личните и колективни енергии за търсене и постигане на съвременно разбиране за изкуството. "Водна паша" е поредното върхово постижение на Павел Койчев - една от десетките негови реализации на мащабни проекти в градска и природна среда. Скулптурна композиция, която е синтез на цялата му дълга биография, на повече от 50 години интензивна практика, на класически открития, на стъпки в еволюцията на личния стил на автора", каза по време на събитието и проф. Станислав Памукчиев.

"София заслужава да има своята постоянна инсталация, съвременно изкуство в градска среда", коментира и председателят на Комисията по култура и образование в Столичния общински съвет Малина Едрева.

Инициативата за постоянна експозиция на пастира в София е на акад. Владимир Зарев и журналистката Румяна Таслакова, които през 2019 г. организират подписка композицията да се отлее от метал и да се разположи на подходящо място в столицата. Година по-късно предложението е внесено в Столичната община. Столичният общински съвет одобрява разполагането на композицията в градска среда със свое решение през ноември 2020 г.

Мястото, на което творбата е разположена в столицата, е избрано лично от Койчев.
„Обиколихме София и аз се спрях на това място в Южния парк. Проектът иска пространство, иска условия, иска постоянен воден пласт, за да могат фигурите да вървят по повърхността“, казва скулпторът, цитиран от БТА.

Павел Койчев е роден през 1939 г. в София. През 1966 г. завършва специалност "Скулптура" във Висшия институт за изобразително изкуство "Николай Павлович". Първата му самостоятелна изложба се провежда през 1982 г. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, на Софийската градска художествена галерия и други галерии в страната, както и на частни колекции в Белгия, Австрия, Дания, САЩ и др.