16547 | 25 май 2021 | 14:45

В пълна степен тази нация е родена в разгара на Втората световна война. Преди това повечето от местните се наричаха просто „славяни“, а в образованата част на славянския свят беше общоприето, че в тези земи живее подетнос на българския народ

Властите в Северна Македония обявиха своята надежда по отношение на Русия - изключително оригинална и нелепа надежда. Те искат Москва да не експулсира македонски дипломат в отговор на подобни действия на Скопие, защото тогава в Русия просто няма да останат македонски дипломати. Подобен опит за предизвикване на съчувствие е много хармоничен за правителството, което е предало собствения си народ. В случая македонския, пише руският вестник “Взгляд“ в материал, представен от Агенция "Фокус" без редакторска намеса.

Северномакедонският външен министър Буяр Османи се надява, че Русия няма да отговори на тази балканска страна за експулсирането на своя дипломат, както е обичайно – с "огледални мерки". Защото в македонското посолство в Москва има само двама дипломати, единият от които е и.д. посланик.

Тоест Скопие очаква, че просто Русия няма да забележи македонските лудории. И, разбира се, Македония има положителен опит в това отношение. С разпадането на великата Югославия тя се превърна в единствената република, получила независимост без война. Защото по това време, довчера братските народи вече се бяха сблъскали в кървава месомелачка, така че наистина не забелязаха напускането на македонците - тогава нямаха време за тях.

В отношенията с Москва малкият народ няма такъв късмет - отговор ще има, той вече е обявен от рукото МВнР. Но възниква въпросът - ако македонците толкова се страхуват от контрамерките, че буквално наблягат върху съчувствието, защо се включиха във всичко това и изгониха дипломатическия представител на Руската федерация (който вече беше напуснал Скопие)? Този въпрос е повече от разумен - македонците не са изразили публично никакво разбираемо обяснение за постъпката си.

Съществува обаче много ярка (макар и очевидна) версия, която ще обясни всичко или почти всичко. Би било справедливо да я наречем най-жалката - подготовка за национално предателство, особено след като нейната история обхваща значителен период: от появата на македонската нация до нейното бързо изчезване, което се случва в момента.

В пълна степен тази нация е родена в разгара на Втората световна война. Преди това повечето от местните се наричаха просто „славяни“, а в образованата част на славянския свят беше общоприето, че в земите на съвременна Северна Македония живее подетнос на българския народ. Българският народ разбира се, също вярваше в това, следователно, след като сключиха съюз с Хитлер, те превзеха Македония - и бяха посрещнати с цветя, защото преди местните славяни се страхуваха, че ще бъдат превърнати в сърби.

Проблемът за българите беше, че те се оказаха „гадове“. След няколко месеца грубост и презрение от алчните новодошли служители, които започнаха да изкореняват всичко „не българско“ от македонците, включително националния език, партизаните се вдигнаха срещу „окупатора и потисник“. В съюз с комунистите на Тито, нацистите бяха бити, а в новата социалистическа СФРЮ македонците получиха своята национална република - Тито по принцип обичаше да измисля нови народи.

След разпадането на СФРЮ тези елити получиха държавна независимост, към която не се стремяха особено и не разбираха ясно какво изобщо да правят с нея. По това време македонската идентичност вече е била установена, а македонският език се беше отделил значително от българския. За една пълноценна държавна идея обаче всичко това изглеждаше недостатъчно - и суверенните македонци суверенно се разровиха в самите дълбини на вековете, разширявайки националната си история до ерата на Александър Велики.

Гърците и българите гледаха на това национално строителство отначало с хумор (по приблизително същия начин, по който Русия се отнасяше към древните украинци, „изкопали“ Черно море), а след това с ужас.

В действителност в своите претенции македонците демонстрираха пъргавина, невъобразима за малка нация.

За да го оцените, достатъчно е да отидете веднъж в Скопие. Доскоро един дълбоко провинциален и беден град е изпълнен с нови "полуантични сгради и огромни паметници, като шахматна дъска с фигури (такива, които по принцип „вземат една друга“). Със сигурност техният брой може да претендира за място в Книгата на рекордите на Гинес, но дори и да не може, пак ще удивите приятелите си със знания в духа на „двестата най-известни македонци в историята на човечеството“.

Значителна част от тези „велики македонци“ са гърци, други са българи, а трети са били чисто местни фигури, но споменът за концентрацията на техните статуи в „безумния“ град Скопие ще остане в паметта Ви завинаги.

Възможно е дълго да се подиграваме с този „цигански национализъм“, но има и друго обстоятелство, което е от основно значение за сегашната история. Колкото и смешно да изглежда изграждането на македонската нация (или чудовищно арогантно, ако го погледнете през очите на българин или грък), македонските национални патриоти се оказаха много приятни хора.

По принцип те са обединени в партия с дълго име, на което дори абревиатурата е впечатляваща – ВМРО-ДПМНЕ, и се смятат за наследници на македонските национални сепаратисти от края на ХIХ век. За тях много значат думи като „православие“, „славянство“, „кирилица“. Те се отнасят към Русия със съчувствие и уважение, неизменно са искали да си сътрудничат с нея и самите те са измислили формати за това (главно от културен характер).

За самата Русия това изведнъж стана важно, когато се роди първият проект „Южен поток ", а след това, когато той умря поради подбужданите от американците интриги на българите, проектът „Турски поток". И така, около общите славянски корени и газопроводи, между Москва и Скопие се развиха топли отношения на партньорство.

През 2015 г. тази връзка беше под заплаха. А външният министър Сергей Лавров, докато беше на посещение в Сърбия, каза:

„Още едно съображение, що се отнася до македонските събития - може би това, което наричам конфронтационен манталитет -„ или-или “се проявява тук. Не мога да преценя с окончателна сигурност, но обективно се оказва, че събитията в Македония се развиват на фона на отказа на македонското правителство да се присъедини към политиката на санкции срещу Руската федерация и на фона на активната подкрепа, която Скопие показва във връзка с плановете за изграждане на газопровода „Турски поток“, на който се противопоставят мнозина в Брюксел и в чужбина. Така че ние също не можем да се отървем от чувството, че в това има някаква връзка.“

И тогава дойдоха „Македонските събития" – а именно, терористична атака на косовско-албански бойци срещу град Куманово, по време на която бяха убити осем полицаи.

В този момент историята ще трябва да се върне назад преди 14 години. Въпреки че македонците са избегнали участие във войната по време на разпада на Югославия, това не ги е спасило от собствените им сепаратисти. На фона на събитията в Косово лидерите на македонските албанци направо поискаха за себе си възможно най-широката автономия. Властите в Скопие загубиха контрол над територии в северната част на страната - тези, които граничат с Косово. Скоро от страна на албанците избухна терористична война, на която македонците реагираха със специална операция и щурм на албанското село Арачиново.

Общо около 900 души загинаха в този конфликт, който беше краткотраен: НАТО принуди Скопие да подпише споразумение с албанците, като пое върху себе си разоръжаването на техните групи. На практика това означаваше легализация на вчерашните бандити и разделение на властта по етнически признак: благодарение на американците албанците получиха почти толкова широка автономия, колкото първоначално поискаха.

Сравнете това с отношението на Вашингтон към събитията в Донбас.

След тези събития основната политическа сила на местните албанци беше партията Демократичен съюз за интеграция, чийто постоянен лидер остава Али Ахмети, който се бореше срещу сърбите в Косово и срещу македонците в Македония. Обикновено тя се придържа към партията, която управляваше по това време, тоест демонстрираше идеологическа всеядност, но Ахмети веднъж намекна, че ако Скопие се опита да се намеси в албанските дела, конфликтът може да се разпали отново.

Националните патриоти от ВМРО-ДПМНЕ се опитаха да смекчат албанските апетити и намериха политическа подкрепа в лицето на Сърбия и Русия, но след това се случи атаката срещу Куманово, спомената от Лавров, последвана от опит за сваляне на министър-председателя и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски чрез „цветната революция“ Или, ако искате, „Майдан“. Албанците станаха нейните „щикове“, а лидер беше председателят на местната социалистическа партия Зоран Заев, любимец на Вашингтон, Брюксел и лично на Джордж Сорос.

Македонските социалисти произлизат от югославските комунисти, т.е. при Тито те са били управляващата сила. Но за разлика от много други европейски социалисти с подобен произход, те в крайна сметка подкрепят идеите на НАТО и глобалистите, докато опонентите им са обвинени, че работят за Москва и Белград. През 2015 г. тази сила се стремеше към власт чрез улицата и я постигна - под натиска на Запада и под заплахата от нов конфликт с албанците Груевски се съгласи да подаде оставка и да свика предсрочни избори.

Груевски спечели тези избори. Нещо повече, той събра в негова подкрепа най-големия митинг в историята на Македония - повече от албанско-социалистическия "Майдан". Но в крайна сметка хората от Заев и Ахмети, благословени от Брюксел и Вашингтон, събраха собственото си мнозинство в парламента. Тоест Лавров предсказа събитията.

Съюзът на албанците със социалистите имаше още една особеност: за да заеме все пак мястото на премиера, Заев подписа т. нар. Албанска платформа, според която албанците трябваше да получат още повече суверенитет, а Македония беше преобразувана от национална държава в държава на два народа. След като научи за това, президентът Георги Иванов, съпартиец на Груевски, категорично отказа да даде право на Заев да формира правителство.

„Тази платформа подкопава суверенитета, териториалната цялост и независимостта на Македония“, ядоса се Иванов. Но в крайна сметка и той беше притиснат, а Груевски беше обвинен в корупционни престъпления. Твърди се, че е повлиял на служители да му купят брониран мерцедес. Въпреки факта, че за министър-председателя на Македония въпросът за безопасността от внезапна стрелба не е прищявка, съдът осъди Груевски на две години затвор. След като избяга в Унгария, бившият премиер получи политическо убежище там.

Предаването на страната на албанските радикали беше първият случай на голямо национално предателство от атлантиста и соросиста Заев. Скоро след това последва второ.

В името на присъединяването на Македония към НАТО, по-рано блокирана от Гърция, Заев официално се отказа от претенции за античността и дори от името на държавата си, изписано в конституцията. Иванов отново се опита да го предотврати - и отново не успя. И скоро след това не Македония, а Северна Македония наистина беше приета в НАТО по ускорен начин - това се изискваше от стратегията на Алианса за окончателно усвояване на Балканите и минимизиране на влиянието на Русия там.

Изгонването на руския дипломат е пролог за третото национално предателство на Заев и изглежда се основава на въпросните експлозии във Върбетице, в организацията на които Чехия обвинява Русия. Като мярка за политическа подкрепа Прага поиска от членовете на ЕС да изгонят поне по един руски дипломат. Мнозинството отказа, но българите се съгласиха, тъй като взривените складове принадлежаха на българския бизнесмен Гебрев, а идеологическият русофоб Бойко Борисов все още държеше властта в София.

Изгонването на руския дипломат от Македония е проява на солидарност с българите, които проявиха солидарност с чехите. Заев се надява, че София ще му помогне да изпълни втората си основна мечта: да се присъедини, освен към НАТО и към ЕС. Това, че българите остават основните противници на самата идея за македонска държавност, не го притеснява, а трябва да е смущаващо.

Съвсем наскоро кабинетът на Бойко Борисов изпрати писмо до столиците на ЕС с искания, които българите възнамеряват да отправят към Македония. По същество това са искания за пълно и окончателно отхвърляне на македонската национална идентичност в полза на българската идентичност.

Цялата кариера на Заев ни казва, че той също е готов за такава капитулация. Междувременно той се съгласи на васална роля при Борисов и затова се включи в антируската интрига, която по никакъв начин не съответстваше на държавните интереси на Македония.

Впрочем, има ли такива изобщо? В един неясен момент от историята малкият европейски народ имаше късмета да създаде своя собствена национална държава - такава, за която някои народи все още мечтаят. Държавата се оказа дива, но приятна и сега името й се промени, а интересите станаха различни – НАТО-вски или албански (Ахмети мечтае за идеята за Велика Албания). Македонски - каквото остане.

Желанието Москва да не отвърне на удара е може би последното нещо, което не беше достатъчно, за да нарече политиката на Заев провал. Македонският национален патриотизъм може да се разглежда иронично или саркастично. Но македонските национални предатели не заслужават нищо друго освен презрение.