16337 | 1 юни 2026 | 09:35

Същият ден радио Москва съобщава; ”Българи, на колене! През тази нощ бе разстрелян великият син на България и на цялото славянство – генералът от артилерията Владимир Заимов…”

На 1 юни 1942 г., след произнесена присъда на Софийски военнополеви съд, е разстрелян ген. Владимир Заимов. Той е български офицер, генерал-полковник, военен деец. Участник във войните за национално обединение (1912-1918), припомня "Единъ Завѣтъ".

Владимир Стоянов Заимов е роден на 8 декември 1888 г. в град Кюстендил. Баща му Стоян Заимов е националреволюционер, апостол на Трети врачански революционен окръг през Априлското въстание. След Освобождението през 1878 г. е директор на Педагогическото училище в Кюстендил.

Владимир Заимов завършва Военното училище в София през 1907 г. със званието подпоручик. Започва военната си служба в 8-и артилерийски полк в Стара Загора. Участва в Балканските войни и в Първата световна война. За проявени войнски качества два пъти е носител на ордена "За храброст".

По време на Втората световна война е против участието на България в Тристранния пакт. Работи като съветски шпионин в България. Поставя се в услуга на Главното разузнавателно управление на Генералния щаб на Червената армия.

Арестуван по обвинение в шпионаж в полза на СССР на 22 март 1942 г. Обвинен, че в полза на съветското разузнаване създава разузнавателна група, която работи под прикритието на принадлежащата на Заимов картонена фабрика „Славянин“. Свързван с други групи във Варна, в Румъния и Чехословакия.

Обвинителите му твърдят, че е в контакт със съветския военен аташе полковник T. Б. Сухоруков (1935).

Още през 1935 г. той установява връзки със съветски представители в страната. В източниците се съобщава, че до 1939 г. контактите са били само на чисто приятелска основа.

Същата година предлага да сътрудничи на Съветския съюз ”в борбата срещу хитлеро-фашистка Германия и нейната агресивна политика.

Полковник Бенедиков докладва неговата декларация до Москва, откъдето го одобряват и се съгласяват той да бъде „вербуван като резидент на съветското военно разузнаване не само в България, но и за редица други страни”. През януари 1939 г. предложението му е прието и Заимов получава псевдоним „Азорский“.

Генерал Владимир Заимов съставя своя разузнавателна група, която включва инж. Никола Белопитов и Тодор Прахов. Почти веднага получава задача да събира и изпраща информация от Германия, чрез създаване на контакти с висши среди в Берлин. За целта се привличат нови хора, които трябва да решат допълнително поставената задача. Владимир Заимов и сътрудници от неговата група заминават за Берлин, прикривайки се като търговци на грозде.

В източниците се съобщава за два етапа от дейността на разузнавателната група на Владимир Заимов.

Първият обхваща периода „от 1939 година до 22 юни 1941 година, а вторият –от 22 юни, когато Хитлерова Германия вероломно напада СССР до март 1942 г”.

Посочва се, че през първият етап главната задача е била „събирането на сведения и информация и оказване на влияние върху определени среди”. През вторият етап допълнително се прибавя и „подготовката на саботажи и диверсионни актове”. За да може да изпълни точно поставените задачи Владимир Заимов започва предпазливо да вербува широк кръг „уволнени офицери и други сподвижници”. Полицията има точни сведения за дейността на Заимов и групата му, но чрез своите агенти тя само „установява кръга на неговите приятели”. С помощта на сътрудниците си Заимов събира най-различна и ценна информация, която по съответните канали е изпращана до Центъра в Москва.

Заимов и неговата група редовно представят информация по военни и политически въпроси свързани с България, Германия, Турция, Гърция и др. държави. Представя сведения за числеността и въоръжението на навлизащите в България немски военни части, за външната политиката на Българското правителство спрямо СССР и други страни, а след нападението над СССР предава информация за ”придвижването и числеността на румънските и унгарски части”. За периода в който работи (1939-1942г), дейността на Заимов и неговата група получава висока оценка от централното съветско разузнаване и от командването на Съветската армия.

Отначало от Заимов се интересува адмирал Канарис, шеф на германското военно разузнаване.

Той поръчва на д-р Делиус, ръководител на германското военно разузнаване в България, да започне разследване. От получените от Берлин материали се вижда, че „Заимов като съветски агент играе важна роля и има връзки с други разузнавателни служби". Скоро обаче Канарис съобщава на д-р Делиус, че със случая се заема управлението на Химлер.

Гестапо и българската полиция съставят план за устройване клопка на генерал Владимир Заимов. Шварц търси връзка чрез София със съветската легация. За таз цел той праща бременната си жена. Тя успява да се срещне със Заимов. Заловена след връщането си в Братислава, предава паролата за връзка със Заимов. Съгласно източниците, разкритията в Чехословакия, през февруари 1942 г. стават причина за ”предаване за нелегалните връзки на Заимов със словашки разузнавателен-куриер”.

Гестапо изпраща свой агент (Флориан) като пратеник на Шварц. Планът е одобрен лично от Мюлер, един от първите помощници на Химлер. Агентът на Гестапо, представил се за връзка с Братислава, се свързва със Заимов. Даже се среща със заместник-военния аташе на съветското посолство. В резултат Гестапо се сдобива с адреса на Заимов и паролата за среща с този куриер и на 22 март 1942 г. той е арестуван, както и инж. Белопитов, а Тодор Прахов успява да се укрие. Арестувани са също полковник Крум Колев и други 18 души.

Арестът на генерал Владимир Заимов предизвиква шокиращо въздействие върху широки политически и военни среди. „Арестът беше извършен – докладва Бекерле, – въз основа на органите на германската имперска безопасност, които бяха установили по категоричен начин, че Заимов поддържа тесни връзки с тукашното съветско военно аташе Я. Савченко... Във връзка с неговото арестуване стана възможно задържането на други лица, около 40 души, като бяха приведени доказателства за подготвяните от тях терористични и саботажни акции."

В периода 1940-1941 г. съветското посолство изплаща на Заимов парични суми около 120 000 лева, които изразходва за наеми на квартири, абонаментни ж.п. карти и за посещения на кафенета, сладкарници, ресторанти и пр.

Три месеца е в следствието. Прави два опита за самоубийство. Присъдата се основава на самопризнания и показания, дадени главно от племенника му Евгени Чемширов.

На 1-ви юни 1942 г. съдът произнася присъдата „смърт, чрез разстрел” на генерал Владимир Заимов и задочна смъртна присъда на Тодор Прахов. Много политически дейци са се надявали, че цар Борис III няма да потвърди смъртната присъда. Генерал Заимов се е ползвал с уважение пред монарха, имал много лични приятели и почитатели сред офицерството, които са се възхищавали пред неговия патриотизъм и геройски дела в трите войни, водени от страната ни.

Изпълнението на присъдата става на Гарнизонното стрелбище на 1 юни 1942 г. Присъстват висши офицери и полицейски началници.

Същият ден радио Москва съобщава; ”Българи, на колене! През тази нощ бе разстрелян великият син на България и на цялото славянство – генералът от артилерията Владимир Заимов…”.

През май 1945 г. смъртната присъда на Владимир Заимов е отменена от състав на Софийския военнополеви съд. След 9 септември 1944 г. материалите по делото са отнесени в Съветския съюз без опис, откъдето се завръщат в края на 60-е години на ХХ век.

Ген. Владимир Заимов е удостоен посмъртно със званието Герой на Съветския съюз с указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 30 май 1972 г. за "проявена смелост и героизъм в борбата срещу фашизма през Втората световна война."