14796 | 25 май 2015 | 12:22

Българският туристически съюз оцелява без държавна помощ

„Я виж бе, Найчо, тая гиз­дава Витоша, има ли нещо по-красиво от нея в света!“, силно запленен от планината, възкликва преди 120 години Алеко Константинов към своя добър приятел Найчо Цанов. Денят е 27 август, а писателят повежда към Черни връх стотици свои съмишленици и поставя началото на организираното туристическо движение у нас. И ако тогава любителите на стръмните склонове са били около 300, днес само в туристическия ни съюз членуват над 35 000 души. Те са привлечени от една страст, същата, която кара Алеко да се удивлява от прелестните пейзажи на Витоша. Как обаче оцелява в тези трудни времена една от най-старите организации у нас? Ако може да се отговори с една дума, тя ще е - трудно.

„Хубава е тая наша Българийка, но ние още не сме привикнали да се радваме на нейните красоти“, ще каже тогава, преди 120 години, Алеко. Положението повече от столетие по-късно е същото. Туристическият ни съюз е жив само благодарение на добрата воля на своите последователи. Без държавен бюджет и с нищожна финансова помощ.

Всъщност съюзът стопанисва 185 хижи (горе-долу толкова са общо високопланинските обекти на Балканите), 15 заслона, 6 учебни центъра, 2 къмпинга, 38 туристически спални... Общо обекти с 13 000 легла плюс 6 пещери. Грижи се за туристическата маркировка извън природните паркове също на доброволни начала, а през страната ни минават 3 европейски маршрута. Сега организацията се бори тази дейност да бъде регламентирана посредством поправка в Закона за туризма. По неофициални изчисления маркировката ще струва на държавата около 200-300 хиляди лева на година.

„Невинаги ситуацията е била толкова тежка“, споделя генералният секретар на БТС Венцислав Удев. Той си припомня едни по-добри времена в началото на този век, когато министър Васил Иванов-Лучано отпуснал 2,3 млн. лв. бюджет. Парите стигали за всичко - от националния календар до поддръжката на материалната база. Туристическият съюз е благодарен на Лучано и заради това, че е спасил от приватизация 117 хижи, като ги включил в националния регистър на високопланинските обекти. От шест години насам обаче държавна грижа няма. Ентусиазъм не липсва. Благодарение на него и на добрата воля на туристите се крепят и организацията, и хижите. А писаното правило е, че високо в планината никой не се връща. Хижарят е длъжен да подсигури храна и подслон дори всички легла да са заети.

Голямата гордост на туристическата организация е възстановеното движение „Стоте национали обекта“. То стартира през 1966 г., впоследствие замира, а през 2003 г. е подхванато с нови сили. Така само за 12 години в инициативата са се включили 675 000 любители на планината, от тях 300 имат златни значки (събрали са пълната колекция).

Организацията се гордее със своите столетници

Един от най-изявените членове, с които се гордее туристическият съюз, е бай Христо Проев. Преди месец той празнува стогодишен юбилей в Пловдив. През 1936 г. става съосновател на дружество „Еделвайс“, снимката с 14-те си колеги от онзи паметен момент пази и до днес. За празника е награден със специална значка на туристическия съюз.

Тайната на своето дълголетие Проев разкрива по следния начин: „Ходя като кон, пия червено вино и ям мед.“

Другият столетник е Илия Деег, който чукна годишнината през 2014-а. Ветеран от Втората световна война, заклет планинар и член на туристическото дружество „Кайлъшка долина“. Посетил е всичките 100 национални туристически обекта, за което получава златна значка.