11130 | 6 септ. 2025 | 00:01

На 6 септември 1885 година Гавриаил Кръстевич произнася крилатата фраза: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението! Не мога да не чувствам удовлетворение в тази минута!”

„През есента на 1885 г. „телеграфните агенции по света разнасят една странна новина – малката славянска държава, която съвсем наскоро е престанала да бъде османски вилает край Дунава, сама предприема първа решителна стъпка, с която показва, че няма никакво намерение да следва съдбата, предписана й от императивите на европейската дипломация. Вместо преграда българо-румелийската граница става мост между българите, устремени към обединение и прогрес. Изкуственото име „румелийци“, изработено на Берлинския конгрес от „мъдростта“ на неприятелите на българската независимост, е изоставено завинаги от самите тях.“

Това пишат в своя книга историците Андрей Пантев и Елена Статулова по повод 100 години от Съединението. 
Днес, на 6 септември 2025-а, България отбелязва вече 140 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Това е успешната стъпка към реализирането на националния идеал. Събитието, което превръща България в най-голямата християнска държава на Балканите. „Звездният миг“ на една млада страна – само седем години след Освобождението и появата на европейската карта. 

Високият емоционален градус на този ден е обясним и оправдан. 
На 6 септември 1885 година българите със собствени сили правят огромна стъпка напред в решаването на националния си въпрос, изострен от несправедливите клаузи на Берлинския договор. 
Санстефанският договор очерта границите с българско население, Берлинският го раздели. 

Още през 1884 година в. „Народний глас“ пише: „Нашата мисия е ясна, определена и лежи на нашите рамене. За изпълнението й трябва да се надяваме само на себе си“.

Днешните историци наричат събитието „звездният миг на България“, „успех на българската дипломация“, „мирна революция“, извършена само седем години след подписването на Берлинския договор, който разпокъсва българските земи. 

Съединението на България е изцяло наше дело, реализирано от българи, надвили политически пристрастия и егоизъм. Показателна е оценката на големия Иван Вазов, според когото Съединението е една от най-лесните революции, защото беше победило в душите на хората. 

Годините на двете „Българии“

На Берлинския конгрес реално са създадени две „Българии“ - Княжество България и Източна Румелия, които поемат по сходни пътища на своето развитие. 

Княжеството се управлява според Търновската конституция, Източна Румелия – според Органически устав. И двата документа са приети през април 1879 година. 

Според устава Източна Румелия се управлява от генерал-губернатор, назначаван от турското правителство с одобрението на Великите сили. 
Законодателна власт се упражнява от Областно събрание с 56 членове, 36 от които се избират пряко от народа. На първите избори 31 от избраните са българи, 2-ма турци и 3-ма гърци.

Първият губернатор с петгодишен мандат е Алеко Богориди, дипломат с българо-гръцки произход, който защитава блестящо българските интереси. 

В годините на разделението „втората България“ изцяло запазва българския си характер – факт с решаващо значение за успеха на съединисткото дело.

Според Устава Източна Румелия е многонационална област с три официални езика – български, турски и гръцки. Допълнителна поправка прокарва текст, според който официален е езикът на преобладаващото местно население. Така българският език се налага почти навсякъде.  

Подготовката на обединението

Същинската подготовка за обединението започва още през 1880 г., когато е създаден Таен централен комитет. На учредителното събрание от страна на Княжеството присъства и Стефан Стамболов. За председатели са  избрани Константин Величков и Георги Странски. 

Княжеството се заема с дипломатическата подготовка, българите в Източна Румелия – с вътрешната организация.  
Дипоматически мисии на български пратеници в европейските столици – Лондон, Париж и Виена, показват обаче, че великите сили се отнасят хладно към съединисткото дело. 

През 1885 година българите тръгват по нова линия.
През февруари 1885 г. начело на Българския таен централен революционен комитет (БТЦРК) застава Захари Стоянов – революционерът и таланливият публицист, който само година по-рано е публикувал първия том на своите „Записки по българските въстания“. 
Събитията около съединението се изпълват с духа и ентусиазма на Априлското въстание. 

Актът на Съединението

През юли на съвещание в Дермендере (сега Първенец, Пловдивско) БТЦРК решава да се пристъпи към съединението под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и източнорумелийски офицери - Данаил Николаев, Райчо Николов, Димитър Филов, Сава Муткуров и др. Изготвя се план за превземане на Пловдив.

Борбата започват панагюрци. На 2 септември цялата област е украсена заради рождения ден на султана. Ученици от Панагюрската гизназия свалят и изгарят украсата. БТЦРК призовава за незабавни действия. Въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив. 

Четата на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от днешния град Съединение към Пловдив.

Събитията в Пловдив на 6 септември започват в ранната утрин с викове „Ура“ и „Долу Румелия“. Въстаниците и войската арестуват областния управител Гавраил Кръстевич – един от българите, допринесъл много за постигането на църковната ни независимост. 

В този ден Кръстевич произнася крилатата фраза: „Аз съм българин, и аз съм за Съединението! Не мога да не чувствам удовлетворение в тази минута!” 

Друга негова заслуга е, че не повикал османските войски в Източна Румелия. По-късно Великобритания осуетява нахлуването на османските войски в областта, когато Княжеството е нападнато от сръбските войски – единствената Велика сила тогава, която по свои съображения подкрепя съединистката идея.  

Пред войската и народа била прочетена прокламацията, която Захари Стоянов написал. С нея се обявяло несъществуването на Източна Румелия, провъзгласявало се Съединението – държава с българско княжество под скиптъра на Александър I, а гражданите се призовавали към „ред и тишина“ до пристигането на княжевските войски. Било създадено временно правителство с членове от БТРЦК и на двете партии в Източна Румелия. То изпратило до княза следната телеграма: „Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше височество. Правителството съборено. Живейте. Ваши верни поданици.“

Ролята на княз Александър Батенберг

Новото правителство начело с д-р Георги Странски официално обявява Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември княз Александър Батенберг признава акта. На следващия ден е посрещнат възторжено в Пловдив. С манифест първият български княз утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван княз на Северна и Южна България.

На 11 септември князът открива извънредната сесия на Народното събрание с тронно слово, прочетено от Каравелов. Парламентът пък приел, че българите не ще щадят „нито имот, нито живот за запазване свободата и независимостта на общото отечество“.

„Успехът на Съединението се дължи на комбинацията от фактори, които много рядко се срещат и след това не се повтарят в българската история. От една страна има хора, които все още помнят революционните си години, като Захари Стоянов. Има военни, които са участвали в Сръбско-турската война (1876 г.) и след това в Руско-турската (1877/78 г.). Имат опит от две войни зад гърба си. Има един доста решителен държавник като Стефан Стамболов. Има уникална комбинация от външнополитически фактори, в които основните държави, които имат интерес на Балканите, тайно са се разбрали, че няма да се намесват, ако се съединят България и Източна Румелия. Стига вълненията да не се прехвърлят в Македония“, твърди историкът проф. Иван Илчев. Но, подчертава той, дейците от Съединисткия комитет, начело със Захари Стоянов, не са знаели за тайната уговорка между Великите сили и буквално са рискували главите си.

Войната

Създаването на по-голяма българска държава (около 97 хиляди квадратни километри), с по-многобройно население и с повече перспективи за стопанско развитие предизвиква обаче острата реакция на Сърбия. На 2 ноември крал Милан обявява война на България. Сръбско-българска война българите защитават политическото си дело със силата на своето оръжие – в битките при Сливница, Три уши, Гургулят, Комшица.  
 
На 5 април 1886 г. в двореца „Топхане“ в Цариград представители на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба, с която се признава Съединението. Княжество България и Източна Румелия вече имат общо правителство, парламент, администрация, армия.  

Делото на съединистите е окончателно завършено с провъзгласяването на Независимостта през 1908 г. 

Денят на Съединението е обявен за официален празник през 1998 г. с решение на Народното събрание.