Външната структура на централната кула „Исус Христос“ на Саграда Фамилия в Барселона е окончателно завършена, достигайки своята заветна максимална височина от 172,5 метра.
На 10 юни 2026 година, точно на стогодишнината от смъртта на великия архитект Антони Гауди, папа Лъв Четиринадесети официално освети кулата на тържествена церемония.
С това историческо събитие шедьовърът на каталунския модернизъм официално се превърна в най-високата църква в света, изпреварвайки досегашния рекордьор — катедралата в германския град Улм. Този момент увенчава една внушителна епопея на градеж, преминала през пет поколения и продължила цели 144 години.
Архитектурното ядро на храма е увенчано с монументален седемнадесетметров кръст от неръждаема стомана и бяла емайлирана керамика, изработен по специална технология в Германия. Това инженерно предизвикателство с размах на раменете от тринадесет метра и половина тежи над сто тона, като горното му рамо беше монтирано с хирургическа прецизност чрез огромен кран в началото на годината. Покритието от стъкло и пирамидални керамични елементи улавя слънчевите лъчи през деня, а нощем специална осветителна система излъчва двадесет и четири мощни светлинни лъча към града. В улея на кулата работи модерен асансьор, отвеждащ до панорамна платформа за наблюдение в самия вътрешен обем на кръста, където е окачена и стъклена скулптура на Божия агнец, покрита със златен варак.
Пътят до този триумф започва далеч назад във времето, когато през 1882 година стартира строежът под ръководството на Франсиско де Паула дел Вилар, планирал стандартна неоготическа църква. Само година по-късно той напуска след скандал с църковното настоятелство и на негово место влиза младият и амбициозен Антони Гауди. Той изцяло променя концепцията, заменяйки правите линии с органични, вдъхновени от природата форми, а през 1914 година отказва всички други поръчки и се пренася да живее в работилницата на обекта, посвещавайки се изцяло на святото дело.
Историята на храма обаче е белязана от тежки трагедии и разрушения, като първата голяма криза настъпва през 1926 година, когато Гауди умира нелепо, прегазен от трамвай на улицата, оставяйки завършена едва една четвърт от постройката. По време на последвалата Испанска гражданска война каталунски анархисти нахлуват в храма и подпалват работилницата му, унищожавайки ценни чертежи, планове и оригиналните гипсови макети. След края на войната архитектите започват гигантски пъзел, възстановявайки оригиналната визия на майстора парче по парче от оцелели фрагменти и фотографии.
След десетилетия на бавен напредък и историческото посещение на папа Бенедикт Шестнадесети през 2010 година, който обяви вътрешността за малка базилика, строителството се сблъска с ново огромно изпитание по време на глобалната пандемия от Ковид-19. Тогава за първи път от Гражданската война насам работата беше принудително спряна за повече от половин година. Тъй като църквата се издържа изцяло от дарения и туристически билети, колапсът на международните пътувания стопи приходите и провали първоначалния план за пълно завършване на обекта точно в годината на стогодишнината.
За да вдъхнат надежда на хората след тежките години на пандемия, строителите мобилизираха всички сили в един финален щурм, насочен изцяло към издигането на най-важните кули в небето над Барселона. Благодарение на това през 2021 година беше завършена кулата на Дева Мария със своята емблематична светеща звезда на върха, последвана две години по-късно от четирите кули на светите евангелисти. Този устрем подготви почвата за завършването на централната кула на Исус, като цялата структура е замислена от своя създател като величествена отворена Библия от камък.
Когато Саграда Фамилия бъде окончателно завършена с изграждането на пищната фасада на Славата, тя ще разполага с общо осемнадесет кули, носещи дълбока християнска символика. Дванадесет от тях са посветени на Апостолите и са разположени по различните фасади, четири са за евангелистите Матей, Марк, Лука и Йоан, една е отредена за Дева Мария, а централната увенчава Исус Христос.
Цялостният комплекс ще бъде напълно готов до около 2034 година.
Височината на Христовата кула е избрана умишлено да бъде с точно половин метър по-ниска от близкия хълм Монджуик, тъй като Гауди е вярвал, че творението на човека никога не трябва да превъзхожда съвършеното творение на Бога.
Самият гениален архитект е бил известен с необичайния си подход, като вместо стандартни чертежи е използвал сложни триизмерни физически модели, конструирани наопаки. Той окачвал дебели конци с тежести от чувалчета с пясък от тавана, за да може гравитацията сама да оформи перфектните арки, и поставял огледало на пода, за да види как ще изглежда сградата в реален вид. На честите критики приживе, че строителството върви твърде бавно, той винаги е отговарял с усмивка, че неговият клиент не бърза, визирайки Господ, и затова съзнателно е оставил детайлни геометрични кодове за следващите поколения.
Външният вид на твореца в края на дните му става изключително аскетичен, като той ходи със стари и скъсани дрехи, без да поддържа външността си. Когато бива блъснат от първия трамвай в Барселона, никой на улицата не го разпознава и го закарва в болница за бедни, където той издъхва в самота три дни по-късно. Днес обаче, век след неговата трагична кончина, думите му, че първо идва любовта, а едва след това техниката, оживяват над каталунската столица чрез величествения блясък на завършения стъклен кръст.