Аз не разсъждавам на тази плоскост –дали е добро, ако съдебната реформа тръгне по-бързата писта или не. Не разсъждавам в рамката това исторически компромис ли е. Това заяви вицепрезидентът Маргарита Попова в интервю за Канал 3.
„За мен е важно да се каже, че това, което се случи, с новия проект за изменение на конституцията, подкрепен от широк кръг народни представители, е поука за нещо, за което аз пледирам много отдавна. Когато се вземе решение да се променя конституцията, трябва да знаем едно – фундаментът на държавата, основният закон може да бъде променен, само когато има съгласие и сговор. Тоест, когато това, което искаш да направиш е дълбоко премислено, има много дебати и анализи, с много ясни виждания какво целим, какво ще постигнем, какви са рисковете, какво можем да загубим и струва ли си”, каза още вицепрезидентът.
„Не исторически компромис, а историческа поука са 184-те гласа „за” за проекта за изменение на конституцията на първо четене. Поука за това, че добрите неща, ако всички сме съгласни, че това, което се предлага е добро, се прави с широко съгласие. Хората се нагледаха и им омръзна да няма сговор, за да вървим напред.
Разделянето на ВСС на две колегии е въпрос, по който вече всички декларират, че са съгласни да се случи. Това разделяне не е лошо като замисъл, въпросът е как то ще се направи. При първоначалния проект се тръгна с тезата, че това е най-важното нещо от реформата, което ще донесе справедливост и безпристрастност и се прояви едно неравностойно отношение към едната част на магистратската общност и другата. Забеляза се желание да се справи с прокуратурата, защото тя създава много проблеми. Наистина тази структура не е идеална, но нищо добро не чака решение, когато в него е заложена негативна енергия. Дори не става дума за 6 на 6, а 4 на 6. Това 6 на 6 е някаква пропаганда за замъглението на хората, които не са юристи“, обяви Попова.
„Хубаво е да се раздели ВСС, като отделям настрана споровете дали това може да стане единствено с Велико народно събрание. Тук се прояви компромис. Но разделянето на съдиите и прокурорите не трябва да е за да не се бъркат прокурорите в работата на съдиите и пречат, а за да се каже, че същността на прокурорската работа е различна от съдийската и да не се бърка едната гилдия в работата на другата, а не само прокурорската в съдийската, но и обратно. В конституцията ни е заложено, че статутът на прокурорите и съдиите е еднакъв по отношение на своята независимост. Към тях не може да се подхожда различно. В тези колегии пряко избраните трябва да бъдат мнозинство.
Какво се получава в прокурорката колегия – четирима пряко избрани, един главен прокурор, който е по право във ВСС, и един следовател. Тоест 4 на 6 избрани от политическата квота. Такова нещо не би трябвало да може да се гласува в парламента. Този детайл е откровено противоконституционен. При съдиите също няма голямо болшинство на пряко избраните. Другата некоректност според мен е опитът за благовидно говорене, че избраните от НС не са политическа квота, а щели да упражняват граждански контрол върху дейността на прокуратурата. Това няма как да стане и не можем с пропаганда да газим конституцията. Това си е чиста противоконституционалност. Защо никой не отваря въпроса как да бъде избирана парламентарната квота, която присъства ВСС? Защо никой не дискутира това? Това също е много важно“, каза още Попова.
По отношение на антикорупционния закон, който така и не беше гласуван от депутатите, Попова каза: „Корупцията е сложно явление, старо колкото света. Със структурни промени не се постига бърз, а понякога и никакъв ефект. За да има ефективно разследване и правоприлагане трябва всички звена в правосъдието да бъдат отлично обучени и много да се работи с тях по въпросите на етиката. Нашите разследващи полицаи не са подготвени да разследват тежка икономическа корупция, отговорността не може да пада само върху съда“, каза още вицепрезидентът. Опасно послание е да казваш, че трябва да се махнат прокурорите, за да работи съдебната система, заяви Попова.
Вицепрезидентът коментира и темата от последните дни за „горещите точки“ в Европа.
„Бежанската криза не ни подминава и проблемите ще стават все по-сериозно. Хубавото е, че като част от ЕС можем да търсим решение всички заедно. Европа се оказа неподготвена, защото не искаме да мислим по-задълбочено и откровено за уроците на историята“, каза Маргарита Попова.
„Лесни решения не можем да намерим, не трябва да сме безпочвени оптимисти, но не трябва и да сме черногледи и да мислим, че няма да се реши проблемът. Трябва да намерим верните стъпки, за да не убиваме надеждата на тези хора, които наистина припознаваме като бежанци. Първият инстинкт, който трябва да сработи в човека е този за човеколюбието и грижа към ближния. Това е въпрос на култура на гостоприемство, на които човешката цивилизация учи непрекъснато“, каза вицепрезидентът. „Горещите точки са всъщност нашите регистрационни центрове, по които ние работим усилено с толкова несъгласия и ядове в недоимък и с недостиг на финансови средства. Но въпреки това успяхме да ги изградим и тази гореща точка не е нищо по-различно от това, което ние вече имаме. Безпокойството дойде от там, че хората не знаеха какво съдържание се влага в понятието „гореща точка”, уточни Попова.
„Реално ние ги имаме тези горещи точки – в Харманли, София, Баня, Елхово. Бяхме неподготвени през 2013 г., но вече натрупахме опит. Помогнаха ни и отвън, но най-вече със собствени национални усилия изградихме капацитет от хора, които да се справят първоначално с бежанската вълна през 2013 г. – да се научим как да обработваме документи, как да построим и обзаведем тези центрове, така че да се запази достойнството на човека. Тези хора не могат да се настанят просто така, трябва някакъв стандарт“, коментира Попова.
Вицепрезидентът хвърли светлина и как ще функционират те: „Сега се предвижда в тези горещи точки да отидат експерти от няколко организации на европейско ниво, които да помагат и за тези организации са предвидени средства. Това е всъщност новото – от кои организации кой ще се прати да помага за справяне с бежанската вълна. Премиерът не е сам, той ръководи една широка коалиция. И в тази широка коалиция той има възможност да получи в най-широк план съвети и становища. Няма основание за никакви атаки срещу министър-председателя. Въпросът е, че може би трябват повече обяснения и обективна информация за хората, но и изпълнителната власт да има ангажимента да отправя сигнали за малко повече спокойствие“, заяви Маргарита Попова.
Тя не е съгласна със заплахите от ЕС за отказа да се приемат бежанци: „Смаяна съм и смутена от разговори, които са протекли в ЕК и на срещи на министрите на страните от ЕС за това, че трябва да има санкции на държави, които не са съгласни с квотния принцип. Като това беше свързано със солидарността, но тя не може да се смесва със санкции. Има неща, които не могат да бъдат налагани с диктати и претенции за единствена правилност, това е пълен абсурд. Демокрация не се налага с оръжие, това е агресия. Бяхме много ентусиазирани за Арабската пролет, а сега се случва, че ние имаме много гореща есен по отношение на бежанския въпрос. Няма как да разчитаме само на ЕС, разбира се, че трябва да има общи европейски решения. Ние сме в особен регион и без регионално сътрудничество не може да има просперитет за целия регион. Кореспонденцията с Турция е много интересна и тепърва ще бъдат открехвани тайните й, с годините ще се коментират много неща. Без да си сътрудничим със съседите, не можем да решим бежанския проблем. Харесвам тази позиция, защото е с мисъл навътре, в страната, но и наоколо в региона“, коментира още Попова.