8722 | 6 апр. 2021 | 14:11
„Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.“
Думите са на Симеон Сакскобургготски, изречени преди 20 години – на 6 април на моравата пред двореца „Врана“.
Два дни по-рано царят се е завърнал в родината, след повече от 50 години в изгнание.
В официалното си обръщение, предавано от журналисти по цял свят, Симеон II даде заявка за участие в политиката в България, като обяви, че създава Национално движение Симеон Втори (НДСВ), с което ще участва в изборите на 17 юни.
Ето какво каза царят преди 20 години:
„Днес декларирам целта си да основа и поведа едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения с нови за България идеи и с нови хора като движеща сила.
С това обръщение към вас поставям началото на Национално движение Симеон II в името на три принципни цели:
"Първо. Бърза и качествена промяна в стандарта на живот у нас чрез постигане на функционираща пазарна икономика в съответствие с критериите на Европейския съюз за членство и чрез увеличаване на потока от инвестиции в България на сериозния световен капитал. Готов съм да предложа схема от икономически мерки и социално-икономическо партньорство, посредством които не по-късно от 800 дни прочутото българско трудолюбие и предприемчивост ще променят живота ви.
Второ. Скъсване с политическата партизанщина и обединяване на българската нация около изконните ни идеали и ценности, които са съхранили величието й през хилядолетната ни история.
Трето. Въвеждане на правила и институции, насочени към премахване на корупцията, която се е превърнала в главен враг на България, обричайки народа ни на бедност и отблъсквайки жизнено необходимия чуждестранен капитал.“
Но почти веднага, след като е заклеймил партизанщината, Симеон се сблъсква с реалностите на българската политика.
Неговата партия НДСВ не получава регистрация. Отказът е прокламиран от състав на Върховния касационен съд, председателстван лично от неговия ръководител Иван Григоров. Това налага НДСВ да участва в насрочените за 17 юни избори с регистрацията на две малки и неизвестни дотогава партии - Движението за национално възраждане „Оборище“ с лидер Тошо Пейков и Партията на българските жени на Весела Драганова.
Последва втори удар, който отнема на НДСВ пълното мнозинство в парламента. Царската партия взима 120 мандата, гласове за повече от пет й „открадват“ т.нар. НДСВ-та с тирета – партии почти дублиращи името на НДСВ.
В онези дни преди 20 години политическите анализатори от сутрин до вечер коментираха дали царят ще стане премиер и дали ще се закълне в републиканската конституция.
Обстоятелствата наложиха Сакскобургготски да поеме министър-председателския пост. Той се закле освен в конституцията, и в библията, която държеше патриарх Максим. И така създаде традицията българските патриарси да присъстват в пленарната зала при клетвата на правителствата.
По-късно царят се шегуваше с министър-председателството си, казвайки, че се е самопонижил, защото още като дете е бил държавен глава.
Симеон никога не е абдикирал като цар, а държавен глава на република България не можа да стане, защото отново го препъна Темида.
На 8 февруари 2001 г. със 7 на 5 гласа Конституционният съд излиза с тълкуване на конституционното изискване президентът да е живял през последните 5 години в България. И спусна бариерата пред намерението му да се кандидатира за президент. Трима от седмината съдии, гласували за решението, са назначени от президента Петър Стоянов, който се готви за втори мандат.
Симеон обаче не показа, че е засегнат от действията на свързаните със СДС съдии. Веднага след изборите НДСВ подава ръка на СДС за съставяне на коалиционно правителство.
От това не излиза нищо. Сигурно отново заради българската партизанщина.
И до днес се разминават версиите на Симеон Сакскобургготски и на Иван Костов, дотогава премиер и лидер на СДС, за провала на преговорите.
Според сините царската партия не е имала реално намерение за коалиция със СДС.
Според Симеон пък Иван Костов е изразил ясна позиция при тяхна среща преди изборите, че СДС трябва да повтори мандата си.
Така се стига до коалиция между НДСВ и ДПС. В кабинета „Сакскобургготски“ влизат и двама представители на БСП – дотогава кметове на Благоевград и Русе – Костадин Паскалев и Димитър Калчев. Тяхното участие в изпълнителната власт обаче не е санкционирано от БСП.
Симеон Сакскобурготски записва исторически заслуги за равитието на демократична България. По време на неговото управление България става член на НАТО и напредва значително към членство в Европейския съюз.
На парламентарните избори през юни 2005 г. НДСВ остава втора политическа сила след БСП. Сформирана е тройната коалиция БСП – НДСВ – ДПС с премиер Сергей Станишев. Под ръководството на този кабинет на 1 януари 2007 г. България става член на ЕС.
След приключване на мандата на тройната коалиция Симеон прави крачка встрани от обществения живот.
Какви бяха основните постижения на Симеон Сакскобургготски в българската политика:
Първо, той намали намали политическата конфронтация.
Второ, даде възможност на бизнеса да си отдъхне, като намали данъчната тежест. Финансовата и политическата стабилност в България водят до нарастване на чуждестранните инвестиции (над 2 милиарда евро през 2004 г.) и повишаване на кредитния ѝ рейтинг.
През 2005 г. икономиката има свободен достъп до капиталовите пазари, фискалният резерв се е увеличил от 2.2 милиарда лева през 2001 г. на 5 милиарда лева през 2005 година.
И през четирите години на управлението на правителството на Симеон Сакскобургготски се отчита стабилен ръст на брутния вътрешен продукт (над 5% годишно), средногодишната инфлация е 3,5%. Увеличават се и вложенията от български фирми инвеститори. Безработицата намалява за четири години с над 6%.
Народното събрание приема поредица закони за стимулиране на бизнеса, минималната работна заплата е увеличена на 150 лева, а средната работна заплата е 280 лева.
Трето, успокои напрежението в обществото с намаляването на политическата конфронтация и добрите икономически показатели.
Четвърто, промени езика на политиците. Грубите нападки изчезнаха от речта на депутатите. Политиците волно или неволно следваха неговия стил на изразяване.
Но защо, въпреки тези успехи Симеон не получи възможност за втори мандат?
Първо, НДСВ не се разгърна като истинска партия, което пролича на местните избори през 2003 г. Партията не успя нито широко да влезе, нито да пусне корени в местната власт.
Второ, царят влезе в българския политически живот, без да е подготвен за него. Връщайки се в родината след дългогодишно изгнание, Симеон нямаше подготвени кадри, на които да се опре. В партията НДСВ влязоха юристите от кръга на Пламен Панайотов, великденците, начело с Милен Велчев, бившите сини кадри, събрани от Стоян Ганев. Между тези "фракции" така и не се получи спойка, те не заработиха като екип. Нещо повече кадрите на НДСВ бързо се заразиха от греховете на българския политически живот - високомерие и корупция. Неслучайно лидерът на БЗНС тогава Анастасия Мозер сполучливо ги нарече "жълти термити".
Но въпреки всичко това Симеон не "вдигна ръце" и не престана да се интересува от политиката у нас и да дава мнение по важни въпроси.
Той например подкрепя кандидатурата на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН през 2016 г. Често преди избори излиза с обръщения, в които призовава към гласуване.
Гласува и на последните избори преди дни. Този път в Мадрид, където е отишъл да се види със семейството си.
С живота си след завръщането си в родината Симеон опроверга всички критични гласове – че е дошъл за малко, че иска да върне монархията, че е дошъл да си вземе имотите, след което ще ги продаде.
Нещо повече, с действията си царят непрекъснато доказва вериюто си – срещу партизанщината, в защита на българския национален интерес.
Така, както е казал на поляната пред „Врана“:
„За мен в този исторически момент да бъда лидер има смисъл единствено ако работя за всички. Моята сила е във вашата подкрепа! Заедно ще успеем, тъй като „Съединението прави силата”.“
Мобилна версия
RSS канали
