11556 | 31 май 2016 | 22:01

С писмото на Даниела Маркова приключва конкурсът на МЕТРО и Епицентър.бг с награда чилийски еликсир Cavanza, обявен за Вино на годината.

Имената на наградените очаквайте утре!

А ето и последният имейл от надпреварата. Даниела е прочела преди години в "Нюзуик" историята на едно от най-добрите вина в Чили. 

Когато французойката винопроизводителка Александра Марние-Лапостол започва да изкупува лозя в долината Рапел в Чили в средата на 90-те, лозите са натежали от грозде. Тя наема двама специалисти по подкастряне и минава заедно с тях нагоре и надолу по редовете, методично окастряйки и отстранявайки тъмночервените гроздове.

"Чилийските работници бяха ужасени", казва Марние-Лапостол, четвърто поколение винопроизводител от голямата фамилия Марние. "Те не можеха да разберат защо ще прахосваме и ще изхвърляме гроздето."

Това е първият от многото уроци, които чилийците научават за приготвянето на бутилка добро вино: прекалено многото плод по лозята размива аромата. Марние-Лапостол драстично намалява добива от близо 60 грозда на корен до не повече от около осем. Това нововъведение за Чили впоследствие се изплаща богато. След инвестиции от 20 милиона долара Лапостол произвежда едни от най-добрите вина в Южна Америка, а и в света.

Силното, но елегантно и фино Клос Апалта, например, сега се продава за 50 долара бутилката и е търсено от познавачите по целия свят. Износът от 750-акровата на тази винарска изба е скочил от 60 000 каси за 1996 г., на 150 000 за миналата година. "Сега мога да кажа, че усещаме тръпката да се прави вино с такова качеството - казва Марние-Лапостол.

"Направихме вино, което е чилийско по произход и френско като дизайн", допълва тя, като цитира мотото, изписано на всяка бутилка. Чилийските вина достигнаха върха. Страната вече е известна с по-евтините си предложения за първокачествено вино. За първи път тази година сухото чилийско вино от "Конча и Торо" сериозно удари продажбите на италианското десертно "Риюните" - най-внасяното досега в САЩ.

Но вече Чили и донякъде Аржентина започват да произвеждат вина с много по-високи качества - и, разбира се, цени. Познати като "суперчилийски", тези вина се правят в повечето случаи в сътрудничество с известни винари от Калифорния и Франция, които ръководят първокласните чилийски лозя. Името на барон Филип дьо Ротшилд стои върху етикета на ултрапървокласното вино Алмавива на "Конча и Торо", което се продава за 85 долара бутилката.

Калифорнийската винарска изба Робърт Мондави се е сдружила с местното чилийско семейство Чадуик за производството на КалиТерра. Освен че внасят стари традиционни техники като окастрянето на лозите, новите винари модернизират и технологиите. Марние-Лапостол внася първокласни немски машини за подкастряне и събиране на реколтата, стоманени каци, високо технологични преси и бутилиращи машини.

Внесени са също и трактори, които изместват конете, използвани понастоящем само за огледи на лозята. "Работниците от лозята първоначално бяха малко шокирани - казва Марние-Лапостол. "Не бяха сигурни как да се справят с тези машини, но после мисля, че наистина започнаха да им се радват. Това прави работата много по-лесна и спестява много време. Струваше ни страшно много пари да докараме тези трактори дотук, но те са "поршетата" на фермерството."

Що се отнася до чилийците, най-доброто, което донасят техните нови партньори, са маркетинговите познания. Семейството на Едуардо Чадуик е правило вино в Централно Чили в продължение на седем поколения. И макар че Чадуик са виждали, че техните вина са също толкова добри като тези във Франция, те не успяват да си изградят международно име.

Тогава, през 1996 г., идват Мондави. Година по-късно партньорите започват производството на "КалиТерра", включително и на силното "Сеня", за 75 долара бутилката. "Мисля, че вината ни винаги са били толкова добри, но нямахме световно признание", казва Чадуик. "Като поставихме името на Мондави върху нашите бутилки, привлякохме голямо внимание към нашето вино."

Наистина, "КалиТерра" изнася само 2000 каси през първата си година, но през тази вече са договорирани за износ 8000. Американците изпиват около 45% от южноамериканските вносни вина, около 35% отиват в Европа, главно в Англия, Белгия, Холандия, Германия, Дания, и - на последно място - Франция. Десет процента се изнасят за Азия.